Димче Сарванов
| Димче Сарванов | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Религия | Православна църква |
| Димче Сарванов в Общомедия | |
Димко Сарванов, наречен Димко Могилчето или Димче Могилче[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димко Сарванов е роден през 1879 година в битолското село Могила, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва основно училище в Могила и става член на ВМОРО, какъвто е и по-големият му брат[2]. Влиза в четата на Георги Сугарев и действа с нея в Битолско и Мариово. След разделянето ѝ е четник при Иван Кафеджията, с която по време на Илинденското въстание действа в Пелистер и Преспа. В 1904 година става войвода на самостоятелна чета. Негов четник е Груйо Акелов.[3]
След смъртта на Георги Сугарев продължава борбата срещу четите на гръцката пропаганда в Мариово.[4] Определен е за битолски районен войвода като действа с 8 души четници и в района на Малко Мариово. Негови помощник войводи са Христо Атанасов, Иван Димов Пашата и Алексо Стефанов[5]
На 4 януари 1908 година Сарванов попада в засада в село Ношпал и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.[6][7]
Погребан е в гробището в двора на църквата „Света Неделя“ в Битоля.
Димко Могилчето
Паметник на Димко в родното му Могила
Убити от Димко войвода гъркомани от Сърбци - поп Ангел, чичо му и братовчед му. Фото Михаил Лиондас
Гъркоманин от Добромири, убит от Димко войвода
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.36
- ↑ Мирчев, Боян. Димко Илия Сарванов-Могилчето, Илюстрация Илинден, 1930, бр. 27, стр.12-13.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 5.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
Портал „
