Живине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Живине
Живиње
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
North Macedonia relief location map.jpg
41.9792° с. ш. 21.8089° и. д.
Живине
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Градищанска планина
Надм. височина 542 m
Население 46 души (2002)
МПС код KU
Живине в Общомедия

Живине (тъй като в локалното произношение н е палатализиран, името се среща изписвано и като Живинье, на македонска литературна норма: Живиње; на албански: Zhivinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Градищанската планина, в най-южния дял на Кумановската област и е от купен тип. Граничи със селото Койнарска Сушица на югозапад, на север със селото Колицко, а на североизток с Павлешенци.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Живине е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1886 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Живинье е село, населявано от 275 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Живине има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[5]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 46 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Живине
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Велков (Лазар Дивлянец, Лазар Дивлянски), български революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. с. Живиње - црква Св. Илија. // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 14 април 2014 г.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126-127.
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония