Сушица (община Ибрахимово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Койнарска Сушица)
Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Сушица
— село —
„Свети Георги“
„Свети Георги“
41.9578° с. ш. 21.7803° и. д.
Сушица
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина380 m
Население178 души (2002)
Пощенски код1043
МПС кодSK
Официален сайтwww.petrovec.gov.mk
Сушица в Общомедия

Сушица (позната и като Конярска Сушица, на македонска литературна норма: Сушица) е село в Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 380 метра надморска височина в източния дял на Скопската котловина в областта Блатия в западното подножие на Градищанската планина. Влиза в състава на община Ибрахимово (Петровец) и има 178 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Покров Богородичен“.

В края на XIX век Сушица е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 550 българи-християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 760 българи екзархисти.[2]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[3]

Както много други селища в днешна Македония и Сушица пострадва силно от сръбския терор между Първата и Втората световна война. Ужасеният френски шпионин Анри Пози лично успява да потвърди извършените жестокости над няколко българки от селото — Райна Недева, Мияна Танева, Виктория Андреева, Васа Митрева, които отказвали да кажат къде са избягали мъжете им и са били бити до кръв от сръбските стражари, след което залели подмишниците и половите им органи с газ и ги запалили.

Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители македонци.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сушица
  • Георги Строиманов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 14 декември 1922 година[5]
  • Георги Сушички (1898 – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 16 март 1924 година[6]
  • Наце Гьорев (? – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  3. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 октомври 2007 
  5. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.