Иван Димов Пашата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Димов.

Иван Димов Пашата
български революционер

Роден
1878 г.
Починал
20 ноември 1907 г. (29 г.)
Иван Димов Пашата в Общомедия

Иван Найдов Димов или Йон Пашата[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Димов

Иван Димов е роден през 1878 година в прилепското село Тройкърсти[2]. През 1897 година работи в Румъния и при завръщането си през 1900 година ограбва пушка и два револвера от Шебедин бег. Включва се във ВМОРО и от 1902 година става четник при Георги Сугарев. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е в четата на Иван Кафеджията. Води самостоятелна чета в Шурковска планина и Преспанско, а след това в Кичевско и Битолско.

През 1904 година е назначен за районен войвода в битолското поле. Заедно с Димче Сарванов и Трайко Краля действат срещу набезите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Негов четник е Груйо Акелов.[3] На 1 юли 1905 година край село Могила убиват известния турски насилник Шефки ага. Действа като помощник районен войвода на Димче Сарванов. За район на действие има полските села в Пелагония от дясната страна на река Черна и Гяваткол и се движи с 6 четници[4].В края на 1907 година Иван Димов се разболява тежко от дифтерит и умира в Битоля.[5]

Погребан в двора на църквата „Света Неделя“ и после препогребан в гроба на млада жена, заради постоянните претърсвания на аскера в гробищата. Постът на Иван Димов е наследен от Алексо Стефанов.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.47
  2. Или през 1876 година в Трояци, според Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 471. Или в Логоварди според Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 94.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 5.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  5. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 87-88.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67.
     Портал „Македония“         Портал „Македония