Битка при Курск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Курск
Конфликт: Втора световна война
Eastern Front 1943-02 to 1943-08.png
Източният фронт по време на битката при Курск. Оранжевата зона показва отстъпените от Червената армия територии по време на битката при Харков, а зелената зона - настъплението на германската армия при Курск.
Период 5 юли - 23 август 1943
Място Курска област, Русия, РСФСР- СССР
Резултат решаваща победа за СССР
Воюващи страни
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командири
Flag of German Reich (1935–1945).svg Ерих фон Манщайн
Flag of German Reich (1935–1945).svg Гюнтер фон Клуге
Flag of the Soviet Union.svg Георгий Жуков
Flag of the Soviet Union.svg Александър Василевски
Карта на бойните действия
Карта на бойните действия

Битката при Курск е една от големите операции на Източния фронт. В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета[1]. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямата танкова битка в историята.

Поражението при битката при Сталинград (1942-1943 г.) и последвалото зимно руско настъпление водят до образуването на издатина, в контролираната от германските войски територия, с ширина около 192 км и дълбочина 120 км около град Курск. Адолф Хитлер вижда в редуцирането ѝ възможност за връщане на загубения престиж и изгубената стратегическа инициатива. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. Немските офанзивни операции приключват на 13 юли. Според съветските историци битката при Курск приключва на 23 август, след превземането на Харков.[1]

Планове[редактиране | edit source]

Германски план[редактиране | edit source]

Германският план включва атака в 2 направления - по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления трябва да се срещнат зад съветските войски, защитаващи издатината. Нападението в северна посока е под ръководството на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, командващ на група армии „Център“. Водена от два танкови корпуса 9-та армия, под командването на Валтер Модел, атакува в близост до Орел. Нападението в южна посока е под ръководството на Ерих фон Манщайн, главнокомандващ на група армии „Юг“. Там 4-та танкова армия на Херман Хот атакува в посока север край Белгород.[1]

Първоначално Адолф Хитлер отлага началната дата на операцията за след 1 май, след това за юни, а накрая за юли. Целта е натрупване на танкови формации, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.[1]

Съветски план[редактиране | edit source]

Съветското командване получава сведения за подготовката на германското настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт с командващ генерал-полковник Иван Конев, чиято цел е извършване на контранастъпление в подходящ момент.[1] Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване - маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.

Въоръжение и човешки ресурси[редактиране | edit source]

В района на Курската дъга са съсредоточени 50 германски дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани[1]), 2 танкови бригади, 3 независими танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова армия и оперативна група „Кемпф“. Германските войски, включени в настъплението, наброяват 900 000 души, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета.[1] Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии.

В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават сложни отбранителни съоръжения. За целта са привлечени близо 300 000 цивилни. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,2 млн. души (1 272 700[2]), около 20 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и около 2800 самолета.[1] В бойните действия участват 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада. В рамките на битката при Курск са проведени 2 отбранителни операции - в направленията Орел - Курск и Белгород - Курск.[2]

Военни действия[редактиране | edit source]

Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км.[1]

На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка - германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли германските войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.

В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за превземане на Украйна.

Загуби[редактиране | edit source]

След Курската битка около 30 германски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са около 70 000 души[3]. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета[3].

По време на битката при Курск, между 5 и 23 юни, Червената армия губи 70 330 войници, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я съветски контранастъпателни операции (операции Кутузов и Румянцев) загиват 225 058, а са ранени 501 316 души.[2]

Битката при Курск извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на Втората световна война. След нея стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване[3].

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996. с. 850-1.
  2. а б в Курская Стратегическая Оборонительная Операция. // Посетен на 9 септември 2008 г..
  3. а б в Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996. с. 853.

Външни препратки[редактиране | edit source]