Битка за Берлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка за Берлин
Източен фронт, Втора световна война
Bundesarchiv B 145 Bild-P054320, Berlin, Brandenburger Tor und Pariser Platz.jpg
Информация
Период 25 април 19452 май 1945
Място Берлин, Германия
Резултат Решителна съветска победа
Воюващи страни
Flag of the Soviet Union (1936-1955).svg Съветски съюз
Flag of Poland (bordered).svg Полша
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Германия
Командири
Първи беларуски фронтГеоргий Жуков

Втори беларуски фронтКонстантин Рокосовски

Първи украински фронтИван Конев
група армии ВистулаГотард Хайнрики, дотогава Курт фон Типелскирх

група армии „Център“Фердинанд Шьорнер

Берлинска отбранителна зона – Хелмут Рейман дотогава Хелмут Вайдлинг
Сили
2 500 000 войници
6 250 танка
7 500 самолета,
41 600 артилерийски единици.
За атаката на Берлинската отбранителна зона се включват около 1 500 000 войници.
766 750 войници
1 519 ББМ,
9 303 артилерийски единици
Берлинска отбранителна зона – приблизително 45 000 войници, подкрепени от полиция, Хитлерюгенд и 40 000 фолкщурм.
Жертви и загуби
Архивна оценка
81 116 загинали или изчезнали (включително 2 825 поляци)
280 251 болни или ранени
Общо загуби 361 367 мъже
1 997 танка,
2 108 артилерийски единици
917 самолета
Първоначална съветска оценка
458 080 загинали
479 298 пленени
Битка за Берлин в Общомедия

Битката за Берлин е последната мащабна операция на съветските войски срещу Германия във Великата отечествена война. Тя е финалната част от Берлинската настъпателна операция (16 април 1945 г. – 2 май 1945 г.). По време на нея Червената армия превзема столицата на Нацистка Германия и слага край на Втората световна война в Европа. Операцията продължава от 25 април до 2 май 1945 г. Тя приключва с щурма на Райхстага (30 април 1945 г. – 2 май 1945 г.) и забиването на Знамето на Победата. На 2 май 1945 г. Берлинският гарнизон капитулира. Остават отделни огнища на съпротива до 8 май. Битката за Берлин е една от най-кръвопролитните във Втората световна война и с най-голям брой жертви за най-кратко време. В Берлинската операция участват и полски войски.

След успешната Висло-Одерска операция от януари-февруари 1945 г. Червената армия се позиционира на 60 km източно от Берлин. На 9 март Германия създава отбранителния си план за града. Първата отбранителна подготовка в покрайнините на града е направена на 20 март от новоназначения генерал Готард Хайнрици. Когато съветската офанзива продължава на 16 април, две съветски фронтови групи армии атакуват Берлин от изток и юг, докато трета напада северните покрайнини на града. Преди основната битка за столицата да започне, Червената армия обгражда града след успешните битки при Зелов и Халбе. На 20 април, рождения ден на фюрера, 1-ви белоруски фронт, воден от маршал Георгий Жуков нападайки от изток и север, започва артилериен обстрел в центъра на Берлин, докато маршал Иван Конев с 1-ви украински фронт разбива Група армии „Център“ и настъпва към южните предградия на града. На 23 април генерал Хелмут Вайдлинг поема командването над войските в Берлин. Гарнизонът е бил съставен от няколко непълни и неорганизирани Вермахт и Вафен-СС дивизии и необучени членове на Фолксщрюм и Хитлерюгенд. През следващата седмица Червената армия напредва към центъра на града, справяйки се с упоритата и отчаяна немска съпротива, къща по къща.

Преди изхода на битката Хитлер и някои от последователите му се самоубиват. Берлинският гарнизон се предава окончателно на 2 май, като отделни боеве продължават в северозападните, западните и югозападните части на града до края на войната в Европа на 8 май, тъй като останалите немски части се опитват да си пробият път към западните Съюзници, за да не се предават на Съветския съюз.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Antony Beevor. Berlin: The Downfall 1945. Viking-Penguin Books, 2002. с. 400.