Лъжани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Лажани. За леринското вижте Лъжени.

Лъжани
Ложани
— село —
Лъжани през зимата
Лъжани през зимата
Macedonia relief location map.jpg
41.2269° с. ш. 20.6756° и. д.
Лъжани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко поле
Надм. височина 683 m
Население (2002) 729 души
Лъжани в Общомедия

Лъжани или Лъжени (на македонска литературна норма: Ложани, на албански: Llozhani) е село в Република Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на десния бряг на Черни Дрин.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лъжани е село в Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Власий“ е от 1893 година и е изписана.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Лъжани има 30 къщи християи, като в къща обикновено живеят 10 - 15 души, а често и по 20 - 25.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъжени има 300 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1884 година Екзархията издества от Портата правителствен ферман за построяване на църква в Лъжани.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъжани има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители, всички македонци.[6]

На 15 юли 2006 година е осветен и поставен темелният камък на параклиса „Преполвение“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лъжани
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Климов (1881 – 1967), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Отец Георги Поповски, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 610, 654.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 162-163.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония