Лъжани
|
Лъжани Ложани |
|
|---|---|
| — село — | |
 Лъжани през зимата |
|
  Лъжани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 683 m |
| Население | 729 души (2002) |
| Лъжани в Общомедия | |
Лъжани или Лъжени (на македонска литературна норма: Ложани; на албански: Llozhani) е село в Северна Македония, в Община Струга.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на десния бряг на Черни Дрин.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лъжани е село в Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Власий“ е от 1893 година и е изписана.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Лъжани има 30 къщи християи, като в къща обикновено живеят 10 - 15 души, а често и по 20 - 25.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъжени има 300 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1884 година Екзархията издества от Портата правителствен ферман за построяване на църква в Лъжани.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъжани има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители, всички македонци.[6]
На 15 юли 2006 година е осветен и поставен темелният камък на параклиса „Преполвение“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лъжани
Александър Климов (1881 – 1967), български революционер- Отец Георги Поповски, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 610, 654.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 162-163.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
| ||||||||
Портал „
