Викентий Скопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Викентий
Вићентије
сръбски духовник

Роден
Починал
1915 г. (61 г.)

Религия Сръбска православна църква

Викентий (на сръбски: Вићентије или Vićentije) е сръбски духовник владика на Скопската епархия от 1905 до убийството му в 1915 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 януари 1853 година в кралевското село Ушче, Сърбия със светското име Василие Кърджич (Василије Крџић или Vasilije Krdžić). Завършва основно училище в манастира Студеница, след което завършва семинария в Белград.[1] На 16 септември 1873 година се замонашва в Студеница и на 16 декември 1873 година е ръкоположен за дякон от ужичкия епископ Викентий Красоевич. Две години е дякон при Викентий, докато на 8 септември 1875 година е ръкоположен за свещеник и 10 години до 1885 година е монах в Студеница.[1] През 1884 година получава офикията архимандрит.[2] До 1890 година е старейшина на манастира „Света Троица и Сретение“. В 1887 година жичкият епископ Никанор Ружичич година го прави игумен, а в 1894 година епископ Сава Барач го произвежда в архимандрит. В 1900 година заминава за Хилендар като съборен старец.[1]

На 15 октомври 1905 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за скопски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Атанасий Кизически в съслужение с митрополитите Герасим Писидийски и Константин Ганоски и Хорски.[2] Наследява като скопски митрополит Севастиан Скопски, който така и не пристига в Скопие поради смъртта си в 1905 година. В Скопие активно подкрепя сръбската просветна и църковна пропаганда. Също така играе важна роля в координацията на сръбските чети, воюващи с българските на ВМОРО.[3] В 1907 година сръбските четнически дейци се разделят на два лагера - консулски и митрополитски, като Викентий се опитва изцяло да овладее контрола над революционната организация и просветното дело, но в края на годината консулското течение надделява и няколко верни на Викентий учители са преместени, а на връзките на Викентий с другия бунтовен владика Никифор Перич в Призрен се пречи.[4]

След намесата на България в Първата световна война и последвалия разгром на сръбската армия, Викентий бяга в Призрен, където е арестуван и изпратен за България. Но по пътя от Феризово за Гниляне в края на 1915 година е обран и убит заедно с дякона си Цветко. Тялото му не е намерено,[3] но се смята, че е изгорено.[1] Епархията до 1918 година се управлява от прогонения в 1913 година екзархийски митрополит Неофит Скопски.

В 2017 година Сръбската православна църква го обявава за светец, свещеномъченик.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 76. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σκοπίων κυρός Βικέντιος. (1853-1915). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017.
  3. а б Јергић, Сава. Споменица Српско-православног саборног храма Свете Богородице у Скопље: 1835-1935. Скопље, 1935. с. 252-253.
  4. Биљана Вучетић, Историјски часопис, LVII (2008), 413-426.
Севастиан скопски митрополит
(15 октомври 1905 – 1915)
Неофит
(на Българската екзархия)
     Портал „Македония“         Портал „Македония