Последствия от Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Развалините на Варшава през януари 1945 година, след системното разрушаване на града от германците

Последствията от Втората световна война са политически, социални и стопански процеси в различни части на света, много от които продължават с десетилетия след нейния край.

Непосредствено след края на Втората световна война в Европа през 1945 година Съюзниците създават окупационни администрации в Австрия и в Германия. Първата става неутрална държава, необвързана с политически съюзи, а втората е разделена на западна и източна окупационна зона, контролирани съответно от Западните Съюзници и Съветския съюз. Програма за денацификация на Германия води до преследвания на националсоциалистически военнопрестъпници, включително в Нюрнбергския процес, и отстраняване на бивши националсоциалисти от властта, но с времето тази политика се смекчава, насочвайки се към амнистия и реинтеграция на бившите националсоциалисти в западногерманското общество.[1]

В резултат на войната Германия губи една четвърт от територията си от 1937 година. На изток Силезия и голяма част от Ноймарк и Померания са присъединени към Полша,[2] а Източна Прусия е поделена между Полша и Съветския съюз. 9 милиона етнически германци от тези области,[3][4] както и 3 милиона от Судетите в Чехословакия са изселени в Германия, като през 50-те години една пета от населението на Западна Германия е съставено от бежанци от източните области. Освен германски територии, Съветският съюз присъединява полските области на изток от Линията „Кързън“,[5] откъдето са прогонени 2 милиона поляци,[4][6] както и североизточна Румъния,[6][7] части от източна Финландия[8] и трите Балтийски страни.[9][10] Италия губи сравнително малки области в полза на Франция, Югославия и Гърция, както и владенията си в Африка.

Обвиняеми в Нюрнбергските процеси, където Съюзниците съдят видни фигури от политическото, военното, съдебното и стопанското ръководство на Нацистка Германия за престъпления срещу човечеството

В опит за поддържане на световен мир[11] Съюзниците създават Организацията на обединените нации (ООН), официално образувана на 24 октомври 1945 година,[12] и през 1948 година приемат Всеобщата декларация за правата на човека като общ стандарт за всички членуващи в нея държави.[13] Великите сили, победителки във войната – Великобритания, Китай, Съветския съюз, Съединените щати и Франция, – стават постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.[14] Въпреки това отношенията между самите Съюзници започват да се влошават още преди края на войната.[15]

Следвоенни промени на границите в Централна Европа и формиране на Социалистическия лагер

Германия е де факто разделена на две независими държави – Федерална република Германия (Западна Германия) и Германска демократична република (Източна Германия),[16] – в границите на първоначалните западна и съветска окупационна зона. Останалата част от Европа също се разделя на западна и съветска сфера на влияние.[17] Повечето страни в Източна и Централна Европа попадат в съветската сфера и в тях, изцяло или частично с подкрепата на съветските окупационни войски, се установяват тоталитарни комунистически режими. В резултат на това Източна Германия,[18] Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България и Албания[19] са превърнати в сателитни държави на Съветския съюз. Югославия, макар и под комунистически режим, запазва самостоятелността си след внезапен разрив между югославското и съветското ръководство.[20]

Следвоенното разделение на света е формализирано в два военни съюза – воденият от Съединените щати НАТО и воденият от Съветския съюз Варшавски договор.[21] Продължителният период на политическо напрежение и военно съперничество между тях, Студената война, е съпътстван от безпрецедентна надпревара във въоръжаването и множество опосредствани войни.[22]

В Далечния Изток Съединените щати оглавяват окупацията на Япония и администрират бившите японски острови в западния Тихи океан, а Съветският съюз анексира Сахалин и Курилските острови.[23] Корея, до войната под японско управление, е разделена на две окупационни зони – съветска на север и американска на юг, – които стават основа на две самостоятелни държави, всяка претендираща да е легитимното правителство на цяла Корея, което довежда до Корейската война.[24]

Давид Бен-Гурион обявява Декларацията за създаване на Държавата Израел на 14 май 1948 година

През юни 1946 година в Китай националисти и комунисти подновяват гражданската война, в която комунистите надделяват, създавайки на континента Китайската народна република, докато националистическите сили се оттеглят на остров Тайван.[25] В Близкия Изток отхвърлянето от арабите на Плана за разделяне на Палестина поставя началото на трайно задълбочаване на Арабско-израелския конфликт. Европейските сили се опитват да запазят поне част от своите колониални империи, но загубата на престиж и ресурси по време на войната правят усилията им безуспешни, което довежда до процеса на деколонизация.[26][27]

Световната икономика е тежко засегната от войната, макар че последствията за отделните страни са различни. Съединените щати излизат от войната в по-добро икономическо състояние от останалите развити страни, към 1950 година брутният им вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в останалите големи държави и те заемат ключово положение в световната икономика.[28][29] Въпреки огромните човешки и материални загуби Съветският съюз и Китай достигат предвоенните нива на производството си сравнително бързо, до началото на 50-те години на XX век.[30][31] Япония преживява безпрецедентен икономически растеж, като за няколко десетилетия се превръща в една от водещите икономики в света.[32]

Първоначално Съюзниците следват политика на промишлено обезсилване на Германия, но заради стопанските обвързаности с други страни това предизвиква стагнация в цяла Западна Европа и забавя с години следвоенното икономическо възстановяване.[33][34] Западна Германия се стабилизира с паричната реформа от средата на 1948 година, след което възстановяването в региона се ускорява с либерализацията на икономическата политика, окуражавана пряко и непряко от Плана „Маршал“.[35][36] Бързото стопанско възстановяване през този период е наричано икономическо чудо в Германия[37] и в Италия[38] и Тридесетте славни години във Франция.[39] В същото време Великобритания, стопански опустошена от войната,[40] въпреки че получава значителна част от помощите по Плана „Маршал“,[41] в продължение на десетилетия преживява относителен икономически упадък.[42]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frei 2002, с. 41 – 66.
  2. Eberhardt 2015, с. 77 – 105.
  3. Eberhardt 2006.
  4. а б Eberhardt 2011.
  5. Eberhardt 2012, с. 5 – 21.
  6. а б Roberts 2006, с. 55.
  7. Shirer 1990, с. 794.
  8. Kennedy-Pipe 1995.
  9. Wettig 2008, с. 20 – 21.
  10. Senn 2007.
  11. Yoder 1997, с. 39.
  12. United Nations 2010.
  13. Waltz 2002, с. 437 – 448.
  14. unfoundation.org 2012.
  15. Kantowicz 2000, с. 6.
  16. Wettig 2008, с. 96 – 100.
  17. Trachtenberg 1999, с. 33.
  18. Applebaum 2012.
  19. Naimark 2010, с. 175 – 197.
  20. Swain 1992, с. 641 – 663.
  21. Borstelmann 2005, с. 318.
  22. Leffler 2010.
  23. Weinberg 2005, с. 911.
  24. Stueck 2010, с. 71.
  25. Lynch 2010, с. 12 – 13.
  26. Roberts 1997, с. 589.
  27. Darwin 2007, с. 441 – 443, 464 – 468.
  28. Dear 2001, с. 1006.
  29. Harrison 1998, с. 34 – 55.
  30. Smith 1993, с. 32.
  31. Genzberger 1994, с. 4.
  32. Neary 1992, с. 49.
  33. Balabkins 1964, с. 207 – 209.
  34. Petrov 1967, с. 263.
  35. DeLong 1993, с. 190 – 191.
  36. Balabkins 1964, с. 212.
  37. Wolf 1993, с. 29 – 32.
  38. Bull 2005, с. 20 – 21.
  39. Ritchie 1992, с. 23.
  40. Minford 1993, с. 117.
  41. Schain 2001.
  42. Emadi-Coffin 2002, с. 64.
Цитирани източници