Бомбардировки на България през Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бомбардировки на България)
Направо към: навигация, търсене
Бомбардировки на България
Конфликт: Втора световна война, България по време на Втората световна война
15th AF B-24 Liberator.jpg
"Летяща крепост" Б-24 "Освободител"
Период 18 октомври 1943 - 17 април 1944
Място Царство България
Резултат
Територия Царство България и контролираните от него земи
Воюващи страни
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of German Reich (1935–1945).svg съюзни сили от Германия
Командири
Roundel of the USAF.svg ген. Джими Дулитъл (Jimmy Doolittle)
RAF roundel.svg комодор Джон Симпсън (John Herbert Thomas Simpson)
Bulgarian Air Force roundel 1941.svg ген. м-р Димитър Айранов, полк. Васил Вълков
Balkenkreuz.svg хаупман Герхард Венгел (Gerhard Wengel) и др.
Сили
15-та въздушна армия на САЩ (Fifteenth Air Force) с тежки бомбардировачи Б-17 „Летяща крепост” (B-17 Flying Fortress) и Б-24 „Освободител” (Consolidated В-24 Liberator) и изтребители P-38 „Мълния” (P-38 Lightning), Р-47D “Гръмотевица” (Republic P-47 Thunderbolt) , по-късно от април 1944 и P-51 "Мустанг" (P-51 Mustang),

205-та авиогрупа на Кралските въздушни сили (No. 205 Group RAF) с Б-24 „Освободител” действала предимно в нощтни атаки

Общо около 2500 самолета [1] с 20 449 офицера и войници (по други източници бойните машини са общо 2387)[2]

6-ти изтребителен авиополк от Въздушните на Негово Величество войски - с Месершмид (Me-109G) и френските Девотин (Dewoitine D.520) общо в началото годни за бой само 41 (17 Месера и 24 Девотина) от около 80 изтребителя в строя при общо закупени само 19 месера и 89 Девотина, немците доставят с времето още 126 Ме-109, но предвид повредените в бой машини и недостига на опитни летци (само 81 са) щата остава същият[3][4][5]

части на Луфтвафе с Месершмид (Me-109G): ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ (1-ва група от Изтребителна ескадра 5 „Ледено море“) с 30 изтребителя на летище Враждебна в София сменена с II/JG 51 "Мьолдерс" - от 31.05.44 до 31.08.44, базираните в Скопие, Перник, ескадрила II/JG 27 с 40 изтребителя в Ниш от 18 август, дотогава на летище Върба (Радомир) и др. български летища общо 2 или 3 ескадрили с по 30-40 машини [6][7]

общо в рамките на около 150-200 изтребителя и българските 11 тежки зенитни батареи ПВО - 56 оръдия 88мм .[8]

Жертви и загуби
военни чинове:
256 убити (159 в бой, 28 безследно изчезнали, 69 умрели от раните си)[9] ;
333 пленени;[10]
неуточнен брой ранени
свалени самолети:
185 бомбардировача и изтлебителя[11] ;
повредени самолети:
неуточнен брой
военни чинове:
23 убити в бой (22 българи, 1 немец)[12][13]
мирно население и др.:
4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали;[14][15]
4744 ранени [16][17]
увредени сгради:
12 657
свалени самолети:
27[18]
повредени самолети:
неуточнен брой
Паметник на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943-1944 г., скулптор Николай Зиков, открит на 4 май 2007 г. зад кино Петър Берон [19]
България по време на Втората световна война (виж и бомбардиране на земите под български контрол)
Бомбардировка над София, вероятно на 17 април 1944 г.
Изтрабител Месершмид (Me-109G)
Поразена "Летяща крепост" Б-24 "Освободител"

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.

На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можеики да направи друго, формално да отговори със същото.[20]

Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Ударени са най-вече граждански обекти, като:  Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангалска църква на ул. "Солунска" (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.), Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.). Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет "Свети Климент Охридски", Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище "Санта Мария" на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия,Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.). Държаното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий" (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата - фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония - Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница. На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи [21][22][23], към половината от тях - в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.[24][25][26]

Предходни събития[редактиране | редактиране на кода]

Хронология на предходните събития[редактиране | редактиране на кода]

На 22 февруари 1941 г. в Атина е подписана договореност на Гърция с Великобритания представлявана лично от Антъни Идън (Anthony Eden), да се приемат британски войски - експедиционен корпус за действия на север. СССР е съюзник на Хитлер, още в 1939 е сключил пакта Молотов-Рибентроп и вече си е поделил Полша с германците. Унгария е влязла в Тристранния пакт  на 20 ноември 1940, Румъния само 3 дни след това на 23-ти, Югославия категорично потвърждава, че ще се присъедини към Пакта (и на 25 март 1941 го прави). Още на 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта, но Царя успява да държи България встрани. Немските войски обаче вече са на Дунава и са готови да го форсират - и като противници, и като съюзници. Комунистите в България настояват за незабавно включвате в Пакта, подемат усилена кампания и разпространяват позиви [27]. В тази обстановка на 1 март 1941 г. в 13,35 ч. в двореца Белведере във Виена българският министър-председател проф. Богдан Филов слага подписа си и Царство България се присъединява към Тристранния пакт. На 22 юни 1941 г. започва операция Барбароса. На 24 юни 1941 г., получавайки одобрението на съветското правителство, посолството на Царство България в Москва представлява интересите на Третия Райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в СССР до 5 септември 1944 г., когато СССР обявява война на България. На 25 ноември 1941 г. Царство България се присъединява към Антикоминтерновския пакт. [28]. На 7 декември 1941 г. британските доминиони Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България, след нападението над Пърл Харбър и обявената от Третия Райх война на САЩ на същия ден [29]
На 12 декември 1941 г. Великобритания обявява война на Царство България. [20]
На 13 декември 1941 г., в отговор на това Царство България обявява война на Великобритания и САЩ и като някакъв вид компенсация към германците за категоричния отказ българската армия да участва във военните действия срещу Съюзниците.
На 5 юни 1942 г. САЩ обявява война на Царство България.
На 17 юли 1942 г. от територията на Съветския съюз, действащ в коалиция с Великобритания и САЩ, е прочетена програмата на Отечествения фронт, която предвижда "да се оттеглят незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго" и "да се осигури съгласно Атлантическата харта националните интереси на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи". (Срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка 14-24 януари 1943, фактически отменя Атлантическата харта)
След загубената втора битка при Ел Аламейн и десанта в Алжир (операция Торч) на 08.11.1942 година Северна Африка постепенно е превзета от съюзниците и авиацията на САЩ и Великобритания, разполага със сили базирани в там, по-късно в Сицилия, а след операция Хъски и в Южна Италия където летищата във Фоджа и Бриндизи стават бази на 15-та въздушна американска армия в състав 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ескадрили - 931 бойни самолета, попълнени в XII 1943 и I 1941 с още 739 бомбардировачи Б24 „Либърейтър” и Б17„Флаинг фортрес” - общо 1670 самолета, така Балканският полуостров става лесна мишена.
По настояване на Уинстън Чърчил[30] започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България под претекста, че, макар невоюваща срещу никой от коалицията страна и в нормални дипломатически отношения с СССР , тя формално е немски съюзник. Той заявява: "Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден тежък урок.." [30]

След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа , генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да се засилят и тя да бъде наказана заради Германия и за разполагането на осем дивизии в Македония, Западните покрайнини и Беломорието. Привлечени са част от съюзническите бомбардировачи, действащи над Италия и Германия и се формира нова 15-а въздушна армия, чийто щаб първоначално е разположен в Тунис, а от 1 декември 1943г., след успешния десант на съюзническите войски на Апенините и овладяването на летищния възел Фоджия, щабът на армията се премества в град Бари. Обединеният комитет на началник-щабовете планира целите и реда за поразяването им с тежките англо-американски бомбардировачи. Сред първостепенните обекти се очертават София, Скопие и Ниш.

Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943г.[31] Целта е да се постигне капитулацията на България. Изпълнението отдавна е в ход, цялото времеемко планиране и средоточаване на сили и средства е приключило и още предния ден 18-ти офанзивата срещу България започва като за пръв път тежко е бомбардиран Скопие, важен български областен град по това време. В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън” и изтребители Р-38 „Лайтинг” атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани град Велес и гара Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim. [31]

През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”[32]

Самите британски историци като Базил Лидъл Харт признават, че "ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна" и красноречиво определят "продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин" като " пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания" [33] Но щом се признава тази аморалост, то как да се определи разстрелът от нападателите на безпомощни и ранени български летци излезли от боя какъвто е случаят с резстреляния във въздуха от тях поручик Иван Бонев и още по-нечовешкото преследване по улиците и разстрели на българското население с бордовите картечници от от снижилите се максимално американски изтребители на един малък град като Дупница на 4 януари 1944г когато загиват 80 души![34][35]

След войната се лансира тезата, че с протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след "черния Великден" на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките.[36][37] Но следват тежките бомбардровки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово, като само при тях, макар да не са толкова масирани като предишните, убитите българи са най-малко 92.

Засегнати селища, поразени сгради и население[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко са засегнати София, Скопие, Ниш, Пловдив, Дупница, Враца и много други мирни селища все без съществено военно-опреративно значение. Атакувани са варварски безогледно най-вече граждански обекти, а средоточавенето на огъня изключително върху хуманитарни, духовни и културни обекти е фактическо военно престъпление.[38] Безспорен тероризъм е практиката на англо-американската авиация да пуска осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да бйъдат поразявани най-вече деца.[39][40][41] От тях в българският език остава израза: "Играчка плачка". Тези факти сочат реалната цел - смъртта и осакатяването на колкото е възможно повече български граждани [41] . Унищожаването преимуществено на хуманитарната и духовна гражданска инфраструктура на България от англо-американските бомбардировки неоспоримо доказват самите поразените от тях обекти:

  • Сиропиталището Цар Борис I, модерен голям триетажен дом за сираци на бул. "Христо Ботев" (напълно изличено от лицето на земята в 1944г)[42]
  • Болничинте крила на Александровска болница (днес Медицинска академия), тогава най-голямата в България, са ударени с пряко попадение, напълно разрушено е северното крило с тежки поражения в останалата част (10 януари 1944 г.) [43]
  • катедралатаСвети Александър Невски“ е сериозно повредена от шрапнелите и ударилите я взривни влъни, най-много пострадва северозападната й част, разрушени са всички мозаични икони от надвратните тимпани, повредена е живописта в северозападната галерия, витражи, стенописи от сводовите проходи, разкъсани са покривките на сводове и куполи. (1944г.)
  • внушителната църква Свети Спас от ХІ век, лобно място но обесения от турците съратникът Левски Киро Геошев пазила гробовете и на първия български генерал Сава Муткуров, Авксентий_Пелагонийски, родителите на Иван_Денкоглу и пр. (напълно разрушена на 30 март 1944 г.),
  • средновековния храм Свети Николай построен в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (тежко разрушен на 30 март 1944 г.),[44]
  • църквата Свето Преображение Господне на тогава бедняшкия квартал “Лозенец” (напълно унищожена на 10.01.1944 г.),[45]
  • Света София, раннохристиянска катедрала от IV век, дала името на града, в нея е започнал и вторият вселенски събор. Пострадала подобно на катедралата "Свети Александър Невски", паметникът на Незнайния войн долепен до нея е тежко увреден (1944 г.)[46]
  • Черквата ротонда Свети Георги от началото на IV век, най-старата сграда в София (поразена в 1944 г.)[47],
  • Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.)[48]
  • Софийската митрополия и резиденция на главата на Българска Православна Църква - увредена от ударните вълни, пожара и шрапнелите на бомбите унищожили напълно съседните й сгради - на Библиотеката на Столичната Митрополия, средновековния храм Свети Николай и целия последен етаж на Духовната академия в едно с купола на храма вграден в нея.
  • Духовната академия и Църковния исторически и археологически музей на пл. "Св. Неделя" (тежко ударена на 30.03.1944 г, унищожен напълно централната южна част на сградата и целия последен етаж в едно с купола на храма вграден в нея),[49]
  • Софийският университет "Свети Климент Охридски" е сериозно ударен и увреден (1944 г.) [31]
  • Художествена академия - увредена, особено северното крило, заедно с напълно разрушената Художествена палата, в която са Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство (10.01.1944г.).[50] 
  • Софийската духовна семинария в кв. Лозенец (пострадват семинарските сгради в 1944г.)[51]
  • Католическо училище "Санта Мария" на францисканците в София на ул."Марин Дринов" 30, негова възпитаничка е българската Майка Тереза - Донка Паприкова, сградата му е разрушена,ценни книги и архив е унищожен, дадени са и човешки жертви. (1944г.)[52]
  • Френското католическото училище между улиците "Вашингтон", "Нишка" и "Цар Борис" край катедралата Св. Йосиф (напълно унищожено 1944 г.)[53]
  • Руският лицей на В. П. Кузмина на ул. 6 септември на пресечката й с "Иван Вазов" (напълно унищожено заедно с катедралата Св. Йосиф в 1944 г).
  • Немското училище за деца до Немската евангелска църква на княз Батемберг, днешния паркинг до Операта на ул. Врабча.(тежко поразено в 1944г)[54]
  • Италианската кралска гимназия на ул. "Раковски" до пл. "Славейков", където днес е кооперацията с голамата аптека. (напълно унищожена 1944 г.)[55][56]
  • Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище „Царица Йоанна” (напълно разрушено на 24 януари 1944г., след това учебните занятия се провеждат в съседните села. )[57][58][59]
  • Държаното Механо-електротехническото училище на ул. Нишка и ул. Опълченска заедно с настанената в него  Първа девическа търговска гимназия (пострадало в 1944г.)[60]
  • III Девическа педагогическа гимназия ( ІІІ държавна образцова девическа гимназия и педагогическо училище “Климент Охридски”) (пострадала в 1944г.)[61]
  • Фелдшерското училище на ул. Ангел Кънчев с лице и на бул. Витошка е унищожено (1944 г.) [62]
  • III Мъжка гимназия в Ючбунар на ул. Пиротска (тежко удярана в 1944 , напълно разрушено е източното му крило, дадени са и човешки жертви)[63]
  • V Софийска прогимназия „Антим I“ на улица „Оборище“ в тогавашния Типографски квартал (училището е тежко разрушено в януари 1944 г.)[64]
  • VII Софийска Народна Мъжка Прогимназия "Христо Г. Данов" (тежко разрушена на 20.12.1943 г.)[65]
  • Софийско основно училище "Св.Св. Кирил и Методий" на бул. В.Левски" и ул. "Гурко", мястото където днес е БСФС (сринато до основи в.1944 г.)[66]
  • Българската Академия на Науките (тежко ударена на 10.01.1944 г.),[67]
  • Народният Археологически музей в съхранената благодарение българските следосвобожденски правителства старинната мюсюлманска сграда от  1451г. (тежко разрушен на 10.01.1944 г.),
  • Българският археологически институт на ул. Раковски 149, днес тук вдигнатата в 50те сграда с бившия унгарски р-т, (напълно разрушен 1944 г.)[53][68]
  • Националният Природо-научен музей, пострен от 1927до 1936 г като единствената сграда тогава строена специално за музей (сградата е разрушена заедно с колекциите в 1944г.)[69][70]
  • Националният етнографски музей (тогава наричан Народен музей) на пл. "Александър Невски" в унищожената до основи Художествена палата, погиват практически всички десетилетия събирани от най-видни учени фондове с експонати, изследвания и документация (напълно унищожен 10.01.1944г.)[71]
  • Общинският музей за история, археология, етнография и култура, наскоро открит в собствена сграда на пл. "Бански" № 2 (напълно разрушен 1944г.)[72]
  • Народният театър (тежко засегнат, напълно е разрушен южния ризалит на сградата в 1944),[73][74]
  • Зала България - Софийската филхармония, точно на празника на българската култура е разрушена залата, органа и двата рояла. (24 май 1944г.)[75][76]
  • Театър Одеон, най-известната софийска оперетна, театрална, концертна, лекционна и кинозала, бил е на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза. Много от най-изтъкнатите български и гастролиращи чужди театрални артисти се изявяват на неговата сцена.  (напълно разрушен на 10.01.1944г.)[77]
  • Кинотеатър Пачев – на бул. Дондуков и ул. Търговска, днес северозападния ъгъл на Шератон, напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.)[78]
  • Кинотеатър Арда - на ул. Арда, пряка на ул.Търговска, унищожен е не само той, но цялата улица не съществува след бомбардирането (1944г.)[78]
  • Народната библиотека, и Архивът на Българското Възраждане, намирали се са на ул. Раковски 104-106 (напълно унищожени в март 1944г.)[79][80][81]
  • Градската библиотека на пл. Бански (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги)[82]
  • Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.),
  • Издателския комплекс на Държавната печатница [83] заедно с  намиращото се в него Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства (напълно унищожен на 10.01. и 30.03.1944г.)[84][85], построен отново в 80-те години в идентичен вид на същото място, но като Национален музей за чуждестранно изкуство.
  • Най-големите книжарница и столично издателство - Тодор Ф. Чипев, за първи път публикували романа „Под игото“ на Иван Вазов, били са където , днес е северозападния ъгъл на Шератон (напълно унищожени в 1944 г.)[86]
  • Домът на изкуството и печата (дом на художниците) на ул. Раковски югоизточния ъгъл с Граф Игнатиев монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, клуб (разрушен напълно 1944 г.)[79][87]
  • Художествената палата (наречена Художествена и занаятчийска изложбена хала), фактически национална художествена галерия плюс Национална изложбена зала и два музея - на Съвременното българско изкуство и общодържавен Етнографски, на пл. "Св. Александър Невски", новопостроена в 1937 г. голяма модерна зала от първата българка архитект - Виктория Ангелова-Винарова, унищожена в едно с експозицията и фондовете й включително практически цялото творчество на водещия български скулптор Александър Берхатлиев създал лъва на паметника Шипка и ред безценни творби на много други автори (напълно разрушена на 10.01.1944 г.),[88][89][90][91][92][93]
  • Художествената галерия и първа сграда на Рисувалното училище, прочутата "Тъпкова галерия" на югозападния ъгъл на ул. "Раковски" и ул. Аксаков", днес тук е голяма банка. (напълно разрушена 1944г.)[53]
  • Софийско епархийско свещеническо братство - голяма нова 4 етажна сграда на българските свещеници на ул."Св. Неделя" (днес "Св. София") и пл. Св. Незеля" (напълно разрушена 1944г.)[94]
  • Градското "казино", което не е комарджийница както е възможно такова име да заблуди несведущите, а свободна зала за масови обществени, културни и политически форуми и срещи[95] (днес в остатъците му е Градската художествена галерия в градската градина). [96][97]
  • къщата музей на народния поет Иван Вазов (напълно унищожена и опожарена на 10.10.1944 г.),[98]
  • Пантеона на загиналите за обединението на България софиянци и други българи от Желязната дивизия - 1 пехотен полк и 6 пехотен полк, (напълно унищожени са в 1944 г. 2 от 3-те паметни стени с имената на падналите)[99]
  • Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.) .
  • Паметника "Юнак" на доброволците от българските гимнастически дружества легионери в войните за национално обединение на България, висок 8 м вътре в него с музей, пред игрище „Юнак” до днешната метростанция при стадион "В.Левски" (напълно разрушен на 10 Януари 1944 г)[100][101].
  • Руски паметник е бомбардиран, бомбата пада точно в основта на паметника, взрива изкопава 2 метрова яма, горната част на обелиска се откъсва и премества от долната, която пък силно се накланя, но паметника оцелява и скоро е поправен.[102]
  • Народното събрание, с пряко попадение е разрушена западната му част (на 4 януари 1944г.)[103]
  • Министерството на Народната просвета просвета, бул. "Царица Йоанна" 19 дн. бул. Витоша (напълно разрушено на 10.01.1944 г.)[104]
  • Окръжния съд - голямо здание на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза, в 1941г. съда е преместен в Съдебната палата, самата сграда е срината от бомбите в сега на мястото й е Министерство на Екологията (напълно разрушена 1944г.)[53]
  • Първата обществена сграда построена след Освобождението - Казначейството (ковчежничеството, хазната) и домът на Гео Милев - карето: ул. "Пиротска", бул. "Мария Луиза", Халите и Ул. "Вашингтон" (напълно разрушени в 1944г.)[53]
  • Централните софийски Хали (силно пострадали от ударните вълни, пожарите и шрапнелите в 1944г.)[105]
  • Столичната градска община, на ул. "Гурко" до градската градина (тежко разрушена на 10.01.1944 г.),[106][107]
  • хилядолетният минерален извор създал града и Централна минерална баня (дебита на изворът е засегнат, на 10.01.1944г. е напълно унищожена половината и тежко засегната цялата останала част на обществената сграда)[108]
  • Малката баня на ул. "Екзарх Йосиф", и ул. "Искър", трамвайната спирка при самия минерален извор (напълно унищожена 1944)[109]
  • Двореца Враня, отдавна нямащ нищо общо с управлението на страната, в него са само вдовстващата царица с двете си невръстни деца, които се спасяват по чудо, но разрушенията и пожарът са сериозни ().
  • Руската църква Свети Николай (тежко ударена на 10 януари 1944 г.)[110]
  • Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.),[111]
  • Евангелската църква на княз Батемберг на ул. "Врабча" и бул. Дондуков (напълно унищожена, днес на мястото е Националната опера)[112]
  • Протестантската черква на Първа евангалска църква на ул. "Солунска" (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.) [113]
  • голямата Софийска синагога (ударена няколко пъти, тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценна)та колекция от средновековни равинистични трудове)[114],
  • Зоологическата градина пострадва много, тогава тя е в центъра на града между булевардите Адолф Хитлер (сега отново Евлоги Георгиев), Цар Фердинанд (днес Васил Левски) и ул. Ген. Гурко, някои от животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни.[115]
  • Сръбската легация на североизточния ъгъла на ул. "Раковски" и бул. "Патриарх Евтимий" (напълно разрушена в 1944г.)[53]
  • дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. [116][96]
  • Разбира се, сякаш покрай всички останали, тежко са поразени и сградите на Централната пътническа ж.п. гара на София[117], красивата, но малка сграда на Министерския съвет на ул. Раковски (напълно разрушена), Министерствата на: Правосъдието на ул. Славянска[118], Финансите[119], Вътрешните работи[120], Железниците и пощите, Външните работи[121], Съдебната палата, Пощенската палата, Телефонната палата, Военната академия[122], Юнион палас, най-значимият хотел в Столицата, големите здания на застрахователната компания Феникс[123], на Земеделската банка[124] и т.н.

С фугасни и запалителни бомби са взривени и изгорени хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на Столицата, заличени са не просто отделни сгради или квартали, а цели улици и площади като ул. "Търговска", ул."Знеполе", ул."Дрин", ул. "Арда", ул. "Марица", ул. "Нишка", ул. "Трапезица" (днес са оцелели са само няколко десетки метра при сегашната статуя на София), ул. "15 ноември" (на тази дата в 1920г. е първото заседание на ОН в Женева, днес това име носи друга улица западно покрай НС загърбила преддеветосептемврийското си "7 ноември" - денят на победата над сърбите в битката на Сливница решила Сръбско-българската война в 1885 г.), пл. "Св. Спас" (пл. "Трапезица" днес несъществуващ, бил е в началото на бул. "Тодор Александров"), пл. (пасаж) "Св. Никола" (унищожен, днес тук е пл. "Независимост"), унищожени са големи части от ул. "Леге", бул. "Дондуков", бул. "Царица Йоанна" (сега бул. "Витоша"), бул. "Патриарх Евтимий", пл. "Патриарх Евтимий", ул. "Гурко", ул. "Раковски", ул. “Цар Калоян”, бул. "Александър I" (днес улица) и пл. "Александър", пл. "Бански" (днес западния край на ул. "Триадица"), пл. “Света Неделя”, ул. "Върбица", ул. "Балкан", ул. “Цар Иван Шишман”, ул. “Иван Вазов”, ул. “6-ти септември”, ул. “Шипка”,  ул. “Шар планина” бул. "Фердинаднд" (днес бул. “В. Левски”), ул. “Граф Игнатиев”, пл. "Славейков", бул. “Христо Ботев”, ул. “Стефан Караджа”, ул.а “Янтра”, ул. “Цар Иван Асен II”, ул. “Веслец”, бул. "Цар Освободител", пл. "Цар Освободител" ( днес пл. "Народно събрание"), ул. "7-ми ноември" (днес ул. "15 ноември"), ул. "19 февруари" (наречена на Букурещкия мирен договор 1886 г., укрепил Съединението на България) пл. "Александър Невски" , ул. “Славянска”, бул. “Мария Луиза”, ул. "Пиротска", ул. “Денкоглу”, ул. "Лавеле", ул. "Ломска" (сега "Вашингтон"),ул. “Цар Симеон”, бул. “Клементина” (сега ул. “Съборна”), ул. “Сан Стефано”, ул. “Шейново”,  ул. “Алабинска”, ул. "Левски" (днес ул. "Дякон Игнатий"), ул. "Позитано" и пр. и пр.[125][126][127] Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пуска и микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да осакатяват предимно деца.[39][40][41] Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол. Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. [21][22][23] (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани - жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот. Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40 [128]) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни коопераци и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние - унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.[129][130][131][128][22][23][132]

Освен София са бомбардирани българските градове: Карлово, Петрич на 6 април 1941г, Кюстендил на 6 април 1941г, Мездра, на 22.06.1941 г. от съветски сили е ударен Добрич, където са разрушени четири сгради и двама души са ранени[133] и също: Горна Оряховица - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 11.06.1944, Казанлък - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Стара Загора - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Русе - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 29 юни и 3 юли 1944 г.; Охрид, Скопие, Велес, Прилеп и Крива Паланка през 1943-44 г. (тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в Поморавието, коeто тогава също е под български контрол. След съгласуване с Тито и Кардел, англо-американското командване в Европа бомбардира и Белград до чиито околности се простира българската зона на отговорност. На 24 юни 1943 е бомбардирано летището на Солун докъдето към 5 юли 1943 също се простира българската зона, бомбардиран е град Бяла на 1 август 1943 г.; Дупница на 4 януари 1944г., Враца на 24 януари 1944г., Борисовград в нощта на 18 срещу 19 март 1944; Пловдив на 17 и 20.04.1944 г.; Перущица и Асеновград на 17.04.1944; Калофер на 18.05.1944; Велико Търново и Лясковец на 11.06.1944 г.; Шабла на 13.06.1944 г.; Алфатар на 24 и 28 юни 1944 г., Сопот на 24 юни 1944 г., Лом на 15 и 28 и 30 юли и на 18 август 1944 г.; Оряхово 22 и на 30 юли; Свищов на 30.07.1944.

Бомбардирани са дори българските села: Ружинци, Кунино - врачанско, Беглеж - плевенско, Бели бряг, Чуковец, ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци; Бойчиновци, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец, гара Букьовци, с. Дебели лак, с. Синаговци, Горно Церовене, Живовци, с. Иганово, Шалтиково, Чупрене, с. Люта, гара Райко Жинзифово, гара Лакатник, c. Червена вода, с. Бузовград, с. Дента, парка и двореца Врана, с. Казичане, с. Враждебна, с. Княжево, с. Поповяне – самоковско, с. Реброво, c. Кочериново, с. Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с. Хотово, с. Гюешево, с. Сирищник, с. Върба, c. Божурище, c. Биримирци, c. Орландовци, Ораново, с. Джерман, махала Пуньова могила, гара Ихтиман, Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Хисаря, Царско село, Шишманово, с. Слатина, Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село, Мошино, Осиково, c. Симеоново, Студена, c. Църква, Широки дол, с. Пишурка, Садово, с. Ягодово, добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане, с. Джерман, махала Пуньова могила, гара Ихтиман, с. Златарица, оряховското село Остров, с. Камена Рикса, с. Белотичане, с. Вълково, c. Бусманци, с. Побит камък Разградско, c. Дойренци, с. Воден, c. Гърчиново, с. Щоково, с. Кула махала, Църквино, Веселина Желязковец, гара Самуил, с. Царева ливада, Гагово, гара Генерал Жостов при Скопие, гара Прилеп, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани, Гайтани, гара Даме Груев между Скопие и Тетово, с. Отец Паисиево, c. Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, махала Кръстевци, гара Генерал Лист, родопските селища Чепеларе, Ракитово, Сърница, с. Долни Воден, Нареченски бани, с. Караманци Кюстендилско, и други градове и села в Мизия, Тракия и Македония. В 1941 г. са бомбардирани 25 населени места, през 1942 г. – 7, през 1943 г. – 24 и през 1944 г. – 131, всички в границите на царството плюс тези от останалите в областите Солун-Егея и на Поморавието до Белград които са в българската зона на отговорност и със значително българско население.[131][134]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Базирайки се на публикации на историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"[135], изследването на Р. Руменин [136] , данни на Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г.[137], други публикации [138][139] [140] и долупосочената литература, източници и външни препратки може се установява следната хронология и подробности за бомбардировките над България:

Април – септември 1941 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 април 1941 г. Югославски самолети Do-17 бомбардират София – индустриалния квартал и гарата на София, град Кюстендил и някои села. В София в 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17” пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души [141] убити са 4 жени и 2 деца. Излетелите български самолети успяват да прогонят бомбардировача. При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и особено ожесточено гарата, загиват 76 души - 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, и са ранени 95 души - 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Тогава са пуснати бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, жертви няма.

На 6 април 1941 г. Британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 - 21:40 часа. В 20.15 часа самолети Bristol Blenheim бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са 3ма германски войници и един гражданин, а 5ма са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20.20 ч. и 21.10 ч. пуснати са около 43 бомби, като убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара [142]. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, ранените 3-ма.

  • 7 април 1941 г. Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица.;
  • 14 април 1941 г. В 1.15 ч., след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.
  • 22 юни 1941 г. В 22 часа неопознат съветски самолет напада и бомбардира град Добрич, хвърлени са 6 бомби, по осколките им са открити опознавателни знаци на СССР. Разрушени са 4 сгради, двама души са ранени.
  • 12 август 1941 г. В 2.20 ч. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.

През 1941 година са бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са над 252. При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а немските изтребители не участват в защитата на съюзника си.

Септември 1942 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. Нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.[143]

Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1941 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.

От пролетта до есента на 1943 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Пролетта и лятото на 1943 г. Над България са хвърлени от съюзнически самолети избухливи писалки, часовници, детски играчки – в резултат на това са осакатени няколко деца[40];
  • 24 юни 1943 г. Бомбардирано е летището до Солун.
  • 1 август 1943 г. Провежда се операция съюзническата авиация „Приливна вълна” - бомбардиране на нефтените находища край Плоещ. От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър”, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към нефтените полета на Румъния. При бомбардировката на американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят 5 противникови бомбардировача. Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента.

Начало на офанзивата срещу България - Операция ”Point Blank” (Прицел от упор)[редактиране | редактиране на кода]

На срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка се планира и Операция "Point Blank” (Прицел от упор) за тежки удари по авиационната промишленост на Германия.

  • 18 октомври 1943 г..В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън” и изтребители Р-38 „Лайтинг” атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов.
  • 20 октомври 1943 г. Атакуван е Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви.
  • 21 октомври 1943 г. Бомбардирана е гара Скопие – жертви няма;
  • 25 октомври 1943 г. В 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек. Излитат два български изтребителя „Месершмит”, като подпоручик М. Григоров успява да свали два изтребителя;
  • 6 ноември 1943 г. Бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка на Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, жертви няма;
  • 14 ноември 1943 г. Първото масирано въздушно нападение над българската столица. В 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг” атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити - 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени - 49 човека, леко ранени - 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.
  • 24 ноември 1943 г. Бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29 граждани и военни лица, разрушени 87 жилища и постройки в района на Централна гара София. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летецът Мито Дисов - изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач - „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители - 7 противникови машини.
  • 10 декември 1943 г. Нападението е извършено от 120 самолета - 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 60 изтребителя „Лайтинг” атакуват София. поради активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецът Врана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет.
  • 20 декември 1943 г. “Черният Никулден“. Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 бомбардировача "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени - 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”
  • 30 декември 1943 г. Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.

Това, че масираната атака срещу България започва с октомврийските  бомбардировки над  Скопие, Велес и Ниш потвърждава мнението, че, независимо от пропагандните заплахи към Царството, британците и американците считат тези градове  за български [135], на дело са наясно за това и ги имат за такива в своите оперативни планове. Този факт потвърждава недвусмислено и най-стратегическата най-убийствена бомбардировка над България, тази на 10 януари 1941 г. планирана и извършена именно едновременно над София и Скопие когато в главните български градове тогава са тежко ранени най-малко 726 и са избити на място не по-малко от 959 българи. Същото е и при следващия планиран тежък удар на 24 януари - отново София и Скопие, но Столицата тогава е спасена от появилата се непрогледна мъгла и бомбите разрушават Скопие и Враца.

През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация.

Развръщане на Офанзивата 4 януари – 17 април 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;
  • 10 януари 1944 г. Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека (според други данни убитите всъщност са 100)[144]. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес” - около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг”. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато акатуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета - 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[145] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и .оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. [146] В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесене още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежкко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено певъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е “прошит” от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е зашеметяващ - още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който  вече не съществува. В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко. Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след "мисията" над Царство България.[147]
  • 24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости” и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;
  • 16 март 1944 г. През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.
  • 17 март 1944 г. В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.
  • 18 и 19 март 1944 г. След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;
  • 24 март 1944 г. В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.
  • 29 март 1944 г. През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито” осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.
  • 30 март 1944 г. Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби [148], разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.
  • 5 април 1944 г. Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;
  • 15 април 1944 г. На Велика събота е бомбардиран Ниш. Американски бомбардировачи символично атакуват града като родно място на Константин Велики. В първата бомбардировка са убити 700 граждани на Ниш, от които 150 работници в железопътния завод в Ниш. Бомбардировките са извършени от 446-а, 447-а и 448-а бомбардировачни ескадрили на 321-а бомбардировачна група - 12 въздушна команда от силите на Съединените щати, базирани по това време във Фоджа.  повредена Съборната църква, а католическата църква - разрушена. Тази бомбардировка на Велика събота се помни като "Кървавия Великден".
  • 17 април 1944 г. София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт” и Р-51 „Мустанг”.Хвърлените бомби са около 2500, xвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изстребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости” и изстребители. Поради голямата прилика мужду своя „Месершмит” и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг”P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя този наречен „Черен Великден“ 17 април загиват 7 български пилоти : 4- ма пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и 3- ма пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. По рапорти до командването на 15 американска Въздушна армия на 17 април 1944 г. съюзниците губят 24 тежки бомбардировача.[149]

Резултат от Офанзивата[редактиране | редактиране на кода]

Очакванията, че Българските летци и ПВО, вследствие подавляващото петорто до десеторно числено превъзходство на противника, ще се огънат, са блестящо опровергани.Българската бойна авиация със своите действия де факто печели битката като проваля и трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: пречупване волята за борба на българския военен потенциал; деморализиране на гражданското население и пълно дезорганизиране на държавно-административното управление, нищо такова не се случва, напротив.[34][150][151][152]

Факлите на американските “крепости” доказваха, че макар и малко на брой, българите са лют и опасен противник.[153]
ген.м-р Стоян Стоянов

Офанзивата на англо-американските авиационни сили, продължила 6 месеца, не постига поставената й цел - да принуди България да капитулира и да я извади от войната, или поне да предизвика съществени антиправителствени настроения и смутове вътре в страната, напротив хилядите жертви, погромът на Столицата и други значими български градове в старите земи, Македония и Поморавието предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и опасно засилват анти англо-американските настроения в страната. Подпомаганото на място от хора като британският майор Франк Томпсън подривно въоръжено движение организираното от комунистите, леви земеделци и съветска агентура опитващо се да се сражава на страната на Съюзниците срещу Българската държава е практически разгромено. Загубите нанесени от българската изтребителна авиация и ПВО на Коалицията в техника и изваден от строя личен състав (убити, ранени и пленени) също не могат да бъдат пренебрегнати. Това води до рязко спадане интензивността на нападенията, намаляване и оттегляне на участващите в това направление сили и фактическо прекратяване на офанзивата. Подобно на стореното неотдавна от самите британци с хитлеровите въздушни армии на  райхсмаршал Херман Гьоринг в "Битката за Британия" и както англо-американските бомбардировки според Базил Лидъл Харт: "на практика не се отразяват съществено нито на германското производство, нито на духа на германския народ"[33], и на Балканите с цената на жестоки жертви, благодарение на непоколебимия боен дух на своите летци-изтребители и национална сила на народа, българите напълно провалят англо-американската офанзива и България фактически печели една забележителна тежко изстрадана победа, но, за разлика от английската, това не успява да изиграе своята полагаща се роля при настъпващия развой на войната, за който, отново както и в Първата световна война, отговаря не София, а Берлин.

Заключителен етап на въздушните нападения[редактиране | редактиране на кода]

  • 20 април 1944 г. Между 01,52 ч. и 02,08 ч. Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача – след осветяване са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, ранени са 29;
  • 24 април 1944 г. С 12 бомби е бомбардирано с. Караманци, Кюстендилско;
  • 10 май 1944 г. Около 22,20 ч. 20 самолета бомбардират гр. Ниш;
  • 15 май 1944 г. В 13,07 ч. и 14,10 ч. гр. Охрид е атакуван от американски изтребители – хвърлени са 12 бомби, като загиват двама германски войници и 3-ма жители са ранени;
  • 18 май 1944 г. Между 11,45 ч. и 14,00 часа завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български села – с. Долни воден / трима загинали/, с. Чепелари, с Вълково /двама загинали/, гара Дойренци, с. Щоково, Нареченски бани, край гр. Калофер, край с. Кула махала; На 24 май Охрид е атакуван в 15,42 ч. – пуснати са 8 бомби, убити са двама войници и един е ранен;
  • 9 юни 1944 г. В 2,32 ч. 100 бомби са хвърлени над Ниш;
  • 11 юни 1944 г. Бомбардиран е Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Бомби са хвърлени и при разградските села Църквино, Веселина и Желязковец и при гара Самуил. Има бомбени попадения и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, както и при селата Царева ливада, Гагово, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани и Гайтани. Загива подпоручик Иван Бонев след като ранен скача с парашута си е разстрелян във въздуха.[154] Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден в боя участват и германски изтребители.
  • 12 юни 1944 г. В 1,52 ч., след осветяване, е бомбардирано летище Карлово. 50-60 самолета хвърлят 100 разрушителни и много запалителни бомби, стрелят и с бордовите картечници. Загиналите са 30, ранени са 72 човека.
  • 14 юни 1944 г. В 9,34 ч. Охрид е атакуван от 4 изтребителя „Спитфайер”. Пуснати са 8 бомби, които убиват двама и раняват 1 човек. Между 23,00 ч. и 23,10 ч. една дузина бомбардировачи хвърлят 100 бомби над Ниш. Има няколко убити и ранени човека.
  • 20 юни 1944 г. Нападната гара Прилеп от изтребители „Спитфайер” – убит е един войник, а трима са ранени. Извършено е и нападение над гара Даме Груев, като са убити двама железничари;
  • 23 юни 1944 г. В 9,50 ч. е нападнат Русе. Хвърлени са 20 запалителни бомби. Запалителни бомби са хвърлени и над Ниш. За щастие жертви няма. 20 запалителни бомби са пуснати и при оряховското село Остров. За сражение с противника излитат български и германски изтребители, като успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Една от свалените „летящи крепости” пада при с. Отец Паисиево, като убива 3-ма човека и ранява други трима.
  • 24 юни 1944 г. Преди обяд завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български селища. 6 бомби са хвърлени над гр. Казанлък, но жертви няма. Бомби са хвърлени и над селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот. Защитници на българското небе успяват да свалят 10 противникови самолета. В този ден, след изненадваща атака на противника, са свалени и пет български изтребителя, но пилотите успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.
  • 25 юни 1944 г. B 10,20 ч. 4 английски изтребителя бомбардират Охрид с 8 бомби. Убит е един войник , а друг е ранен.
  • 28 юни 1944 г. Извършена е наказателна бомбардировка над летище Карлово. Хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби и с. Иганово и гр. Сопот – убити са 5, ранени са 10 човека.
  • 29 юни 1944 г. В 1,40 ч. е бомбардиран Русе – хвърлени са 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека;
  • 30 юни 1944 г. В 17,00 часа 4 изтребители „Спитфайер” атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека;
  • 3 юли 1944 г. Завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят няколко бомби над Русе – жертви няма. Пуснати са бомби при селата Шалтиково и Чупрене. При село Люта пада „летяща крепост” и по случайност убива трима селяни;
  • 4 юли 1944 г. Към 11,30 ч. е обстрелвана гара Райко Жинзифово – има много ранени хора;
  • 9 юли 1944 г. Към 9 ч. е обстрелван влака Велес – Градско. Ранени са трима човека. Обстрелвана е и гара Прилеп. Близо да гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово – убит е един войник, един гражданин е ранен.
  • 11 юли 1944 г. Изтребители „Спитфайер” атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военннопленници.
  • 15 юли 1944 г. Хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане;
  • 22 юли 1944 г. Завръщащите се от Румъния самолети пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци. При с. Дебели лак са хвърлени 10 бомби и е ранена 1 жена. Парче от снаряд на ПВО убива 1 жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости”;
  • 26 юли 1944 г. Вражески изтребители нападат няколко влака и гари. При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; На 28 юли.
  • 28 юли 1944 г. Около 150 американски бомбардировача нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Жертвите са 25 убити и 52 ранени. Завръщащите се от бомбардировка на Румъния противникови самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека, а при с. Синаговци са хвърлени 10 бомби. Българските летци изтребители свалят 4 противникови самолета.
  • 30 юли 1944 г. Противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп. От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом;
  • 10 август 1944 г. преминаващи над България самолети хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости”;
  • 17 август 1944 г. Завръщащите се от Румъния бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета.
  • 18 август 1944 г. 7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима;
  • 21 август 1944 г. В 9,10 ч. е бомбардиран Ниш – хвърлени са 800 малокалибрени бомби. Загиват двама военнослужещи. Ранени са трима;
  • 26 август 1944 г. Завръщащи се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета
  • 31 август 1944 г.противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека;
  • 1 септември 1944 г. Около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви.

На 29 август 1944 г. съветското Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румъно-българската граница в Добруджа. Вечерта на 4 септември 1944 г. планът за операцията по окупацията на България е готов и съветската войскова групировка на 3-ти украински фронт от 258 000 щика на 37ма, 46та и 57ма армии с 6305 оръдия и минохвъргачки, 740 танка и САУ и 726 бойни самолета на 17 въздушна армия и ескадра на съветския черноморски флот е средоточена и развърната на българската граница в плосата Гюргево/Русе - Мангалия/Дуранкулак.

За защита от нея България има свои 288 731 щика в 5 армии и 2 отделни корпуса с 23 дивизии и 2 бригади без граничните плюс мобилизационен резерв 500 000 души, 5 000 оръдия и минохвъргачки, 135 танка, 556 бойни самолета и 80 военни кораба, немските съюзни тогава сили у нас са около 32 000 сухопътни войски и към 3500 моряци плюс частите на Луфтвафе на Балканите и неуточнен брой артилерия и бронетанкови единици според щатното разписание на Вермахта.[155]

На 5 септември българското правителство излиза от Тристранния пакт, скъсва дипломатическите си отношения с Германия и взима решение да й обяви война[156]. Без да зачита това, и че през цялата война и в момента подържа нормални дипломатически отношения с България, вечерта в 19:00 същия ден СССР й обявява война и на 8 септември съветските войски навлизат, същата вечер в София комунистите извършват държавен преврат и страната бързо и без съпротива е окупирана от чуждите войски.[157]  Въздушните нападения над територията в довоенните граници на България и придобитата в 1940г. Южна Добруджа са спрени.

В периода 4 януари - 1 септември 1944 година са бомбардирани 131 населени места, убитите са не по-малко от 1276, най-малко 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.

Българските летци и резултати от бомбардировките[редактиране | редактиране на кода]

Базирайки се публикации на Клуба на летците "Димитър Списаревски" СВВНВУ [158], публикуваните изследвания на Jan Josef Safarik[159], Емил Петров[160] и долупосочената литература, източници и външни препратки се установяват следните:

Загинали Българските летци[редактиране | редактиране на кода]

Загиналите 22-ма български летци и 1 паднал в защита на София немец са известни поименно [161] :

1. Поручик Лука Й. Обрейков + 08.08.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2
2. Поручик Йордан Сл. Тодоров + 14.11.1943 – първата въздушна жертва в отбраната на София
3. Подпоручик Митьо С. Дисов +24.11.1943 Ме109 G-2
4. Майор (посм.) Павел Павлов – командир на 652 ято, 2/6-ти орляк + 10.12.1943 Девоатин D-520
5. Капитан Димитър Списаревски – 3/6-ти орляк +20.12.1943 Ме109 G-2
6. Поручик Георги Р. Кюмюрджиев + 20.12.1943 Ме109 G-2
7. Капитан (посм.) Симеон К. Михайлов + 10.01.1944 Девоатин D-520
8. Поручик (посм.)Атанас Ат. Кръстев + 10.01.1944 Девоатин D-520
9. Тома Боев + 10.01.1944 Девоатин D-520
10. Герги Хр. Гочев + 27.01.1944
11. Йордан Н. Кубадинов + 30.03.1944 Ме109 G-6
12. Иван Бояджиев (летец) + 30.03.1944 Ме109 G-6
13. Подпоручик Христо К. Цанков +30.03.1944
14. Капитан Любен Кондаков + 17.04.1944 Ме109 G-6
15. Димитър Ст. Попов +17.04.1944 Ме109 G-6
16. Подпоручик Веселин Н. Рачев + 17.04.1944 Ме109 G-6
17. Христо Г. Арнаудов + 17.04.1944 Ме109 G-6
18. Виктор Д. Атанасов + 17.04.1944 Ме109 G-6
19. Поручик Иван Т. Стефанов + 17.04.1944 Ме109 G-6
20. Фелдфебел Иван М. Сомлев +17.04.1944 Девоатин D-520
21. Фелдфебел Цвятко М. Загорски + 24.05.1944 Ме109 G-6
22. Поручик Иван Н. Бонев + 11.08.1944 Ме109 G-6
От немските летци загинали защитевайки българското небе е известно името на капитан Герхард Венгел – командир на I./JG5 “Eismeer” +10.01.1944 Me 109 G-6 [161]

Равносметка[редактиране | редактиране на кода]

Англо-американската авиация предприема срещу България операция ”Point Blank” (Прицел от упор) в периода 18 октомври 1943 - 17 април 1944г. н рамките на въздушната кампания „Приливна вълна” (Tidal wave), целяща създаването на площи под „бомбен килим” в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ.

България защитaвайки населението и земите си губи 27 самолета и 22-ма свои летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи.[162] Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в Божурище и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков пребазиран от Карлово във Враждебна, немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на Марно поле до Карлово при 4/6 орляк който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата. Всеки орляк е следвало да е от 40 машини формиращи няколко ята по 10-16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата Балчик и Чайка при Варна и Сарафово при Бургас охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на летище Бадем чифлик до Кавала охраняват Беломорието.

В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943-1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения - убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци [161][21][22][23]

В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра, българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са и падат 185 противникови самолета [163] (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета[164], а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната [165] от които - 120 от ВВС на САЩ[166] и останалите 39 - британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе[167]), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военопленническия лагер в Шумен, на 8 септемри 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци[168].

Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и донякъде на тези от САЩ и СССР.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

По частна инциатива на стружението "Мати Болгария" на 852 от загиналите 4208 души е сложен много скромен мемориален знак до парламента, имена не са упоменати [161][21][22][23]

Загиналите български летци-изтребители са почетени с общ обелиск недалеч от южния парк [19] и такъв пред алеята на летците в централните софийски гробища[169], отделно паметници и паметни плочи подробно описани на страниците им имат: Димитър Списаревски, Рихард Венгел и Симеон Михайлов. В Казанлък на паметника на летците е поставена паметна плоча на командира на 6 изтребителен полк от Въздушните на Негово Величество Войски полк. Васил Вълков, и други заслужили военни и летци.[170] , в Сливен - плочи на кап. Любен Захариев Кондаков[171] и Тома Боев[172], в Шипково на Веселин Терзиев [173][174], в Пловдив на родения в Гюмюрджина поручик Евгений Тончев.[175][176] На героите са наречени улици и площади, за тях и тази битка на българите има книги, филми, а за Списаревски и песен.

Литература и Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942-1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146
  2. Посочено е, че групировката нараства от 931 бойни самолета до 1400 към които са добавени още 987 бомбардировача - 248 В-17 и 739 В-24
  3. Посочено е, че България може да вдигне само 41 , Войната срещу летящите крепости
  4. 6 ята по 12-15 самолета, История, Български военновъздушни сили
  5. Посочено е, че България има всичко 81 летци изтребители - Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст “За храброст” полковник о. з. Петър Манолев за своя живот и битките в небето на България, Дума, 14.08.2008
  6. През април 1941 г. на летище Варба (Радомир) е разположена II/JG 27 (2-ра група от 27-а изстребителна ескадра на Луфтвафе), състояща се от 40 изтребители Месершмит 109Е, Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.
  7. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 "Еismeer"
  8. Войната срещу летящите крепости
  9. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  10. военнопленническия лагер в Шумен
  11. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  12. http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943-1944)]
  13. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  14. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  15. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  16. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  17. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  18. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  19. а б Откриване на паметник на летците-изтребители - "На орлите, загинали, защитавайки небето на България"
  20. а б История Второй Мировой войны 1939-1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А.А. Гречко. том 4. М., Воениздат, 1975. стр.188
  21. а б в г Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.
  22. а б в г д Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г.
  23. а б в г д Румен Жерев, Чърчил иска София изравнена, Навременната евакуация на града предотвратява хиляди жертви при най-тежката бомбардировка, Официален сайт на пресцентъра на Столична община, 27.3.2015 г.
  24. Сима Владимирова, Бомба срина цяла къща, но от дупката извадиха живи майка, баща и дете, 168 часа, 24.04.2014.
  25. Родолюбив читател предлага: В Дупница да бъде изграден мемориал на загиналите при бомбардировките преди 70 години, За Дупница, 13.01.2014.
  26. 30 март, Нюз 7.
  27. Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден, Нова нюз, 08.03.2013г.
  28. Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. С. И. Вавилов. 2-е изд. том 5. М., Государственное научное издательство «Большая Советская энциклопедия», 1950. стр.422-423
  29. Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство «Советская энциклопедия», 1963. стр.880
  30. а б "Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден тежък урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро" - Barker, E. British Poliy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209
  31. а б в 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014.
  32. Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.220
  33. а б Базил Лидъл Харт, Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива, History of the Second World War, 1971
  34. а б Петър Николов, Участие на 6-ти изтребителен полк във войната, Pan.bg 16 януари 2014.
  35. Войната срещу летящите крепости, Преса ,11 ян. 2013
  36. Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова, Веселин Хаджиниколов, “Георги Димитров", София, 1972 г., стр. 496-497 "По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. Не след дълго бомбардировките спират”.
  37. Васил Коларов, Георги Димитров, Сталин и Рузвелт спасиха София от пълно разрушаване през 1944 г., Иван Петков, Преса, 15 февр. 2015.
  38. д-р Александър Мирков, историк, Бомбардировките над София, 5 minutes Sofia
  39. а б Крикор Асланян, София и войната през очите на дете очевидец, Стара София, 14.07.2010 г. "Американската авиация хвърляше малки бомби под формата на детски играчки, които избухваха при взимане в ръка. Кой ставаше жертва на тези «играчки»-мини? Естествено децата. Каква нечовечност, какъв цинизъм, да използваш естественото влечение на невинното дете към играчките, за да убиваш. Да убиваш деца вместо войници, да се гавриш с бъдещето на човечеството и днес да се биеш в гърдите като спасител, като миротворец."
  40. а б в Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 64. В бележка № 64, на основание на данни от Централния военен архив, са посочени имената на две деца, осакатени на 16 и 18 юни 1944 г., след като намират експлозиви, маскирани като кутия с бонбони и писалка. Споменава се и за наличието на други случаи, посочени в пресата от онова време.
  41. а б в Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 яну 2015.
  42. София, 1940-1950, бомбардировки.
  43. София, 1940-1950, бомбардировки.
  44. София, 1940-1950, бомбардировки
  45. София, 1940-1950, бомбардировки
  46. Уникални снимки на стара София изплуват от архива, Труд, 22.09.2009
  47. Една чаровна изложба в 7-мо СОУ, Стара София
  48. "Адио, София", БНТ, В кадър, 31 март 2014.
  49. София 1940-1950
  50. Национална художествена академия
  51. Софийска Духовна Семинария "Св. Иоан Рилски", Официален сайт на Българската Патриаршия
  52. Австрийското католическо училище"Санта Мария"в София.[1]
  53. а б в г д е Дико Диков, Градоустройство, бит, растителност и градини в София, стр. 2, 53,57, 13, 150, 152, 168.
  54. Немското училище по улица "Париж" зад немската евангелска църквата на княз Батемберг.
  55. Искра Ценкова,Султана и Рачо Петрови - живот в триъгълник, Градът, Тема.
  56. Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с.240-244.
  57. Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство Враца, официален сайт
  58. Професионална гимназия "Димитраки Хаджитошин"
  59. Враца е сред най-пострадалите от бомбардировките., в-к Зов, 21.01.2012.
  60. История и настояще, Национална Търговско банкова гимназия, София.
  61. Последиците от бомбардировките на Сфия, БНТ 2009, минута 1:22
  62. Георги Каназирски-Верин София преди 50 години, София 1947г., стр. 28
  63. 18 СОУ Уйлям Гладстон, Официален сайт.
  64. Училища – образци на сецесиона, Строител, 15.02.2015.
  65. 47-мо СОУ “Христо Г. Данов”, официален сайт.
  66. Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий", Стара София
  67. София, 1940-1950, бомбардировки.
  68. Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, ремонт в 1933г.
  69. Българска академия на науките, Национален Природо научен музей.
  70. The mineralogical exposition of the National Museum of NaturalHistory — Bulgarian Academy of Sciences Svetoslav Petrussenko, Chavdar Karov, Ilia Dimitrov, Списание на Българското геологическо дружество, кн. 1—3, 2008,стр.98
  71. 120 години от основаването на Народния музей, БНР, 26.10.2012.
  72. За нас, Музей за история на София, официален сайт
  73. Годишнина от най-тежките бомбардировки над София, Стара София
  74. НАродния театър, Стара София
  75. а б Голяма зала "България", История, официален сайт на Софийската филфармония
  76. Зала България, Обиколка на София 1968
  77. София, 1940-1950, бомбардировки
  78. а б Старите софийски кина днес, Стара София
  79. а б Ул. "Раковски" Стара София
  80. Благой Цицелков, Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методи. Вести+, 21.05.2008г. стр. 12
  81. 1878, Календар на събитията,  Нова Добруджанска трибуна, 2014-12-10
  82. Исторически поглед върху създаването, изграждането и развитието на Столична библиотека
  83. Държавнта печатница, пл. Св. Александър Невски
  84. София, 1940-1950, бомбардировки.
  85. Национална гимназия по полиграфия и фотография , официален сайт.
  86. София, 1940-1950, бомбардировки
  87. София Василева, Домовете на изкуството и печата 1920-1944
  88. София, 1940-1950, бомбардировки
  89. Вид на новозавършената "Хала" преди унищожаването й, пл. Св. Александър Невски, Стара София, сн. 22, 23, 24 и 25.
  90. Вид на новозавършената "Хала" преди унищожаването й, Бул. Цар освободител, Стара София, сн. 32 и 34
  91. Силвия Вутева, Голяма част от творбите на скулптора Александър Берхатлиев са унищожени по време на бомбардировките през 1944 година, Фокус, 25.02.2015
  92. Залата в строеж (в дясно в дъното), Пл. "Народно съблание, Стара София, сн. 24.
  93. Художествената палата е предвидена за Държавна художествена галерия, се сочи в КОНЦЕПЦИЯ ЗА ВОДЕЩИ СТОЛИЧНИ МУЗЕИ ЯНУАРИ, МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, 2010, стр. 15
  94. Пл. "Св.Неделя", Стара София, сн. 25,26,27
  95. Политическо събрание - зала на Градското казино София
  96. а б Булевард Александър - Казиното; Стара София в снимки.Казиното, най-представителна обществена сецесионова сграда издигната в 1908 г. от архитект Наум Торбов е практически разрушена по време на бомбардировките.
  97. Софийска градска художествена галерия, София 130 години столица на България
  98. София, 1940-1950, бомбардировки
  99. Пред мемориала на Първи и Шести пехотни полкове, Стара София
  100. Общобългарска фондация Свети Георги Победоносец
  101. Паметникът на загиналите юнаци-легионери
  102. Белезите на София, Стара София, 16.01.2012 г., ком. и сн. 11 и 12
  103. София, 1940-1950, бомбардировки.
  104. Представителното здание на Министерството на Народното просвещение разрушено от бомбардировките, Стара София
  105. Йордан Василев, Бомбардировките над София,в-к Десант,  14.05.2014.
  106. София, 1940-1950, бомбардировки
  107. ....бомба пада дори върху сградата на общината. „Кметството гори! – пише в дневника си поетът Кирил Христов. – Кметът Иванов, ранен в главата, непревързан, работи с пожарникарите, сочи къде трябва да бият струите, за да се спаси нещо, дава им неоценима помощ.
  108. София, 1940-1950, бомбардировки
  109. Площад Бански, Стара София
  110. София, 1940-1950, бомбардировки.
  111. Свети Йосиф, Стара София
  112. София, 1940-1950, бомбардировки.
  113. Първа евангелска църква – София (1864г.)
  114. Софийска синагога
  115. София, Обиколка на града 1968.
  116. София, 1940-1950, бомбардировки.
  117. София 1940-1950
  118. София 1940-1950
  119. 71 години от варварските бомбардировки на София
  120. София 1940-1950
  121. София 1940-1950
  122. София 1940-1950
  123. София 1940-1950
  124. София 1940-1950
  125. София 1940-1950
  126. София 1940-1950
  127. София 1940-1950
  128. а б Обиколка но София 1968
  129. Ангел Джамбазки, Те браниха теб София.
  130. Желязко Тончев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 13.11.2008
  131. а б Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, Отбрана, 10.12.2013 г. 
  132. Как щяха да ни арестуват, че снимаме най-срамния паметник в България, в-к 19 минути, 12.01.2015 
  133. ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 20, л. 135 и 137
  134. Разрушения от бомбардировката град Дупница - януари 1944
  135. а б Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941-1944г., Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски", официален сайт
  136. Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, София 2004
  137. Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, в-к Отбрана, 10.12.2013 г. 
  138. Желязко Тенчев, Орлите на България, Дума, 15. Октомври 2011.
  139. Изследването на Руменин се потвърждава и в статията и статията Защо Англия, Америка и Русия бомбардират София.
  140. 71 години от най-тежката бомбардировка на София 30.03.1944, Pan.bg
  141. Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285
  142. Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 - 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 — 225.
  143. Съветски бомбардировки над България
  144. Бомбандировките над България, Вардарско слънце, 23 ноември 2011г. 
  145. Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004.
  146. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 "Еismeer"
  147. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета са изгубени, Войната срещу летящите крепости
  148. Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998, стр. 17.
  149. Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст “За храброст” полковник о. з. Петър Манолев.
  150. София 1940-1950
  151. София 1940-1950
  152. София 1940-1950
  153. Стоян Стоянов - най-големият български ас на ХХ век.
  154. Музей на авиацията - Крумово, Годишнина от смъртта на Иван Бонев, загинал след скок от самолет от съюзнически огън.
  155. Христо Христов, Операцията на 3-ти Украински фронт при окупирането на България.
  156. Хроника на българо-германските отношения 1901 - 1999 г., Посолство на Германия в София.
  157. Христо Христов, Преди 70 години СССР обявява война на България,  Държавна сигурност, 05 Септември 2014 
  158. Клуба на летците "Димитър Списаревски" СВВНВУ
  159. Jan Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarianfighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014 
  160. Емил Петров, Летище, SibirBG
  161. а б в г Летците – защитници на София (1943-1944), СВВНВУ
  162. Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942-1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146
  163. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  164. Essential History of Bulgaria in Seven Pages, Lyubomir Ivanov, p. 7, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 2007
  165. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  166. Паметник на загиналите американски летци в София
  167. Паметна плоча за загинали /,rjdkiur летци
  168. военнопленническия лагер в Шумен
  169. Мемоариал в Централни софийски гробища на българските пилоти, загинали през Втората световна война
  170. Имената на  плочата, са: генерал Васил Бойдев, - началник на Дирекция по въздухоплаване; полк. Георги Дреников, командир на Въздушен учебен полк – Казанлък; полк. Васил Вълков, командир на 6-и Изтребителен полк – Марно поле;  капитан Георги Стрезов, летец Учебен полк-Казанлък; офиц. кандидат Желю Манолов, летец Учебен полк-Казанлък и ефрейтор Георги Попов, войник Охранителна рота – летище Казанлък., 01 март 2013, Паметна плоча на военни летци откриха днес в Казанлък
  171. Сливен почета паметта на летеца Любен Кондаков 
  172. Паметна плоча на Тома Боев, летец защитавал небето на София.
  173. Село Шипково - тук е почетена паметта на летеца пилот-изтребител от Българските въздушни на Негово величество войски подпоручик Веселин Стоев Терзиев
  174. Оръжия и паметници в България - снимки 
  175. Евгений Тончев
  176. Паметна плоча на поручик-летец Евгени Тончев

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Бомбардировки на България през Втората световна война
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война