Феликс Щайнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Феликс Щайнер
СС обергрупенфюрер
Bundesarchiv Bild 146-1973-138-14A, Felix Steiner.jpg

Звание СС обергрупенфюрер
Години на служба 1914 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Flag of the Schutzstaffel.svg Вафен-СС (1945)
Командвания 5-та СС танкова дивизия Викинг
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
Феликс Щайнер в Общомедия

Феликс Мартин Юлиус Щайнер (на немски: Felix Martin Julius Steiner) е германски офицер, СС-обергрупенфюрер, генерал от войските на Вафен-СС, командващ 5-та СС танкова дивизия „Викинг“ и 3-ти СС танков корпус по време на Втората световна война (1939-1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 май 1896 година в гр. Щалупьонен, Източна Прусия, Германия (днес Нестеров, Калининградска област, Русия). Завършва средно училище в град Кьонигсберг.

Постъпва в германската имперска армия през 1914 година, постъпвайки като кадет в Пруския офицерски корпус.

Воюва на Източния фронт по време на Първата световна война, но е тежко ранен при нападението на Литва и почти 2 години се лекува. Награден е с Железен кръст I-ва и II-ра степен. Напуска армията с чин оберлейтетант.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

В следвоенните години е командир на доброволческите отряди „Фрейкорпс“ в град Мамел, Източна Прусия (днешна Литва). През 1922 година отново се присъединява към армията, а през 1933 година е произведен в чин майор.

През 1934 година става член на НСДАП и СА, за кратко разработва тренировъчна програма за тактики и обучение на СС формированията, чийто член става през 1935 година.

След повторното въвеждане на задължителната военна служба в Германия постъпва на служба в СС частите с чин щурмбанфюрер, поемайки командването на батальон, част от СС полк „Дойчланд“. Само след година е повишен в чин щандартенфюрер и поема командването на полка. В навечерието на Втората световна война е произведен в чин оберфюрер.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Нападението на Полша и окупацията на чешката Судетска област. През 1940 година участва във Френската кампания, където за проявена храброст и воински заслуги е награден с Рицарски кръст.

След началото на войната, СС-Райхсфюрера Хайнрих Химлер го натоварва със задачата да създаде и командва новото доброволческо военно формирование на СС-дивизията „Викинг“ (по-късно наречена 5-та СС танкова дивизия „Викинг“).

Дивизията е формирана през 1941 година от СС полковете „Нордланд“ и „Вестланд“. В дивизия „Викинг“ воюват и чуждестранни доброволци („расово приемливи народи“, както били наричани на нацистки жаргон) - фламандци, холандци, валони, датчани, норвежци и финланци. Въпреки това чужденците съставят 9 % от личния състав на дивизията (1000 от 11 000). „Викинг“ била първата Вафен-СС част, включваща в състава си чужденци. Начело на дивизията е в Битката за Кавказ и овладяването на Кавказките нефтени полета.

През 1943 година е назначен за командващ 3-ти СС танков корпус. Начело на корпуса участва в бойни действия на Източния фронт. След военните действия при „Курланския котел“, корпуса понася тежки загуби и численният му състав намалява драстично и в началото на 1945 година е трансформиран като част от новосъздадената група армии „Висла“, командвана лично то Химлер. През февруари 1945 година Химлер назначава Щайнер за командващ 11-та армия, но на 5 март на същата година е заменен от генерал Валтер Лухт.

На 21 април 1945 година по нареждане на Адолф Хитлер е създадена армейска група Щайнер (Armeeabteilung Steiner), командвана от него, на която фюрерът нарежда да нанесе контраудар по руските войски в района на южните предградия на Берлин и да пробие обръча на Първи беларуски фронт, командван от маршал Георгий Жуков. Съгласно нарежданията на Хитлер Щайнер прави пробив в северния фланг на Червената армия, за да могат в същото време генерал Теодор Бусе и неговата армия да хванат „в клещи“ съветските войски[1].

В Битката за Берлин, на 22 април 1945 година, Хитлер нарежда на своите генерали да се бият докрай, след което да се самоубият[2][3].

Щайнер отказва да изпълни заповедта и изтегля частите си в западна посока. На 3 май се предава на съюзническите войски.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След пленяването му от съюзниците е включен в списъка за обвиняемите в Нюрнбергския процес, но малко по-късно е изваден от списъка.

Пише мемоари и книги за войната. Умира на 17 май 1966 г. в Мюнхен.

Военни награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gordon Williamson The SS: Hitler's Instrument of Terror: The Full Story From Street Fighters to the Waffen-SS – Motorbooks International, (March 1994), ISBN 0879389052, ISBN 978-0879389055
  2. Ziemke, Earl F. Battle For Berlin: End Of The Third Reich, NY: Ballantine Books, London: Macdomald & Co, 1969
  3. Antony Beevor -Berlin: The Downfall 1945, Penguin Books, 2002, ISBN 0-670-88695-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]