Дуче
| Дуче на фашизма | |
| Duce del Fascismo | |
 Щандартът на дучето | |
.jpg) | |
| Информация | |
|---|---|
| Статус | Закрита |
| Обръщение | Негово Превъзходителство |
| Седалище | Вила Торлония |
| Назначен от | Голям фашистки съвет |
| Мандат | 1925 – 1945 |
| Създаден | 24 декември 1925 г. |
| Първи | Бенито Мусолини |
| Последен | Бенито Мусолини |
| Закрит | 25 април 1945 г. |
Дуче (на италиански: Duce) е италианска титла, произлизаща от латинската дума dux и имаща връзка с duke (херцог). Водачът (лидерът) на националната фашистка партия Бенито Мусолини е наричан от фашистите Il Duce („водачът“) на движението. През 1925 г. обръщението към него е Sua Eccellenza Benito Mussolini, Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero („Негово превъзходителство Бенито Мусолини, ръководител на правителството, водач на фашизма и основател на империята“). Мусолини съчетава това и с длъжността председател на Министерския съвет: конституционната позиция, която го оправомощава да управлява Италия от името на краля на Италия. „Основател на империята" е добавено специално за Мусолини като официално лице, представляващо Италианската империя от името на краля през 1936 г., след победата във Втората италианско-етиопска война. Позицията се заема от Мусолини до 1943 г., когато той е отстранен от длъжност от краля, титлата „Дуче на фашизма“ е премахната, а маршал Пиетро Бадолио е назначен за председател на Министерския съвет.
Тази титла е моделът, възприет от други фашистки лидери, като „фюрер“ от Адолф Хитлер и каудильо от Франсиско Франко. През септември 1943 г. Мусолини остава само „Дуче на Италианската социална република“ (на италиански: Duce della Repubblica Sociale Italiana) и заема длъжността до разпадането на Италианската социална република и смъртта му през април 1945 г.[1]
История на термина
[редактиране | редактиране на кода]Титлата е използвана извън традиционния благороден смисъл в някои от публикациите, възхваляващи Гарибалди по време на обединението на Италия през 1860 г., макар и да не е официално възприета от самия Гарибалди.[2]
Duce Supremo („Върховен водач“) е използвана по-официално от Виктор Емануил III през 1915 г. по време на Първата световна война, позовавайки се на ролята му на главен командир на въоръжените сили. Терминът е използван и от Габриеле д'Анунцио като диктатор на самопровъзгласения италиански регент на Карнаро през 1920 г., и най-вече от фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Картината Il Duce на Джерардо Дотори представлява Мусолини, а заглавието Il Duce се свързва с фашизма и вече не е обичайно използвано, освен по отношение на него. Поради съвременните антифашистки настроения на италианските оратори, като цяло сега използват други думи за водач, главно с английска заемна дума лидер. Въпреки това, думата дуче оцелява като антономазия за Бенито Мусолини.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Мусолини възнамерява Големият съвет на фашизма да избере наследник от списък от трима избрани от него мъже и да представи името му за одобрение от краля. От 1940 г. може би е подготвян за дуче неговият зет Галеацо Чано.[3]
Дуче
[редактиране | редактиране на кода]Дуче на Италианския фашизъм
[редактиране | редактиране на кода]| Портрет | Име (роден–починал) |
Продължителност | Партия | ||
|---|---|---|---|---|---|
|
Бенито Мусолини (1883 – 1945) |
24 декември 1925 г. | 25 юли 1943 г. | Национална фашистка партия | |
Дуче на Италианската социална република
[редактиране | редактиране на кода]| Портрет | Име (роден–починал) |
Продължителност | Партия | ||
|---|---|---|---|---|---|
|
|
Бенито Мусолини (1883 – 1945) |
23 септември 1943 г. | 25 април 1945 г. | Републиканска фашистка партия | |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Quartermaine, L. (2000). Mussolini's Last Republic: Propaganda and Politics in the Italian Social Republic. p. 21
- ↑ Lucy Riall, „Garibaldi, Invention of a Hero“, London, 2007, Ch. 9
- ↑ Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 255, 257 – 258.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||
