Дуче

Дуче на фашизма
	Duce del Fascismo
	Щандартът на дучето
Информация
Статус	Закрита
Обръщение	Негово Превъзходителство
Седалище	Вила Торлония
Назначен от	Голям фашистки съвет
Мандат	1925 – 1945
Създаден	24 декември 1925 г.
Първи	Бенито Мусолини
Последен	Бенито Мусолини
Закрит	25 април 1945 г.

Дуче (на италиански: Duce) е италианска титла, произлизаща от латинската дума dux и имаща връзка с duke (херцог). Водачът (лидерът) на националната фашистка партия Бенито Мусолини е наричан от фашистите Il Duce („водачът“) на движението. През 1925 г. се препраща към диктаторската позиция на Sua Eccellenza Benito Mussolini, Capo del Governo, Duce del Fascismo e Fondatore dell'Impero („Негово превъзходителство Бенито Мусолини, ръководител на правителството, водач на фашизма и основател на империята“). Мусолини държи това звание заедно с това на президента на Министерския съвет: това е конституционната позиция, която го оправомощава да управлява Италия от името на краля на Италия. Основател на империята е добавен за изключителната употреба от Мусолини като признание за официално юридическо лице на Италианската империя от името на краля през 1936 г., след победата във Втората италианско-етиопска война. Позицията се държи от Мусолини до 1943 г., когато той е отстранен от длъжност от краля, а позицията на „Дуче“ е премахната, като маршал Пиетро Бадолио е назначен за президент на консулството.

Тази титла е моделът, възприет от други фашистки лидери, като позицията на фюрер от Адолф Хитлер. През септември 1943 г. Мусолини се описва като „Дуче на Италианската социална република“ (на италиански: Duce della Repubblica Sociale Italiana) и заема длъжността до разпадането на Италианската социална република и смъртта му през април 1945 г.^[1]

История на термина[редактиране | редактиране на кода]

Титлата е използвана извън традиционния благороден смисъл в някои от публикациите, възхваляващи Гарибалди по време на обединението на Италия през 1860 г., макар и да не е официално възприета от самия Гарибалди.^[2]

Duce Supremo („Върховен водач“) е използвана по-официално от Виктор Емануил III през 1915 г. по време на Първата световна война, позовавайки се на ролята му на главен командир на въоръжените сили. Терминът е използван и от Габриеле д'Анунцио като диктатор на самопровъзгласения италиански регент на Карнаро през 1920 г., и най-вече от фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Картината Il Duce на Джерардо Дотори представлява Мусолини, а заглавието Il Duce се свързва с фашизма и вече не е обичайно използвано, освен по отношение на него. Поради съвременните антифашистки настроения на италианските оратори, като цяло сега използват други думи за водач, главно с английска заемна дума лидер. Въпреки това, думата дуче оцелява като антономазия за Бенито Мусолини.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Мусолини възнамерява Големият съвет на фашизма да избере наследник от списък от трима избрани от него мъже и да представи името му за одобрение от краля. От 1940 г. може би е подготвян за дуче неговият зет Галеацо Чано.^[3]

Дуче[редактиране | редактиране на кода]

Дуче на Италианския фашизъм[редактиране | редактиране на кода]

Портрет		Име (роден–починал)	Продължителност		Партия
		Бенито Мусолини (1883 – 1945)	24 декември 1925 г.	25 юли 1943 г.	Национална фашистка партия

Дуче на Италианската социална република[редактиране | редактиране на кода]

Портрет		Име (роден–починал)	Продължителност		Партия
		Бенито Мусолини (1883 – 1945)	23 септември 1943 г.	25 април 1945 г.	Републиканска фашистка партия