Антикоминтернов пакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подписване на Антикоминтерновия пакт от японски посланик в Германия Кинтомо Мусакодзи и германския министър на външните работи Йоахим Рибентроп

Антикоминтерновият пакт е подписан на 25 ноември 1936 г. от Германия и Япония в Берлин.

Целта на пакта е да се бори срещу Коминтерна, като в действителност цели установяването на световно господство. Основното съдържание на пакта е формулирано като съглашение, с което се задължават участниците в случай на конфликт със СССР:

"незабавно да се обсъдят мерки, необходими за защита на общите интереси".

Участниците се задължават:

"... без взаимно съгласие да не сключват със СССР каквито и да било политически договори, които биха противоречали на духа на настоящето съглашение" [1].

Срока за действие на пакта е определен на 5 години. Продължен е с още 5 години през 1941 г.

Пакта се състои от преамбюл и 3- ри члена. Едновременно с него са подписани Допълнителен протокол и Секретно съглашение, които са неразделна част от пакта.

На 6 ноември 1937 г. към пакта се присъединява Италия. Последвана е от Унгария, марионетната държава Манджоу-го и Испания (1939), България, Финландия, Румъния, Дания, марионетната държава Словакия, Хърватия и окупираната от Япония част на Китай (1941).

Основните държави членки на пакта продължават постигането на неговите основни цели с последващи междудържавни договори - Стоманения пакт и Тристрания пакт.

Антикоминтерновият пакт преустановява своето действие след разгрома на Германия, Италия и Япония във Втората световна война.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Антикоминтернов пакт[редактиране | редактиране на кода]

Антикоминтерновски пакт

Съглашение против комунистическия интерлнационал

Подписано на 25 ноември 1936 г. в Берлин. Публикувано на 27 ноември 1936 г.

Антикоминтернов пакт - факсимиле

Правителството на Великата Японска империя и правителството на Германия, осъзнавайки, че цел на комунистическия интернационал (т. н. коминтерн) е подривната дейност и насилие с всички имащи в негово разположение средства по отношение на сега съществуващите държави, бъдейки убедени, че търпимо отношение към вмешателството на комунистическия интернационал във вътрешните работи на нациите не само заплашва тяхното спокойствие, обществено благосъстояние и социален строй, но и представлява заплаха за мира в света, изразявайки своето намерение да си сътрудничат в отбраната от комунистическата подривна дейност, сключиха следното съглашение:

Член 1. Високо договарящите се страни да се информират взаимно относно дейността на комунистическия интернационал, да се консултират по въпросите за приемането на необходимите отбранителни мерки и да поддържат тясно сътрудничество в осъществяването на тези мерки.

Член 2 Високо договарящите се страни се задължават да препоръчат на всяка трета държава, на която вътрешната сигурност е заплашена от подривната работа на комунистическия интернационал, да приеме отбранителни мерки в духа на настоящото съглашение или да се присъединят към него.

Член 3. Настоящото съглашение е съставена на японски и немски език, като двата текста са автентични. Настоящото съглашение се сключва за 5 години и влиза в сила от денят на неговото подписване. Двете договарящи се страни, до изтичане срока за действие на настоящото съглашение, са длъжни да постигнат взаимно разбиране относно характера на по-нататъшното им сътрудничество.

В потвърждение на гореизложеното съглашение положиха подписи и поставиха печати следните, облечени в съответстващите пълномощия на своите правителства.

За Япония - Кинтомо Мусакодзи

За Германия - Йоахим Рибентроп

Съставено в Берлин в два екземпляра 25 ноември, 11 година Сева, която съответства на 25 ноември 1936 г.

Секретно съглашение[редактиране | редактиране на кода]

Секретно съглашение, приложено към Антикоминтерновския пакт

25 ноември 1936 г.

Правителството на Великата Японска империя и правителството на Германия, признавайки, че правителството на СССР се стреми към реализация целите на комунистическия интернационал и има намерение да използва за тази цел своите въоръжени сили, и бъдейки убедени, че това и сериозна заплаха за съществуването не сама на държавите, но и на мира в света, с цел защитата на своите общи интереси се договарят за следното:

Член 1. В случай ако една от договарящите се страни бъде непровокирано нападната от СССР или бъде заплашена от подобно непровокирано нападение, другата договаряща се страна се задължава да не предприема каквито и да било мерки, които биха могли да способстват за облекчаване положението на СССР.

В случай на възникване на указаната по-горе ситуация договарящите се страни са длъжни незабавно да обсъдят мерки, необходими за защита на своите общи интереси.

Член 2. Договарящите се страни за периода на действие на настоящето съглашение се задължават да не сключват без взаимно съгласие каквито и да били политически договори със СССР, които да противоречат на духа на настоящото съглашение.

Член 3. Настоящото съглашение е съставена на японски и немски език, като двата текста имат еднаква сила. Настоящото съглашение влиза в сила едновременно със съглашението против комунистическия интернационал има еднакъв с него срок на действие.

В потвърждение на гореизложеното съглашение положиха подписи и поставиха печати следните, облечени в съответстващите пълномощия на своите правителства.

За Япония - Кинтомо Мусакодзи

За Германия - Йоахим Рибентроп

Съставено в Берлин в два екземпляра 25 ноември 1936 г.1 или 25 ноември 11 година Сева.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akten zur deutschen auswärtigen Politik, 1918—1945. Ser. D. Bd. 1. S. 600 (Актове на немската външна политика 1918-1945)