Българска национална телевизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от БНТ)
Jump to navigation Jump to search
Българска национална телевизия
Индустрия Телевизия
Основана 26 декември 1959 г.
Седалище Флаг на България България
Брой местоположения София, Пловдив, Русе, Варна, Благоевград
Положение и регион държавен
Генерален директор Константин Каменаров
Продукти БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, БНТ Свят
Собственик Флаг на България България
Девиз Винаги у дома
Уебсайт http://www.bnt.bg/
Българска национална телевизия в Общомедия
Сградата на БНТ
Първо лого на БНТ от 1959 до 2008

Българската национална телевизия (БНТ) е обществената телевизия в България. Открита е официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осемгодишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. Тя излъчва една 24-часова програма с национален обхват – „БНТ 1“, програма за българите в чужбина – „БНТ Свят“, обединяващ всички регионални центрове канал – БНТ 2 и канал с висока резолюция (HDTV) – БНТ HD.

БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“, както и е член на Европейски съюз за радио и телевизия, EGTA, IMZ, CIRCOM Regional, FIAT и BBLF.

Управителен съвет[редактиране | редактиране на кода]

  • Вяра Анкова – Председател на Управителния съвет
  • Константин Каменаров – Генерален директор
  • Анета Милкова – Член на Управителния съвет
  • Геновева Момчева – Член на Управителния съвет
  • Десислава Преображенска – Член на Управителния съвет
  • Марина Стойчева – Член на Управителния съвет

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.

През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1975 г. започва своята дейност Втора телевизионна програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 6 март 1990 г. Народното събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. телевизията получава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1“, а Втора програма – „Ефир 2“. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2“ излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „БНТ свят“.

На 14 септември 2008 г. е обновена схемата на излъчване на телевизионните канали на БНТ, променени са имената и емблемите им.

Днес БНТ е разположена в две взаимно свързани сгради: нова (на снимката) и стара – по протежението на ул. „Тулово“. Старата сграда е била италианско училище. Проектирана е от инж. Константин Йосифов, който е осъществявал и надзора върху строежа. По време на една от бомбардировките през Втората световна война училището е частично разрушено. Притежавайки все пак солидна конструкция, сградата е осигурявала в избените си помещения бомбоубежище за жителите на квартала.

Между 11 юни и 11 юли 2010 БНТ излъчи за пръв път спортно събитие в HD формат – Световно първенство по футбол 2010.

На 16 октомври 2011 г. Втора програма се завръща като БНТ 2 на мястото на регионалните телевизионни центрове на телевизията.

От март 2012 г. телевизията започва да излъчва във формат 16:9.

На 6 февруари 2014 г. БНТ стартира самостоятелен канал във висока резолюция – БНТ HD.

Генерални директори[1][редактиране | редактиране на кода]

Регионални телевизионни центрове[редактиране | редактиране на кода]

Българската национална телевизия има 4 регионални центъра – в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Те осигуряват репортажи и предавания, представящи живота такъв, какъвто е в различните области на България. Освен това всеки регионален телевизионен център продуцира и излъчва собствена програма за зрителите в своя регион, която се разпространява по кабелен път.

РТВЦ – Благоевград[2]

Регионалният телевизионен център е създаден през 1975 г. Той участва в програмната схема на БНТ с фолклорни предавания, документални и художествени филми. От 1992 година започва излъчването на регионалната си програма „Канал Пирин“.

РТВЦ – Варна[3]

Регионалният телевизионен център – Варна се създава през 1972 г. За премиера на студиото се смята първото включване в централните новини „По света и у нас“ на 8 септември 1972 г. РТВЦ – Варна отразява големите международни културни прояви с домакин морската столица на България – „Международен балетен конкурс“, Международен музикален фестивал „Варненско лято“, филмовия фестивал „Любовта е лудост“, театралния – „Варненска сцена“, както и многобройни световни и европейски спортни събития и политически форуми. Стартът на регионалната програма „Море“ е на 2 май 1993 г.

РТВЦ – Пловдив

РТВЦ – Пловдив е открит на 22 март 1971 г. и е първото регионално подразделение на БНТ.[4] Отначало работи като Телевизионно студио, което произвежда само репортажи за новинарските емисии „По света и у нас“. Преките излъчвания на програма от Студио „Пловдив“ стартират през февруари 1974 г. От 1979 г. Пловдив става домакин на Международния телевизионен фестивал „Златна ракла“[5], организиран от БНТ. Повече от три десетилетия фестивалът се осъществява и популяризира със съдействието на РТВЦ – Пловдив.

РТВЦ – Русе

Регионален телевизионен център Русе е създаден през 1973 г. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972 г. През 1976 г. ТВ центърът произвежда и излъчва своя регионална програма. Две години по-късно започват ежеседмичните блокови предавания „Север“. РТВЦ-Русе е основен медиен партньор на всички национални и международни събития с домакин град Русе.

Ефирна предавателна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]