Направо към съдържанието

Илия Шуменкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Шуменкович
Илија Шуменковић
сръбски политик

Роден
1881 г.
Починал
1962 г. (81 г.)

Илия А. Шуменкович (на сръбски: Илија А. Шуменковић или Ilija A. Šumenković) е македонски сърбоманин от XIX век, деец на Сръбската пропаганда в Македония, политик, министър.

Илия Шуменкович е роден на 13 юли 1884 година в Ниш.[1] По произход е от село Боровец,[2] Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя, във виден сърбомански род. Завършва Правния факултет на Великата школа в Белград и защитава докторат в Сорбоната в Париж в 1912 година. След това постъпва на дипломатическа служба, на която остава до 1920 година. Служи в посолствата в София и Париж. При разгрома на Сърбия в 1915 година се оттегя на Корфу, където работи за външното министерство.[1]

Участва в сръбската пропагадна от 1905 до 1912 година.[3] При определянето на албано-югославската граница Шуменкович отбелязва, че, ако се спази препоръката на американския президент Удроу Уилсън, родното му село ще остане в Албания и тази забележка е отбелязана от междудържавната комисия.[2]

На изборите в 1920 година е избран за депутат от Демократическата партия. Избиран е постоянно и на изборите в 1923, на тези в 1925 и на тези в 1927 година.[1]

От 27 юли до 6 ноември 1924 година в кабинета на Любомир Давидович е министър без портфейл, отговарящ за търговията и индустрията и изпълняващ длъжността министър на горите и рудите. От 17 април 1927 до 23 февруари 1928 година е министър на търговията и индустрията в кабинета на Велимир Вукичевич. От 23 февруари до 1 март 1928 година е министър за подготовката на Уставотворна Скупщина и уеднаквяване на законодателството, а от 1 март до 27 юли 1928 година е министър на външните работи. В новия кабинет от 27 юли 1928 до 6 януари 1929 година отново е министър без портфейл.[1]

На изборите в 1931 година е избран за народен представител от Струга.[1][4]

От 3 юли до 5 ноември 1932 година е министър на правосъдието от Югославската национална партия.

  1. а б в г д Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 39. (на сръбски)
  2. а б Кочовић, Петар. Пупинови су пореклом Власи? // Политика Online, 9 април 2011 г. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Општи енциклопедијски лексикон „Свезнање“. Београд, 1937.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
Божидар Максимович министър на правосъдието
(3 юли 1932 – 5 ноември 1932)
Божидар Максимович