Иван Димов Пашата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Димов.

Иван Димов Пашата
български революционер

Роден
1878 г.
Починал
20 ноември 1907 г. (29 г.)
Погребан„Света Неделя“, Битоля, Република Северна Македония
Иван Димов Пашата в Общомедия

Иван Найдов Димов или Йон Пашата[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Димов

Иван Димов е роден през 1878 година в прилепското село Тройкърсти.[2] Според други източници е роден в 1876 година в Трояци[4] или в Логоварди.[5] В 1897 година работи в Румъния и при завръщането си през 1900 година ограбва пушка и два револвера от Шебедин бег. Включва се във ВМОРО и от 1902 година става четник при Георги Сугарев. В Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е в четата на Иван Кафеджията. Води самостоятелна чета в Шурковска планина и Преспанско, а след това в Кичевско и Битолско. В 1904 година е назначен за районен войвода в Битолското поле. Заедно с Димче Сарванов и Трайко Краля действат срещу набезите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Негов четник е Груйо Акелов.[6] На 1 юли 1905 година край село Могила убиват известния турски насилник Шефки ага. Действа като помощник районен войвода на Димче Сарванов. За район на действие има полските села в Пелагония от дясната страна на река Черна и Гяваткол и се движи с 6 четници.[7] В края на 1907 година Иван Димов се разболява тежко от дифтерит и умира в Битоля.[8][9]

Погребан в двора на църквата „Света Неделя“ и после препогребан в гроба на млада жена, заради постоянните претърсвания на аскера в гробищата. Постът на Иван Димов е наследен от Алексо Стефанов.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
  2. а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 173.
  3. Мирчевъ, Боянъ. Йонъ Димовъ // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 5 - 6.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 471. (на македонска литературна норма)
  5. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 94.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  8. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 87-88.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 192.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.