Мургаш (община Куманово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Мургаш
Мургаш
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
North Macedonia relief location map.jpg
42.0722° с. ш. 21.8992° и. д.
Мургаш
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Надм. височина 761 m
Население (2002) 63 души
МПС код KU
Мургаш в Общомедия
Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф Хаджи Костадин

Мургаш (на македонска литературна норма: Мургаш; на албански: Mugrashi) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[2]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI – XVII век.[3]

В края на XIX век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.[5] Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[7]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мургаш
  • Flag of Bulgaria.svg Спасо Димитриев (? – 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. с. Пезово - црква Св. Параскева. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
  3. Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА). // Посетен на 14 април 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  7. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
  8. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.


     Портал „Македония“         Портал „Македония