Радожда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радожда
Радожда
— село —
Панорама на селото и Охридското езеро
Панорама на селото и Охридското езеро
North Macedonia relief location map.jpg
41.1039° с. ш. 20.6331° и. д.
Радожда
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко
Надм. височина 675 m
Население (2002) 808 души
Радожда в Общомедия
Женска народна носия от Радожда

Радожда (на македонска литературна норма: Радожда) е село в Северна Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на брега на Охридското езеро, в подножието на най-южните склонове на планината Ябланица. Радожда е най-югозападното селище на страната и е на 10 километра южно от Струга и на два километра от границата с Албания. При Радожда е граничният контролно-пропускателен пункт Кяфасан. Първото село на юг е албанското Лин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е разкрит участък от римския път Виа Егнация. Селото се споменава в документ на цар Стефан Душан от 1342-1345 година под името Радобужда. В Обширния описен дефтер на Охридския санджак от 1583 година се появява под името Радохожда. Според Афанасий Селишчев, Йордан Заимов и Иван Дуриданов първоначалната форма на името е именно Радохожда и така името е притежателно прилагателно със суфикс -jā от изчезналото лично име *Радоходъ.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Радожда е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя, последното българско село, ако не се брои смесеното Лин на западния бряг на езерото. Охридчанинът Петър Карчев пише:

От с. Лин нататък, по посока на Пограец и Старово, почваше един враждебен пояс срещу славянобългарския елемент, който застрашаваше не само спокойното развитие на народа ни, но и поголовното му избиване. Но от с. Лин насам, по посока на с. Радожда и гр. Струга, се бе създал един организиран отпор срещу злосторническите пристъпи на тоските и изобщо сред албано-мохамеданския зулумаджийски елемент. В това отношение с голяма храброст се отличаваха жителите на с. Радожда, които макар и да бяха патриаршисти, често манифестираха националните си чувства като българи...[2] Жителите му, българи-християни, са смели, юначни хора. Те не са трепвали пред заплашванията на дивите тоски и са ги респектирали. Запазили са националния си облик, езика и вярата си. И все пак през течение на вековете са възприели някои неща от албанците тоски.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Радоища е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 230 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радожда има 650 жители българи християни.[5]

В началото на XX век населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радожда има 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани.[6] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото има 115 къщи и 663 жители. Спада към Дурацката епархия на Цариградската патриаршия, но през изминалите 10-15 години в селото се води борба между патриаршисти и екзархисти. Около 15 къщи са патриаршийски, а останалите са екзархийски и се борят за българско училище. За икономическото положение на селото Деребанов отбелязва:

Селените са много изпаднали икономически. Почти всичките заминават на чужбина в Румъния и се занимават с дюлгерство. Земя за оране има малко и не е плодородна. Виреят черешите и черниците, от които правят така нар. ракия „муренкоѝца“, нъ без полза[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 808 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 806
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Фреската „Чудото на Свети Архангел Михаил в Хони“ в „Свети Арангел Михаил
Виа Егнация при Радожда

Радожда е богата с културни и природни забележителности. Селото има седем църкви, от които централна е селската църква „Свети Никола“, изградена в XVIII век. Други църкви са скалната църква „Свети Арангел Михаил“, която е от XIII век и по-новите „Света Петка“, „Света Богородица“, „Света Сряда“, „Свети Илия“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в 2001 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[9]

Друга забележителност са запазените около 100 метра калдъръм от зимното трасе на пътя Виа Егнация.

Селото е известно със своя диалект, говорен единствено в още три съседни села.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Радожда
  • Flag of North Macedonia.svg Виктор Шекероски (р. 1942), поет от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Якимов Тодев (1888 - 1918), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина.[10] Загинал на фронта през Първата световна война.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Шайнов, български възрожденец, просветен деец, участник в българската църковна борба[12]
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Шекероски (1934 - 2008), югославски политик
  • Flag of North Macedonia.svg Слободан Шайноски (р. 9 септември 1954), юрист, университетски професор и публицист от Северна Македония
Други
  • Flag of North Macedonia.svg Никола Бакрачески (р. 1970), политик от Северна Македония, кмет на Охрид, по произход от Радожда
  • Flag of Bulgaria.svg Порфирий Шайнов, български просветен деец и революционер, по произход от Радожда

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667-677.
  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179.
  2. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 33. ISBN 954321056X
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 493. ISBN 954321056X
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-165.
  7. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 813.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 4
  12. Исторически албум на град Струга, София, 1930, с. 35.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония