Шведска националсоциалистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шведска националсоциалистическа партия
Svenska nationalsocialistiska partiet
Swede1-revision1.png
Ръководител Биргер Фуругорд
Основана 1 октомври 1930 г.
Разформирована 1936 г.
Щаб Гьотеборг, Карлстад
Идеология Националсоциализъм
Биргер Фуругорд, лидер на СНСП.
Членове на СНСП на марш в Стокхолм, 1932 г.
Партийно събрание през 1935 г.

Шведска националсоциалистическа партия (СНСП) (на шведски: Svenska nationalsocialistiska partiet; SNSP) е нацистка политическа партия в Швеция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Партията е създадена по модела на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП).[1] Като национален лидер, Фуругорд има пълна власт във всички партийни дела (имитиращ ролята на фюрер).[2] Свен-Олов Линдхолм е вторият командир в партията и редактор на Vår Kamp. Партията поддържа тесни контакти с германските си колеги. Самият Фуругорд посещава Нацистка Германия няколко пъти и говори на заседанията в предизборната кампания на НСДАП. Той развива лични връзки с ключови личности в германската партийна йерархия, включително Адолф Хитлер. Партията използва за символ свастика.[3]

Ранен период[редактиране | редактиране на кода]

Партията е основана на 1 октомври 1930 г. след сливането на Националсоциалистическа народна партия на Швеция и Новата шведска народна лига.[4][5][6][7] Новата шведска национална лига (Nysvenska nationella förbundet) е името на единната партия.[8] На 1 ноември 1930 г. е приета нова партийна програма. Името СНСП е прието през 1931 г.

Фуругорд се стреми да организира срещи с Адолф Хитлер и Йозеф Гьобелс като гост-оратори през март 1931 г. Плановете обаче пропадат, тъй като шефът на Стокхолмската полиция Ерик Халгрен отказва да издаде разрешение за събор, страхувайки се от бунтове.

Конгрес от 1931 г.[редактиране | редактиране на кода]

СНСП провежда първия си конгрес в Гьотеборг, между 4-6 април 1931 г. (по време на Великденските празници). Около 100 души участват в дебатите, включително представител на НСДАП. Политическите въпроси, които трябва да бъдат обсъдени, са подготвени от "Великия съвет", състоящ се от национално партийно ръководство и лидери на партийни структури и клонове. В рамките на конгреса са обсъдени въпроси, свързани с партийните публикации и пропагандата. Партията иска да организира въоръжен марш на СА през града, но местните власти отказват да дадат разрешение за такава дейност. Вместо това се провежда пропагандна среща на закрито, във връзка с партийния конгрес, като Линдхолм е главен оратор.[9]

Избори 1932 г.[редактиране | редактиране на кода]

Партията събира 15 188 гласа на парламентарните избори през 1932 г., но не печели места в парламента. Партията има кандидатури в 11 избирателни района.

Първо разцепление[редактиране | редактиране на кода]

През 1933 г. СНСП претърпява значително разделение. Конфликтът между Фуругорд и Линдхолм е налице от 1932 г. Конфликтът възниква от спор между Линдхолм (който има малко по-либерален подход) и клона на партията в Гьотеборг (в ръцете на по-консервативни нацисти). Фуругорд остава близък с клона в Гьотеборг и до известна степен става икономически зависим от тях. Постепенно напрежението нараства между Фуругорд и Линдхолм.[10] На 13 януари 1933 г. Фуругорд изгонва Линдхолм и неговите последователи от партията, след спонтанна среща на Великия съвет. В отговор, Линдхолм създава своя партия, Националсоциалистическа работническа партия на Швеция на 14 януари 1933 г.[11] Освен това, Линдхолм изпраща декларация до структурите, обвиняваща Фуругорд в корупция. Ръководителят на СА, Хеденгрен, взима страната на Линдхолм.[12] Много млади членове на партията, също се присъединяват към партията на Линдхолм. След разделянето, СНСП обикновено се нарича пряко Furugårdspartiet ("Партията на Фуругорд") или Furugårdarna, за да се разграничи от партията от Линдхолм.[13]

В разгара на разделението, възникна объркване сред много местни структури, които не са сигурни в коя партия ще преминат. Някои решават да останат независими от двамата ключови лидери. Ситуацията е особено хаотична в Скане, където редица партийни структури се прегрупират като собствена партия, Шведско националсоциалистическо единство.[14]

След разделянето, СНСП и ССС се състезават помежду си, за да получат подкрепата и признанието както от шведския електорат, така и от германските си колеги. В крайна сметка, ССС ще консолидира позицията си на най-голямото националсоциалистическо движение в Швеция.[15] През септември 1933 г., Фуругорд посещава Германия, за да осигури непрекъсната германска подкрепа за партията си. По време на това пътуване, той провежда последната си среща с Хитлер. Въпреки това, искането на Фуругорд за 20 000 райхмарки дарение за СНСП е отхвърлено от германците.[16]

Второ разцепление[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1933 г., СНСП претърпява още едно разцепване, след като Фуругорд и служители на партията се сблъскват. И двете страни се обвиняват взаимно и искат да бъдат изгонени от партията. Фуругорд води група партийни кадри от Карлстад до Гьотеборг, за да изземе имоти от партийния щаб. След това се връща в Карлстад, за да установи новото си седалище там.[17] Персоналът на партията се прегрупира като Шведско националсоциалистическо единство.[18] Партията на Шведското националсоциалистическо единство продължава да публикува вестника Vår Kamp като партиен печатен орган.

Общински избори[редактиране | редактиране на кода]

Партията получава 11 400 гласа самостоятелно в общинските избори през 1934/1935 и още 5400 гласа в съвместни листи с други националсоциалистически фракции (предимно Националсоциалистическият блок). Около 80 общински съветници от СНСП са избрани в цялата страна.[19]

Закриване[редактиране | редактиране на кода]

СНСП провежда национален конгрес в Стокхолм през май 1936 г.

Партията оспорва парламентарните избори през 1936 г. в съюз с Националсоциалистическия блок. Като цяло, коалицията им с тях има кандидати в 12 избирателни района. Изборите са лоши за партията, която е засенчена от партията на Линдхолм. Коалицията събира само 3025 гласа.[20][21] СНСП е разпусната малко след това.[22] Фуругорд признава грешката си и призовава своите последователи да обединят усилията си с Линдхолм. Фуругорд се оттегля от политическия живот. Умира през 1961 г.

Членство[редактиране | редактиране на кода]

До 1932 г. партията има около 3000 членове, организирани в около 50 партийни структури в цялата страна.[23] Партията има предимно мъжко членство. Около една четвърт от членовете на партията са земеделски стопани или селскостопански работници и аграрният профил на партията е особено забележим в Южна Швеция.[24]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thermaenius, Edvard. Sveriges politiska partier. Stockholm: H. Geber, 1933. pp. 115-116
  2. Schön, Bosse. Svenskarna som stred för Hitler: ett historiskt reportage. Stockholm: DN, 1999. pp. 56-57
  3. Carlsson, Holger. Nazismen i Sverige: ett varningsord. Stockholm: Trots allt!, 1942. p. 92
  4. Möller, Tommy. Svensk politisk historia 1809-1975. Lund: Studentlitteratur, 2005. p. 123
  5. Sweden. Betänkande med förslag angående åtgärder mot statsfientlig verksamhet. Stockholm: Iduns tryckeri, 1935. p. 62
  6. Fusilier, Raymond. Les pays nordiques: Danemark, Finlande, Norvège, Suède, Islande. Paris: Librairie générale de droit et de jurisprudence, R. Pichon et R. Durand-Auzias, 1965. p. 51
  7. Carlsson, Holger. Nazismen i Sverige: ett varningsord. Stockholm: Trots allt!, 1942. p. 204
  8. Carlsson, Holger. Nazismen i Sverige: ett varningsord. Stockholm: Trots allt!, 1942. p. 27
  9. Wärenstam, Eric. Fascismen och nazismen i Sverige. Stockholm: Almqvist & Wiksell, 1972. p. 99
  10. Lööw, Heléne. Nazismen i Sverige 1924-1979: pionjärerna, partierna, propagandan. Stockholm: Ordfront, 2004. pp. 16-17
  11. Lauridsen, John T. Føreren har ordet!: Frits Clausen om sig selv og DNSAP. København: Det Kongelige Bibliotek, 2003. p. 544
  12. Abukhanfusa, Kerstin. Krig och fred i källorna. Stockholm: Riksarkivet, 1998. p. 228
  13. Sennerteg, Niclas. Tyskland talar: Hitlers svenska radiostation. Lund: Historiska media, 2006. p. 261
  14. Carlsson, Holger. Nazismen i Sverige: ett varningsord. Stockholm: Trots allt!, 1942. p. 59
  15. Hedin, Marika, Åsa Linderborg, and Torbjörn Nilsson. Bilden av Sveriges historia: fyrtio sätt att se på 1900-talet. Stockholm: Wahlström & Widstrand, 2005. p. 169
  16. Svenskt biografiskt lexikon. Birger Furugård
  17. Wärenstam, Eric. Fascismen och nazismen i Sverige. Stockholm: Almqvist & Wiksell, 1972. p. 123
  18. Lööw, Heléne. Nazismen i Sverige 1924-1979: pionjärerna, partierna, propagandan. Stockholm: Ordfront, 2004. p. 20
  19. Lööw, Heléne. Nazismen i Sverige 1924-1979: pionjärerna, partierna, propagandan. Stockholm: Ordfront, 2004. p. 24
  20. Dahlberg, Hans. I Sverige under 2:a världskriget. [Stockholm]: Bonniers, 1983. p. 202
  21. Larsen, Stein Ugelvik, Bernt Hagtvet, and Jan Petter Myklebust. Who Were the Fascists: Social Roots of European Fascism. Bergen: Universitetsforlaget, 1980. p. 715
  22. Åkermark, Bo E. Parti och politik: Av Herbert Tingsten (o.fl.and forf.). 1955. p. 46
  23. Catomeris, Christian. Det ohyggliga arvet: Sverige och främlingen genom tiderna. Stockholm: Ordfront, 2004. p. 132
  24. Lööw, Heléne, and Lars Nyman. Nazismen i Sverige 1980-1997: den rasistiska undergroundrörelsen: musiken, myterna, riterna. Stockholm: Ordfront, 1998. p. 209
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Swedish National Socialist Party“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.