Феликс Щайнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Феликс Щайнер
СС обергрупенфюрер
Bundesarchiv Bild 146-1973-138-14A, Felix Steiner.jpg
Информация
Служба 1914 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Flag Schutzstaffel.svg Вафен-СС (1945)
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
12 май 1966 г. (69 г.) 12 май 1966 г. (на 70 г.)
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Феликс Щайнер в Общомедия

Феликс Мартин Юлиус Щайнер (на немски: Felix Martin Julius Steiner) е германски офицер, СС-обергрупенфюрер, генерал от войските на Вафен-СС, командващ 5-та СС танкова дивизия „Викинг“ и 3-ти СС танков корпус по време на Втората световна война (1939-1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 май 1896 година в гр. Щалупьонен, Източна Прусия, Германия (днес Нестеров, Калининградска област, Русия). Завършва средно училище в град Кьонигсберг.

Постъпва в германската имперска армия през 1914 година, постъпвайки като кадет в Пруския офицерски корпус.

Воюва на Източния фронт по време на Първата световна война, но е тежко ранен при нападението на Литва и почти 2 години се лекува. Награден е с Железен кръст I-ва и II-ра степен. Напуска армията с чин оберлейтетант.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

В следвоенните години е командир на доброволческите отряди „Фрейкорпс“ в град Мамел, Източна Прусия (днешна Литва). През 1922 година отново се присъединява към армията, а през 1933 година е произведен в чин майор.

През 1934 година става член на НСДАП и СА, за кратко разработва тренировъчна програма за тактики и обучение на СС формированията, чийто член става през 1935 година.

След повторното въвеждане на задължителната военна служба в Германия постъпва на служба в СС частите с чин щурмбанфюрер, поемайки командването на батальон, част от СС полк „Дойчланд“. Само след година е повишен в чин щандартенфюрер и поема командването на полка. В навечерието на Втората световна война е произведен в чин оберфюрер.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Нападението на Полша и окупацията на чешката Судетска област. През 1940 година участва във Френската кампания, където за проявена храброст и воински заслуги е награден с Рицарски кръст.

След началото на войната, СС-Райхсфюрера Хайнрих Химлер го натоварва със задачата да създаде и командва новото доброволческо военно формирование на СС-дивизията „Викинг“ (по-късно наречена 5-та СС танкова дивизия „Викинг“).

Дивизията е формирана през 1941 година от СС полковете „Нордланд“ и „Вестланд“. В дивизия „Викинг“ воюват и чуждестранни доброволци („расово приемливи народи“, както били наричани на нацистки жаргон) - фламандци, холандци, валони, датчани, норвежци и финланци. Въпреки това чужденците съставят 9 % от личния състав на дивизията (1000 от 11 000). „Викинг“ била първата Вафен-СС част, включваща в състава си чужденци. Начело на дивизията е в Битката за Кавказ и овладяването на Кавказките нефтени полета.

През 1943 година е назначен за командващ 3-ти СС танков корпус. Начело на корпуса участва в бойни действия на Източния фронт. След военните действия при „Курланския котел“, корпуса понася тежки загуби и численният му състав намалява драстично и в началото на 1945 година е трансформиран като част от новосъздадената група армии „Висла“, командвана лично то Химлер. През февруари 1945 година Химлер назначава Щайнер за командващ 11-та армия, но на 5 март на с.г. е заменен от генерал Валтер Лухт.

На 21 април 1945 година по нареждане на Адолф Хитлер е създадена армейска група Щайнер (Armeeabteilung Steiner), командвана от него, на която фюрерът нарежда да нанесе контраудар по руските войски в района на южните предградия на Берлин и да пробие обръча на Първи беларуски фронт, командван от маршал Георгий Жуков. Съгласно нарежданията на Хитлер Щайнер прави пробив в северния фланг на Червената армия, за да могат в същото време генерал Теодор Бусе и неговата армия да хванат „в клещи“ съветските войски[1].

В Битката за Берлин, на 22 април 1945 година, Хитлер нарежда на своите генерали да се бият докрай, след което да се самоубият[2][3].

Щайнер отказва да изпълни заповедта и изтегля частите си в западна посока. На 3 май се предава на съюзническите войски.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След пленяването му от съюзниците е включен в списъка за обвиняемите в Нюрнбергския процес, но малко по-късно е изваден от списъка.

Пише мемоари и книги за войната. Умира на 17 май 1966 г. в Мюнхен.

Военни награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gordon Williamson - The SS: Hitler's Instrument of Terror: The Full Story From Street Fighters to the Waffen-SS - Motorbooks International, (March 1994), ISBN 0879389052, ISBN 978-0879389055
  2. Ziemke, Earl F. Battle For Berlin: End Of The Third Reich, NY: Ballantine Books, London: Macdomald & Co, 1969
  3. Antony Beevor -Berlin: The Downfall 1945, Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]