Боровец (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Боровец.

Боровец
Бороец
— село —
Бороец 03.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2893° с. ш. 20.5961° и. д.
Боровец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 780 m
Население 679 души (2002)
Пощенски код 6336
Боровец в Общомедия

Боровец или Бороец (на македонска литературна норма: Бороец; на албански: Boroveci) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Белица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Боровец е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквите „Света Богородица“ и „Свети Атанасий Велики“ са от XIX век и не са изписани. В „Света Богородица“ има икони от Дичо Зограф.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боровец (Borovetz) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 172 българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Боровец има 54 къщи екзархисти, 24 къщи патриаршисти и 20 къщи арнаути. Населението на Боровец заедно с това на съседните Лабунища и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[3] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Боровец има 360 жители българи християни и 200 българи мохамедани.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Борец има 136 българи екзархисти и 184 българи патриаршисти сърбомани.[5] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото има 70 къщи българи-патриаршисти и 40 къщи българи-мохамедани. Местните жители се занимават със земеделие и скотовъдство, както и с работа в чужбина, където се прехранват с шекерджилък, халваджилък и млекарство. Деребанов отбелязва:

Тъжно впечатление прави човеку това село, защото всичко наоколо е голо и каменисто. Къщите са разхвърлени по едни голи и каменисти ридове. Нищо особено за това село нема, освен това, че тук се разпространи сръб[ската] пропаганда в Дримкола и само за това, че боровчани от старо време отиват на чужбина в Сърбия...[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 629 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 193
албанци 74
турци 175
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 187

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Кръстев Стойчев
Родени в Боровец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  5. Brancoff, D. M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  6. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 74.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония