Скачковце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скачковце
Скачковце
— село —
общ изглед
общ изглед
42.0481° с. ш. 21.8253° и. д.
Скачковце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областОвче поле
Надм. височина366 m
Население160 души (2002)
Пощенски код1305
МПС кодKU
Скачковце в Общомедия

Скачковце или Скачковци (на македонска литературна норма: Скачковце; на албански: Skaçkoci; на турски: Ali Fakli) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в източното подножие на Градищанската планина. Край Скачковце е разположен манастирът „Света Троица“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Скачковце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скачковци (Али Факли) е село, населявано от 270 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 30 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[4] но по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Скачковци има 200 българи патриаршисти сърбомани.[5]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има жители.[7]

„Свети Йоан Кръстител“
Националност Всичко
македонци 159
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манастир Света Троица - Скачковце // Visit Kumanovo. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05