Направо към съдържанието

Шупли камен

Шупли камен
Шупљи Камен
— село —
42.1039° с. ш. 21.8053° и. д.
Шупли камен
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина402 m
Население81 души (2002)
Пощенски код1300
МПС кодKU
Шупли камен в Общомедия

Шупли камен (на македонска литературна норма: Шупљи Камен; на албански: Shupli Kameni; на турски: Asısı Lili) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Селото е разположено в областта Жеглигово на десния бряг на река Пчиня.

В края на XIX век Шупли камен е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Шупли каменъ (Асъсъ Лили) е село, населявано от 344 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шупли камен има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шупли камен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 1994 година в Шупли камен има 123 северномакедонци и 1 сърбин. Според преброяването от 2002 година селото има 81 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 80
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Родени в Шупли камен
  • Величко Кръстев, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръсто Лазаров в 1915 година[7]
  • Наста Величкова Шуплянова (1852 – ?), български революционер, куриер на ВМОРО[8]
Починали в Шупли камен
  • Ангелко Алексов (Анджелко Алексич) (1876 – 1904), сърбомански четнически войвода, загинал в 1904 година при Шупли камен с цялата си чета
  • Кръста Мисайлович (? – 1904), сръбски четнически деец
  • Марко Велкович (? – 1904), сръбски четнически деец
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 25.
  8. Ил. Чествуване войводата Кръстю Лазаровъ и другаритѣ му // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 9.