Съюзническо настъпление в Сицилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съюзническо настъпление в Сицилия
Втора световна война
Карта, показваща стратегията на Съюзниците
Карта, показваща стратегията на Съюзниците
Информация
Период 9 юли 1943 – 17 август 1944 г.
Място Сицилия
Резултат Стратегическа победа за Съюзниците
Страни в конфликта
Австралия Австралия
Канада Канада
Франция Франция
Република Южна Африка Южна Африка
Великобритания Великобритания
САЩ САЩ
Италия Италия
Германия Нацистка Германия
Командири и лидери
САЩ Дуайт Айзенхауер
Великобритания Харолд Александър
Великобритания Бърнард Монтгомъри
САЩ Джордж Патън
Германия Алберт Кеселринг
Италия Алфредо Гуцони
Германия Фридолин вон Сенгер унд Етерлин
Сили
160 000 войници
14 000 превозни средства
600 танка
1800 огнестрелни оръжия
275 000 италиански войници
75 000 немски войници
260 танка
1400 бомбардировачки[1]
Жертви и загуби
САЩ:
2237 умрели
6544 ранени
Великобритания:
2721 умрели
10 122 ранени
Канада:
562 умрели
1848 ранени
Австралия:?
ЮАР:?
Франция:?
Общо: +24 034 жертви
Германия:
4300 умрели
? ранени
Италия:
4700 умрели
? ранени
-
-
-
Общо: 29 000 жертви
140 000 военнопленници[2]
Съюзническо настъпление в Сицилия в Общомедия

Съюзническото настъпление в Сицилия, наричано още Операция „Хъски“, е едно от най-мащабните кампании по време на Втората световна война, в която Съюзниците нахлуват в Сицилия и се сражават срещу Силите от Оста (Нацистка Германия и Италия). Това настъпление дава началото на Италианската кампания.

Операцията започва през нощта на 9 юли 1943 г. и завършва на 17 август същата година. Това е най-голямата земноводна битка по време на войната.

Подготовка за военните дейстия[редактиране | редактиране на кода]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Съюзническите сили са представени главно от Американски, Британски и Канадски армии. Другите страни от Съюзниците допринасят с въздушни и военноморски подкрепи в инвазията. Всички американски войски са от 7-а армия на САЩ. Британската 8-а армия е подпомагана от 1-ва канадска пехотна дивизия, част от 1-ва канадска дивизия, базирана в Англия. Генерал Дуайт Айзенхауер е в общо командване на по-голямата част от американските сили заедно с генерал Харолд Александър. Британската 8-а армия, както и 15-а армия, са под командването на генерал Бърнард Монтгомъри, а 7-а американска армия е под командването на генерал Джордж Патън.

Островът е защитаван от италианската 6-а армия, под командването на генерал Алфредо Гуцони. 6-а армия включва 12-и и 16-и корпус, четири фронтови дивизии и немската 14-и танков корпус. Общите сили на Оста са 190 000 италиански и 40 000 немски войници, заедно със 147 танка и 220 артилерийски части. Италианците подкрепиха гарнизона с още 52 000 подкрепления и 127 танка.

Планиране[редактиране | редактиране на кода]

В началните етапи на 1943 г. Съюзническите водачи решават, че успешното нахлуване и освобождаване на Франция ще бъде невъзможно, затова решават да извършат нападение над италианския остров Сицилия. За целта си набавят войски от успешно приключилата за тях кампания в Северна Африка. Целта на Съюзниците е да премахнат войниците и въздушното надмощие на Страните от Оста в Сицилия, което би позволило на корабите им свободно плаване из Средиземно море и натиск над диктатурата на Бенито Мусолини, заедно с капитулацията на Италия от войната. Също така превземането на Сицилия можеше да бъде първата крачка в превземането на Италия, въпреки че Съюзниците не са решили за това.

Съюзниците обмислят две стратегии. Първата възможност пред тях е да обкръжат Сицилия, използвайки две армии, поставени съответно в източната и западната част на острова. Според Съюзниците така противниковите сили няма да бъдат просто победени, но и унищожени. Обаче този план е много рискован, защото двете армии няма да могат да се поддържат един-друг и можеха лесно да бъдат победени – по отделно. И така най-вероятно обкръжението на острова щеше да се провали.

Другата възможност е две армии, разположени в южната част на острова, да опитат директен пробив вътре в Сицилия. Този план е по-малко рискован, обаче не дава възможност за обкръжение на острова. Съюзниците избират тази стратегия пред другата, защото не искат да претърпят поражение.

Измами[редактиране | редактиране на кода]

За да измамят и отклонят силите на Оста в други посоки, Съюзниците водят няколко операции, т.н. „Измамнически“ операции. Най-известната и успешна е Операция „Минцемийт“. Един маскиран британски служител е оставен на бреговете на Испания, скитащ сам с едно куфарче, пълно с тайни документи, които са фалшиви. Тези документи съдържат информацията, че Съюзниците планират превземането на Гърция, и че нямат никакви намерения да превземат Сицилия. Немското правителство сметна документите за оригинални и премества по-голямата част от защитата на Сицилия към Гърция. Обаче немците имат войници, които да останат в Сицилия – войници, които се завръщат от Северна Африка и не са включени в плановете на Германия за участие в Източния фронт. И затова все още има голямо количество войници в Сицилия, когато започва инвазията.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Американски войници наблюдават разбит бомбардировач

Жертвите на Тристранния пакт са близо 29 000 убити (повечето италианци), а около 140 000 са пленени. Загубите на САЩ са 2237 убити и 6544 пленени и ранени; Британски загуби – 2271 убити и 10 122 ранени и пленени, а канадските са 562 убити и 1848 ранени и пленени. За повечето войници от Северна Америка (САЩ и Канада) това е първото сражение във войната. Немците и италианците евакуиран успешно своя гарнизон, който е разположен в град Месина. Спасяването на толкова много войници от плен се счита за успех на Оста.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диксън (2001) стр. 201
  2. Atkinson (2007), p. 173.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]