Фюрер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фюрер и райхсканцлер на германския народ
Führer und Reichskanzler des deutschen Volkes
Standarte Adolf Hitlers.svg
Bundesarchiv Bild 183-S33882, Adolf Hitler retouched.jpg
Действащ
Информация
Статус Закрита
Обръщение Мой фюрер
Седалище Райхсканцелария, Берлин
Мандат 1934 – 1945
Създаден 2 август 1934 г.
Първи Адолф Хитлер
Последен Адолф Хитлер
Закрит 30 април 1945 г.

Фюрер (на немски: Führer, в превод: вожд, водач, лидер) е името на партийната титла „ръководител“ на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Използвана е от Адолф Хитлер по време на неговото управление в Германия. Неофициално, тази титла може да бъде приписана на различни тоталитарни диктатори.

История[редактиране | редактиране на кода]

Титлата "Фюрер" е приета от Хитлер на 9 август 1934 г. след смъртта на Райхспрезидента на Ваймарската република Паул фон Хинденбург.[1][2] Според закона, новият пост на Фюрера обединява длъжностите на райхспрезидента и райхсканцлера, което прави Адолф Хитлер единствен владетел на Германия. Принципът "Führerprinzip" е широко пропагандиран от нацистката партия, един от най-известните лозунги е "Един човек, една империя, един лидер" (Ein Volk, ein Reich, ein Führer).

В ГДР[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 1950-те години, в ГДР се използва и срещу Йосиф Сталин.[3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thamer, Hans-Ulrich. Beginn der nationalsozialistischen Herrschaft (Teil 2). // Nationalsozialismus I. Federal Agency for Civic Education, 2003. Архив на оригинала от 2012-05-31. Посетен на 4 October 2011. President von Hindenburg died on August 2nd, 1934. The day before, the cabinet had approved a submission making Hitler his successor. The role of the president was to be dissolved and united with that of the chancellor under the title „Führer und Reichskanzler“. However, this was in breach of the Enabling Act. (shortened & paraphrased)
  2. Winkler, Heinrich August. The German Catastrophe 1933-1945. // Germany: The Long Road West vol. 2: 1933-1990. ISBN 978-0199265985. с. 38–39. Посетен на 28 October 2011.
  3. Manfred Hildermeier, Die Sowjetunion 1917—1991 (Oldenbourg Grundriss der Geschichte), Oldenbourg Verlag, München 2007, S. 53
  4. Marianne Weil. Vor 50 Jahren: Die Inszenierung der Trauer — Stalins Tod

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]