Живоин Рафаилович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Живоин Рафаилович
Живојин Рафаиловић
сръбски военен и политик
Роден
Починал
1953 г. (82 г.)

Живоин (Жика) Рафаилович (на сръбски: Живојин Рафаиловић или Živojin Rafailović) е сръбски военен деец, капитан и деец на сръбската пропаганда в Македония, политик, депутат в Кралство Югославия, последен бан на Вардарска бановина от 1940 до ликвидирането на Кралство Югославия в 1941 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1871 година в известен и заможен род в Мионица. Завършва военната академия и служи във вранския гарнизон с чин поручик. Във Враня го заварва и избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и контактува със забегналите в Сърбия български четници. Още преди въстанието Рафаилович формира чета, която действа от сръбска територия. Рафаилович става член на Главния комитет на Четническата акция след създаването му в 1902 година заедно с д-р Милорад Годжевац, Лука Челович, Василие Йованович, Никола Спасич и професор Любомир Ковачевич.[1] В края на август 1903 година заедно със Сима Златанович, аптекаря Велимир Карич и съдията Тома Джурджевич основава врански четнически комитет. Взима дейно участие в организирането и прехвърлянето на сръбски чети в Македония през лятото на 1903 година.[2] Прехвърлени са няколко чети, между които и тази на Ангелко Алексов. След разгрома на четата на Алексов при Шупли камен в 1904 г., сръбската общественост се нахвърля върху него и шефовете на белградския комитет Лука Челович, Йован Атанацкович и Милорад Годжевац. Вследствие Рафаилович е пенсиониран като капитан и изтеглен от Враня.

На изборите в 1906 година е избран за депутат на Националната партия от Врански окръг. До 1929 година е избиран за депутат от този окръг. В 1920 година е министър на народното здраве в кабинета на Миленко Веснич, а в 1922 година – на горите и рудите в коалиционното Пашичево правителство.[3]

Между 1940 – 1941 година е бан на Вардарска бановина[4].

Жика Рафаилович умира в 1953 година в Белград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмо на Борис Сарафов до дейци на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.443-449.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 216.
  3. Љушић, Радош. Владе Србије: 1805-2005, Завод за уџбенике и наставна средства, Београд, 2005, стр. 596., ISBN 86-17-13111-X
  4. World Statesmen — Macedonia
Александър Андреевич вардарски бан
(1940 – април 1941)
последен
     Портал „Македония“         Портал „Македония