Щандартенфюрер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Отличителен знак на званието

Щандартенфюрер (на немски: Standartenführer) е полувоенно звание използвано в Нацистка Германия.

Учредено е през 1925 г., започва да се присъжда на офицерите от СА и СС, командващи т.нар. щандарти (формирования с размер на полк) през 1928 г.

През 1929 г. званието е разделено на Щандартенфюрер (I) (Standartenführer (I)) и Щандартенфюрер (II) (Standartenführer (II)), но през 1930 г. тази идея е изоставена след като ранговата система на СС и СА е разширена.

През 1933 г., след като Адолф Хитлер поема властта в Германия, званието Щандартенфюрер е най-високото, което може да присъдено на полеви офицер. Във Вафен-СС рангът е считан за еквивалентен на оберст.

Отличителният знак на званието Щандартенфюрер се състои от дъбово листо изобразено на двете яки. Щандартенфюрерите от Вафен-СС носят в допълнение пагоните характерни за оберст.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Standartenführer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.