Направо към съдържанието

Живине

Живине
Живиње
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
41.9792° с. ш. 21.8089° и. д.
Живине
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областГрадищанска планина
Надм. височина542 m
Население46 души (2002)
Пощенски код1305
МПС кодKU
Живине в Общомедия

Живине (тъй като в локалното произношение н е палатализиран, името се среща изписвано и като Живинье,[1] на македонска литературна норма: Живиње; на албански: Zhivinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Селото е разположено в Градищанската планина, в най-южния дял на Кумановската област и е от купен тип. Граничи със селото Койнарска Сушица на югозапад, на север със селото Колицко, а на североизток с Павлешенци.[2]

В края на XIX век Живине е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1886 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Живинье е село, населявано от 275 жители българи християни.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Живине има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[6]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[7]

При избухването на Балканската война 6 души от Живине са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Първата световна война 7 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 46 жители, всички северномакедонци.[10]

Родени в Живине
Починали в Живине
  1. Непозволено от съвременния български правопис.
  2. с. Живиње - црква Св. Илија // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 23 септември 2015. Посетен на 14 април 2014 г.
  3. Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 15 април 2014. Посетен на 14 април 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  11. а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 7.
  12. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. II: Периодът на войните 1912 – 1918. София, Просвета, 1996. ISBN 954-01-0756-3. с. 325.
  13. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 3.
  14. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
  15. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 10.