Ячинце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ячинце
Јачинце
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0961° с. ш. 21.8831° и. д.
Ячинце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Средорек
Надм. височина 477 m
Население (2002) 106 души
МПС код KU

Ячинце или Ячинци (на македонска литературна норма: Јачинце; на албански: Jaçinca) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек. Селото се дели на две махали - Долно Ячинце на левия бряг на Крива река и Горно Ячинце на няколко километра на юг в северното подножие на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ячинце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Яченци е село, населявано от 246 жители българи християни.[1]

Населението на Ячинце е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ячинци има 48 българи екзархисти и 184 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 10 къщи в селото до 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, останалите 26 никога не са били екзархистки.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Яченци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ячинце

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 128-129.
  4. Георгиев, Величко. Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 513.


     Портал „Македония“         Портал „Македония