Дивля

Дивля
	Дивля
	; Дивля - кметството и читалище „Надежда 1898“
	Дивля Дивля
Общи данни
Население	106 души (31 декември 2024 г.); 4,13 души/km²
Землище	25,656 km²
Надм. височина	644 m
Пощ. код	2457
Тел. код	07743
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	20972
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Земен; Михаил Златанов ; (ГЕРБ, СДС; 2023)
	Дивля в Общомедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Дивле.

Дивля е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

География

Село Дивля се намира в планински район, на около 70 км от гр. София в западна посока. Най-високата точка е разположена на 1187 метра. През селото минава река Явор и Глоговишка река.

История

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дивля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2] Село Дивля е известно с майсторите павьори. В селото има паметник на павето.

Личности

Родени в Дивля

Саво Величков, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев^[3]
Методи Бежански, детски писател. Неговият син – Димитър Бежански – е известен писател-хуморист и журналист в Българското национално радио.

В с. Дивля от 1925 г. до 1937 г. твори един от най-великите български художници – Владимир Димитров – Майстора. В негова памет, през 2002 г., по инициатива на кметския наместник Георги Андреевски, в центъра на селото е поставен бюст-паметник, дело на скулптура проф. Величко Минеков.

Други

Редовни събития

Всяка година в село Дивля се организира традиционен събор на 2 август – Илинден. От 1993 година насам на всеки 28 август се организира курбан. Поводът е, че на този ден през 1993 година в селото се разразява огнена стихия. За радост на жителите загубите не са съществени. Курбанът се прави в църквата на селото, която се казва пророк „Свети Илия“. Тя е построена на най-хубавото място в Дивля и не е подземна, а надземна. Направена е през 1865 година.

Литература

„Един кът от краището“, Иван Тасев
„Къщичка край гората“, Методи Бежански
„Нощ със Сириус“, Методи Бежански
„Нощите на вълчите сватби“, Методи Бежански
„Луд свири, луд играе“, Методи Бежански

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.

[3] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42

[1]

[2]

[3]