Сингапурската битка, известна още като падането на Сингапур, се води в Югоизточния азиатски театър от Втората световна война. Японската империя нахлува в британската крепост в Сингапур – наричана „Гибралтар на Изтока“. Сингапур е основната британска военна база в Югоизточна Азия и е ключът към британското имперско планиране на междувоенната отбрана за Югоизточна Азия и Югозападния Тихи океан. Боевете в Сингапур продължават от 8 до 15 февруари 1942 г., след двата месеца, през които японските сили напредват надолу по Малайския полуостров.
Кампанията, включително финалната битка, е решаваща победа на Япония, довела до превземането на Сингапур и най-голямата британска капитулация в историята.[6] Около 80 000 британски, индийски и австралийски войници в Сингапур стават военнопленници, в допълнение на 50 000 взети от японците в по-ранната малайска кампания. Около 40 000 предимно индийски войници се присъединяват към индийската национална армия и ще се бият заедно с японците.[7][8] Британският премиер Уинстън Чърчил го нарича „най-лошото бедствие“ в британската военна история.[9]След падането на града голямата китайска общност, симпатизираща на нападнатия от Япония преди 5 годиниКитай е подложена на масово изтребление в началото на окупацията, а впоследствие китайците са подложени на сегрегация, по-строга от тази на британските колонизатори.[10]
↑В Сингапур японците пленяват 300 оръдия, 180 минохвъргачки, 100 противовъздушни оръдия, 54 крепостни оръдия и 108 1 паундови оръдия. Също така 200 бронирани бойни машини (транспортьори и бронирани коли) и 1800 камиона.[1]
↑Блекбърн и Хак посочват общо 226 пленени британски артилерийски оръдия по време на обсадата на Сингапур, включително крепостни оръдия (172 без тях),[2]
но този брой изглежда изключва 3,7 и 4,5 инчовите гаубици и 75 mm полеви оръдия.[3]
