Методи Бежански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методи Бежански
български детски писател

Роден
Починал
София, България

Националност Флаг на България България
Семейство
Съпруга семеен
Деца син и дъщеря

Методи Бежански е български детски писател.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Дивля – Пернишка област. Произхожда от работническо семейство. Учил е в родното си село и в град Перник. Завършил е СУ „Климент Охридски“, специалност „журналистика“.

Работил е в Съюза на народните читалища и Отечествения фронт. От 1950 до 1970 г. – във вестник „Димитровско знаме“ – Перник, като редактор, завеждащ отдел и зам. главен редактор. От 1970 до 1990 г. работи в издателство „Народна младеж“ като редактор и зав. редакция.

Сътрудничил е на БНР, БНТ и радио „Благоевград“; на всички издания за деца и юноши – в. „Септемврийче“ и литературното му приложение „Родни простори“, в. „Другарче“; на списанията „Пламъче“, „Дружинка“ и „Славейче“. Негови произведения са публикувани във вестниците, „Вечерни новини“, „Народна армия“, „Кооперативно село“, „Литературен фронт“, „Земя“, „Република“, „Денница“, „Камбана“, „Български писател“, „Словото днес“, „Дума“, „Новият пулс“ и др.; в списанията „Турист“, „Струма“, „Младеж“; в много сборници като „Слънчеви рудници“ (изд. „Народна младеж“, 1979 г.), „Априлска пионерия“ (изд. „Народна младеж“, 1986 г.); в учебници; в антология „Български писатели за деца“ (втората половина на XX век) на изд. „Български писател“, 1996 г.; международни сборници като „Ден юнного антифашиста“, Москва, „Молодая гвардия“, 1975 г.; „Весенние цветы“, Москва, „Молодая гвардия“ 1978 г. и др.

Книгата му „Вързани приказки“ (изд. „Отечество“, 1987 г.) е наградена от Министерството на народната просвета и Дома на детската книга като най-добра белетристична книга за деца, публикувана през годината. (В библиографските справки към някои книги на писателя, погрешно е изписвано, че тази книга е издание на изд. „Народна младеж“.)

Редица негови произведения са удостоявани с литературни награди. Част от творчеството на Методи Бежански е включено в Златния фонд на Българското национално радио и в Златния фонд на Българската национална телевизия.

Чрез международния книгообмен, от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ книги на писателя, между които и най-скорошните му две заглавия „Магия за любов“ и „Нощите на вълчите сватби“, са депозирани в редица от най-големите чуждестранни библиотеки: Конгресна библиотека – Вашингтон, Публична библиотека – Ню Йорк, Руска държавна библиотека – Москва, Национална библиотека – Санкт Петербург, Национална библиотека – Букурещ, Централна библиотека – Киев и др.

Методи Бежански е носител на орден „Кирил и Методий“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Детска и юношеска литература
  • Тончовият дар, (разкази), „Български писател“, С., 1964
  • Искри, (разкази и приказки), „Български писател“, С., 1966
  • Неканената гостенка, (приказка), „Български художник“, С., 1966
  • Незваная гостья, (приказка на руски език), „Български художник“, С., 1966
  • Копнеж по слънцето, (приказки), „Народна младеж“, С., 1973
  • Улица на детството, (разкази), „Български писател“, С., 1973
  • Юнашки селения, (приказки), „Военно издателство“, С., 1974
  • Най-хубавата приказка, (приказка), "Библиотека „Славейче“, С., 1974
  • Дневник на VI-а, (разкази), „Народна младеж“, С., 1978
  • Една съвсем объркана история, (повест), „Народна младеж“, С., 1980
  • Какво разказа Луната, (разкази и приказки), „Български писател“, С., 1983
  • Търсят се дяволи, (повест), „Народна младеж“, С., 1983
  • Дерево с двумя вершинами, (Дърво с два върха). Избрани произведения на руски език, „Детгиз“, Москва, 1983 г.
  • Ееки баштуу дарак, (Дърво с два върха). На киргизки език. „Мектеп“, Фрунзе, 1985 г.
  • Кой прави коравия хляб, (разкази), "Библиотека „Славейче“, С., 1986
  • Вързани приказки, (повест – Наградена), „Отечество“, С., 1987
  • Истории с дяволи и без дяволи, (повести), „Народна младеж“, С., 1988
  • Луд свири, луд играе, (прераз. народни приказки), „Мерава“, С., 1992
  • Къщичка край гората, (повест), „Сибия“, С., 1996
  • Сушинка за една самотна душа,
  • Мързеливата пчеличка,
За възрастни
  • Накит с образ на жена, (разкази), „Военно издателство“, С., 1978
  • Човек трябва да се завръща, (разкази), „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1986
  • Спомен за хляба, (разкази), „Народна младеж“, С., 1986
  • Съгреших, (анекдоти), „Мерава“, С., 1992
  • Нощ със сириус, (роман), „Хр. Ботев“, С., 1997
  • Магия за любов, (разкази, самост. издание), С., 2003
  • Нощите на вълчите сватби, (Разкази и новели), "Пропелер, С., 2006
  • Накит с образ на жена, (повест, "Пропелер, С., 2008, II преработено и допълнено издание)
Пиеси
  • Големият огън. (1970)

Източници[редактиране | редактиране на кода]