Любомир Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Михайлович
Љубомир Михајловић
сръбски дипломат
Роден
Починал
23 януари 1957 г. (82 г.)
Белград, Югославия

Любомир Михайлович (на сръбски: Љубомир Михајловић, Михаиловић или Ljubomir Mihajlović, Mihailović) e сръбски и югославски дипломат и политик, деец на сръбската пропаганда в Македония[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва средно образование и Юридическия факултет в Белград и след това учи „Право“ в Париж.

През 1899 година постъпва на дипломатическа служба, на която остава до 1918 г. Работи като чиновник при посолството в Цариград[1]. От 1906 година работи в сръбското консулство в Скопие първо като вицеконсул, а после като консул. По време на престоя му в Скопие се сблъскват основните течения на сръбската пропаганда в Македония – митрополитското и консулското. Митрополитското е начело с Викентий Скопски, който настоява напълно да изземе от сръбските дипломати ръководството на революционното и учебното дело в Македония. Михайлович е нерешителен консул и но настояване на дейците от консулското течение е преместен като сръбски консул в Битоля[2].

В 1912 година, когато в Битоля влизат сръбски войски по време на Балканската война, е изпратен за посланик в Рим, където остава до края на 1914 година. По време на Първата световна война от 1915 до 1916 г. е посланик в Черна гора, а от 1917 до 1918 година е посланик в САЩ[1].

Избран е за депутат през 1925 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, Београд, 1929, књига 2, 889
  2. Вучетић, Биљана. Историјски часопис LVII (2008) 413 – 426
Михайло Ристич скопски сръбски консул
(29 юни 1907 – 10 септември 1907)
Живоин Балугджич
Живоин Балугджич битолски сръбски консул
(1907 – 1912)
последен
     Портал „Македония“         Портал „Македония