Антономазия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Антономазия (от старогръцки: ἀντονομασία – „преименуване“) е стилистична фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно за обозначаване на лица с определени качества или която се състои в описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет.[1][2]

Например: Отело – вм. ревнивец, Ксантипа – лоша жена, Дон Жуан – женкар; „победителят при Аустерлиц“ или „битият при Ватерло“ – вм. Наполеон. През Късното Средновековие и Ренесанса често употребявана е думата „Философът“ за Аристотел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bernard Dupriez, Gradus, les procédés littéraires, 1984
  2. Michèle Aquien, Dictionnaire de poétique, 1993