Дивле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Дивля.

Дивле
Дивље
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Църквата „Успение Богородично“
North Macedonia relief location map.jpg
41.9269° с. ш. 21.7667° и. д.
Дивле
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Ибрахимово
Географска област Блатия
Надм. височина 749 m
Население 28 души (2002)
МПС код SK
Дивле в Общомедия

Дивле или Дивля (тъй като л е палатализиран името се среща и с неправилното днес изписване Дивлье, на македонска литературна норма: Дивље) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Блатия в западното подножие на Градищанската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Чешмата в центъра на селото

Главната селска църква „Успение Богородично“ е изградена и изписана в 1604 година.[1]

В края на XX век Дивле е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Дивлье живеят 455 българи-християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дивле има 720 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. В селото са изтезавани Диме Спасов, Мане Митрев, Стойчо Недков, Траян Павлев, Моно Милошев (60 г.), Насе Боцев, Мите Дончев, Лазо Митрев, Петре Гелев, Дане Стефанов, Боце Дойчинов и баща му Сокол Дойчинов, Петре Петров и син му Антон Петров, мухтара на селото Косто Станчев, Манасия Богатинов, Петре Динев, Троян Стефанов, Моне Иванов, Трайче Павлов, Милан Вълков, Трайко Василев,[4] градски свещеник в Скопие.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Дивле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дубле (Dublje) като село с неясен етнически състав.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 28 жители – 25 македонци и 3 сърби.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дивле
  • Flag of Bulgaria.svg Гиошо Давчев, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Велков (Лазар Дивлянец, Лазар Дивлянски), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Мане Митрев, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър (Петре) Костов Георгиев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[11] Деец на ВМРО[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Church Assumption of the Virgin Mary, village Divle. // whereismacedonia.org. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.207
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
  4. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 165.
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.


     Портал „Македония“         Портал „Македония