Щурмабтайлунг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от СА)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щурмабтайлунг
SA-Logo.svg
Bundesarchiv Bild 146-1982-159-21A, Nürnberg, Reichsparteitag, Hitler und Röhm.jpg
Хитлер и Ернст Рьом на шествие на SA, 1933 г.
Информация
Акроними
Тип паравоенна
Мото "Deutschland, erwache!" (Германия, събуди се!)
Основана 1920 г.
Закрита 8 май 1945 г.
Правно положение разформирована
Седалище Мюнхен, Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Членове 2 000 000 (1933 г.)
Портал Нацистка Германия

Щурмабтайлунг (на немски: Sturmabteilung чуй чуй), повече познато като СА (еС-А) или (немски: „Щурмови отряд“, обикновено превеждано като „Щурмови войски“; разг. щурмоваци) функционира като паравоенна организация към НСДАП. Тя играе ключова роля в издигането на Адолф Хитлер към властта през 20-те и 30-те години на миналия век.

Членовете на СА често са наричани „кафявите ризи“, заради цвета на техните униформи, а и за да се отличават от СС, които носят черни униформи. Кафявите униформи са избрани като униформа на СА, защото голяма партида от тях са евтин подръчен материал след Първата световна война, като всъщност са били предназначени за германските войски в Африка.

Основните й цели са да осигури защита на нацистките митинги и събрания, да саботира срещите на противниковите партии, да се бори срещу паравоенните части на противниковите партии, особено Съюза на червените фронтоваци на Комунистическата партия на Германия (КПД) и да сплашва цигани, синдикалисти и особено евреи - например, по време на нацисткия бойкот на еврейския бизнес.

СА са също така първата паравоенна група, която развива псевдовоенни наименования, давани на нейните членове. Чиновете в СА, по-късно са възприети от няколко други нацистки партийни групи, сред които и СС.

СА е обезкървена след като Адолф Хитлер нареджда "Нощта на дългите ножове" (Die Nacht der langen Messer) от 1934 г. СА продължава да съществува, но е ефективно заменена от СС, въпреки че не е официално разпусната, до капитулацията на Третия райх пред Съюзниците през 1945 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Терминът Sturmabteilung предхожда основаването на Нацистката партия през 1919 г. В оригинал, той идва от специалните щурмови войски на Германия през 1918 г. по време на Първата световна война, които използват тактиката за проникване в тила на противника на Оскар фон Хутиер. Вместо в огромна атакуваща маса, Sturmabteilung са групирани в малки взводове от по няколко войника. За първи път те участват в обсадата на 8-ма армия на Рига, след това отново при битката при Капорето, а тяхната по-сериозна намеса през март 1918 г. позволява на германците да отблъснат британските и френските линии с десетки километри.

Германска работническа партия (ДАП) е формирана в Мюнхен през януари 1919 г., а Адолф Хитлер се присъединява към нея през септември същата година. Неговите таланти за говорене, публичност и пропаганда са бързо признати и от началото на 1920 г. той придобива авторитет в партията, която през февруари 1920 г. променя името си на Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП), въпреки че "изпълнителният комитет" на партията добавя "социалистическа" въпреки възраженията на Хитлер, за да помогне на партията да привлича леви работници.

Около случая от 1920 г. в Мюнхен, Хитлер създава около Емил Маурис Ordnertruppen (Отряд, отговорен за реда) – корпус от бивши войници и скандалджии от бирариите, които да защитават събиранията на Нацистката партия от подриви от страна на социалдемократи и комунисти. На 4 ноември 1921 г. има голям публичен митинг в Мюнхен. След като Хитлер говори за кратко, митингът прераства в меле, в което се отличава малка група от Ordnertruppen, като напада опозицията. Непосредствено след този случай, организацията започва да се нарича SA/СА. Под ръководството на техния популярен лидер Ернст Рьом, СА се превръщат във важна вътрешнопартийна силова структура, която се разраства до хиляди членове. През 1922 г Нацистката партия създава своя младежка секция – Jugendbund (Младежки съюз в превод от немски), за млади момчета между 14 и 18 години. Нейният наследник е Хитлеровата младеж, останала под командването на СА до май 1932 г.

От април 1924 г. до края на февруари 1925 г. СА са познати като Frontbann, за да избегнат своевременната забрана на Нацистката партия. СА извършват множество актове на насилие срещу социалистически групи през 20-те години на XX век, най-вече в по-малки улични боеве, наричани 'колизии'.

В затвора Ландсберг през април 1924 г., Рьом също получава от Хитлер свободата да възстанови СА по каквито и да било начини, които сметне за подходящи. Когато през април 1925 г. Хитлер и Лудендорф не одобряват предложенията, по които Рьом е готов да интегрира 30 000 члена на Фронтбан в SA, Рьом подава оставка от всички политически движения и военни бригади на 1 май 1925 г. и търси уединение от обществения живот. През 1929 г. SA започва да ползва и моторизирани отряди за по-добра мобилност и по-бързо събиране на членовете.

През септември 1930 г., вследствие на бунта на Щенес в Берлин, Хитлер поема върховната команда на SA като нов Oberster SA-Führer. Той изпраща лично искане до Рьом, като го моли да се върне, за да стане началник на щаба на SA. Рьом приема това предложение и започва новата си работа на 5 януари 1931 г. Той внася нови радикални идеи в SA и назначава няколко близки приятели във висшето си ръководство. Преди това, формациите на SA са подчинени на ръководството на нацистката партия на всеки Гау. Рьом създава нова Gruppen, която няма регионален нацистки партиен надзор. Всяка група се разпростира в няколко региона и се ръководи от SA Gruppenführer, който отговаря само пред Рьом или Хитлер. При Рьом като популярен лидер и Stabschef (ръководител), SA нараства значително в структурата на нацистката власт до хиляди членове. В началото на 30-те години, нацистите се превръщат от екстремистка група до най-голямата политическа партия в Германия, а СА се разширява. До януари 1932 г. СА има около 400 000 члена.

Много от тези щурмоваци вярват в социалистическото обещание за националсоциализма и очакват, че нацисткият режим ще предприеме по-радикални икономически действия, като например разделянето на огромните поземлени имоти на аристокрацията, след като получат национална власт. По времето, когато Хитлер взима властта през януари 1933 г., членството в СА се е увеличило до приблизително 2 000 000 или 20 пъти повече от Райхсвер (германската армия).

Рядка пълна серия от нацистки СА войници от 40-те години на миналия век.

Нацистка Германия[редактиране | редактиране на кода]

След като Хитлер завзема властта през 1933 г., СА започва да се настройва сериозно за собствената си власт и се вижда като заместител на германската армия. Това ядосва редовната германска армия (Райхсвер), която вече негодува срещу Нацистката партия и обикновено нейните членове намират тези СА за 'кафяви отрепки'. Това води до обтягане на отношенията с други лидери вътре в партията, които виждат прекалено мощните СА на Рьом като заплаха за техните лични амбиции. Всъщност спомагателна част на СА, СС, когато минава под контрола на Хайнрих Химлер, отчасти ограничава властта на кафявите ризи и нейните лидери. Новопоявилите се есесовци се превръщат в нещо повече от охранителна единица за Хитлер и се е оказват по-подходящи за проводник на политиката на Хитлер, включително и от криминално естество.

Въпреки, че някои от тези конфликти се основават на лични съперничества, това са също ключови социалноикономически конфликти между СС и СА. Членовете на СС произхождат предимно от средната класа, докато по-голяма част от СА произхождат от безработната или работническата класа. Като резултат, СА са по-радикални от СС – водачите на СА спорят, че нацистката революция не е свършила с възкачването на власт на Хитлер, а по-скоро е необходимо за въвеждане на социалистическа система в Германия. Освен това, окуражаващата и бунтовна култура се насърчава преди взимането на властта.

Може би най-големият единичен фактор, довел до краха на СА, обаче е решението на Рьом директно да предизвика Райхсвера. След възкачването на Хитлер на власт, Рьом кара Хитлер да го назначи за министър на отбраната, пост, на който в този момент е консервативният генерал Вернер фон Бломберг. Докато Бломберг гледа на СА като на източник на новобранци за уголемяване на традиционната армия, Рьом естествено желае да води германската армия. Ограничени от Версайския договор до 100 000 войника, армейските лидери са убедени, че това може да бъде понесено с по-голяма СА. [1] През януари 1934 г. Рьом представя на Бломберг меморандум, чрез който изисква СА да замести армията като Сухопътни войски и Райхсверът да стане тренировъчно звено на СА.[2][3]

Бломберг и фон Райхенау започват да заговорничат с Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер срещу Рьом и SA. Химлер моли Райнхард Хайдрих да събере досие на Рьом. Хайдрих признава, че за да може СС да получи пълна национална власт, СА трябва да бъде неутрализирана. Той представи фалшиви доказателства, които предполагат, че от френските агенти Рьом е получил 12 милиона марки, за да свали Хитлер.

Хитлер харесва Рьом и първоначално отказва да повярва на досието, предоставено от Хайдрих. Рьом е един от първите му привърженици и, без възможността да получи военни средства в ранните дни на движението, е малко вероятно нацистите някога да се утвърдят. СА под ръководството на Рьом също изиграва жизненоважна роля в унищожаването на опозицията по време на изборите от 1932 г. и 1933 г.

Нощта на дългите ножове[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юни 1934 г. Хитлер, придружен от звена на СС, пристига в Бад Вийзе, където лично арестува Рьом и други висши лидери на СА. През следващите 48 часа са арестувани 200 други висши служители на СА по пътя към Вийзе. Чистката е известна като Нощта на дългите ножове. Мнозина са застреляни веднага, след като са арестувани, но Хитлер решава да помилва Рьом заради миналите му служби към движението. На 1 юли, след голям натиск от страна на Херман Гьоринг и Хайнрих Химлер, Хитлер се съгласява, че Рьом трябва да умре. Хитлер настоява, че първо трябва да бъде позволено на Рьом да се самоубие. Въпреки това, когато Рьом отказва, той е убит от двама офицери от СС, Теодор Айке и Михаел Липерт. Имената на 85 жертви са известни; обаче оценките поставят общия брой убити между 150 и 200 души. Докато някои германци са шокирани от убийството, много други виждат Хитлер като този, който възстановява "реда" в страната. Пропагандата на Гьобелс подчертава "Рьом-Пуч" в следващите дни. Хомосексуалността на Рьом и други лидери на СА е публикувана, за да добави "стойност на шока", макар сексуалността на Рьом и другите лидери на СА да е позната на Хитлер и други нацистки лидери от години.

Виктор Лутце става новият лидер на СА и организацията скоро, е превърната във второстепенна в нацистката система на власт, за сметка на СС. Членовете ѝ намаляват драстично – от 2.9 милиона през август 1934 г. до 1.2 милиона през април 1938 г.[4] СА остава активна до края на войната, но нейното единствено значително действие е Кристалната нощ, когато са активирани всички единици на СС и СА, за да безчинстват срещу евреите, като съсипват цялата еврейска търговска дейност и разрушават синагогите им.

През 1943 г. Виктор Лутце загива в автомобилна катастрофа, а ръководството на СА е поето от Вилхелм Шепман. Шепман прави всичко възможно, за да управлява СА в останалата част от войната, опитвайки се да възстанови групата като преобладаваща сила в нацистката партия и да поправи годините на недоверие и лоши чувства между СА и СС.

СА официално престава да съществува през май 1945 г., когато Нацистка Германия капитулира. СА е забранена от съюзническия Контролен съвет, малко след краят на войната. През 1946 г. Международният военен трибунал в Нюрнберг официално решава, че СА не е престъпна организация.

В съвременната епоха няколко неонацистки групи заявяват, че те продължават идеите на СА, като термини като "щурмовак" и "кафява риза" често се срещат в неонацисткия речник, въпреки че тези групи често са слабо организирани.

Лидери[редактиране | редактиране на кода]

Лидерът на СА е известен като Oberster SA-Führer, превеждано като Върховен лидер на СА. За цялото съществуване на СА на тази позиция са били петима души:

През 1930 г., за да централизира лоялността в СА, Хитлер поема командването над цялата организация и остава Oberster SA-Führer до самия край на съществуването ѝ. Основната работа в СА се поема от Stabschef SA (Шеф на СА-Щаба). След 1931 г. Шефът на СА-Щаба, който действа от името на Хитлер, е приеман за Командир на СА.

Следните лица са били на поста шеф на СА-щаба:

Организация[редактиране | редактиране на кода]

СА е организирана в цяла Германия в няколко огромни формации, познати като Gruppen (Групи). Вътре във всяка Група съществуват подчинени Brigaden (Бригади) и в тяхно подчинение има полкове с наименованието Standarten (Щандарти). СА-Щандартите оперират във всеки по-голям германски град и са разделени на още по-малки единици – Sturmbanne (Щурмбанове) и Stürme (Щурмове).

Главнокомандващото звено на цялата СА – Oberste SA-Führung (Оберще СА-Фюринг), оперира от Щутгарт. То има много подофиси, за да контролира запаса, финансите и новобранците. За разлика от СС обаче, СА няма медицински корпус и не се установява като организация в окупираните територии по време на Втората световна война.

СА има също няколко тренировъчни звена, най-голямо от които е SA-Marine (СА-флот). То действа като подкрепление към същинския флот (Kriegsmarine) и изпълнява спасителни операции и пристанищна защита. Подобно на Вафен СС (Waffen-SS), СА също има въоръжено военно крило, познато като Фелдхернхале (Feldherrnhalle).

Максими[редактиране | редактиране на кода]

  • „Терорът трябва да бъде премахнат с терор“ [5]
  • „Всяка опозиция трябва да бъде стъпкана в земята“

Филм и медия[редактиране | редактиране на кода]

СА са важни за Нацисткото пропагандно кино в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век.

Те участват в няколко филми, представяйки края на Ваймарската република.

  • Сцени от филма Кабаре (1972) онагледяват жесток бой в нощен клуб на група членове на СА.
  • В епизод от 18-я сезон на анимационния филм Семейство Симпсън – „Rome-old and Juli-eh“, Барт и Лиза влизат в бой с група хора доставчици в кафяви униформи. Когато те атакуват двореца на децата, Барт казва: „Кой би предполагал, че мъжете в кафявите униформи ще донесат толкова нещастия?“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Evans, Richard. The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005. ISBN 0143037900. с. 22.
  2. Wheeler-Bennett, John. The Nemesis of Power: The German Army in Politics 1918 – 1945. 2nd edition. 2005. с. 726.
  3. Evans, Richard. The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005. ISBN 0143037900. с. 30.
  4. Evans, Richard. The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005. ISBN 0143037900. с. 40.
  5. Mitcham, Samuel W.. Why Hitler?. Praeger, 1996. ISBN 0275954854. с. 139.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Allen, William Sheridan, The Nazi Seizure of Power: The Experience of a Single German Town 1930 – 1935 by (Quadrangle Books, 1965).
  • Bessel, Richard, Political Violence and The Rise of Nazism : The Storm Troopers in Eastern Germany, 1925 – 1934, (Yale University Press, 1984, ISBN 0300031718).
  • Campbell, Bruce, The SA Generals and The Rise of Nazism, (University Press of Kentucky, 1998, ISBN 0813120470).
  • Evans, Richard, The Coming of the Third Reich. Penguin Group, 2004.
  • Evans, Richard, The Third Reich in Power. Penguin Group, 2005.
  • Halcomb, Jill, The SA: A Historical Perspective, (Crown/Agincourt Publishers, 1985, ISBN 0934870136).
  • Hatch, Nicolas H. (trans. and ed.), The Brown Battalions: Hitler's SA in Words and Pictures (Turner, 2000, ISBN 1563115956).
  • Kershaw, Ian, Hitler: 1889 – 1936 Hubris. W. W. Norton & Company, 1999.
  • Littlejohn, David, The Sturmabteilung: Hitler's Stormtroopers 1921 – 1945. Osprey Publishing, London, 1990
  • Fischer, Conan, Stormtroopers: A Social, Economic, and Ideological Analysis, 1929 – 35, (Allen & Unwin, 1983, ISBN 0049430289).
  • Fuller, James David, Collectors Guide to SA Insignia, (Matth?us Publishers, Postal Instant Press, 1985, ISBN 0931065046).
  • Maracin, Paul, The Night of the Long Knives: 48 Hours that Changed the History of the World. The Lyons Press, 2004.
  • Merkl, Peter H., The Making of a Stormtrooper, (Princeton University Press, 1980, ISBN 0-691-07620-0).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sturmabteilung“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.