Италианска инвазия в Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Италианска инвазия в Албания
Период между световните войни
Италиански войници влизат в Драч (7 април 1939 г.)
Италиански войници влизат в Драч (7 април 1939 г.)
Информация
Период 7 април – 12 април 1939 г. (5 дни)
Място Албанско кралство
Резултат • Окупация и анексиране от Кралство Италия на Кралство Албания
• Установяване на италианско присъствие на Балканите
Страни в конфликта
Flag of Italy (1861–1946).svg Кралство Италия Албания Кралство Албания
Командири и лидери
Бенито Мусолини
Алфредо Гуцони
Джовани Месе
Зог I
Абаз Купи
Джемал Аранити
Сили
100 000 15 000
Жертви и загуби
между 25 и 400 убити неизвестно
Италианска инвазия в Албания в Общомедия

Италианската инвазия в Албания се осъществява в периода от 7 до 12 април 1939 г. и завършва с анексирането от кралство Италия на съществуващото кралство Албания.

Предистория и причини[редактиране | редактиране на кода]

След образуването на кралство Италия, то претендира за венецианското наследство, което е най-вече в Адриатика и Далмация. От друга страна Итало-турската война отново изтиква на първи план ключовото стратегическо значение на Отрантския проток, още повече в контекста на съждението на Фердинанд Макс, че

Без Босна няма Далмация, без Далмация няма моряци, без моряци няма флот, а без флот няма велика сила.

[1] Италия има спорни територии с Дунавската монархия, което води до излизането на първата от Тройния съюз и включването ѝ на страната на Антантата в Първата световна война, посредством сключения Лондонски договор (1915).

В хода на бойните действия през ПСВ, овладяването на Отрантския проток от съюзническия флот е от ключово значение за утилизирането на целия австро-унгарски флот. Ето защо, Италия окупира Вльора и установява постфактум италиански протекторат над Албания – до приключването на ПСВ (което е и уговорено в Лондон).

На Парижката мирна конференция (1919) Италия се чувства ограбена от съюзниците си и я напуска демонстративно, след като става ясно, че губи т.нар. спор за Далмация, т.е. че сключеният между нея и Антантата договор от 1915 г. няма да бъде изпълнен. Освен това Италия се вижда принудена да напусне позорно Вльора след т.нар. война за Вльора, с което страната губи и уважението на съюзниците си. Външните и вътрешни проблеми на Италия ескалират и довеждат на власт—след знаменития поход към Рим—партията на черноризците на Бенито Мусолини.

Италианското обществено мнение и националисти не са забравили „албанския позор“ във Вльора, още повече че градът е обещан от Антантата на Италия. От друга страна малка Албания през 20-те и 30-те години на ХХ век поради липса на алтернатива се обвързва изцяло в стопански план с Италия. Към 1939 година 92,1% от албанския износ е за Италия, като от последната е и 82,5% от албанския внос. Това статукво е следствие от опасенията на албанското ръководство, че страната може отново да бъде окупирана и поделена между Сърбия и Гърция, което вече се е случвало на два пъти – по време на Балканските войни и по време на ПСВ.

Инвазия и окупация[редактиране | редактиране на кода]

Бенито Мусолини и италианският генерален щаб имат отдавна планове да окупират Албания заради нейното значително стратегическо значение за Кралство Италия – най-вече с цел установяването на пълен контрол над Адриатика, включително и решаването на спора за Далмация в полза на Италия. Като претекст послужват сключените от Албания търговски споразумения с Югославия и Гърция през 1934 г., в които Мусолини съзира заплаха за средиземноморските и въобще за глобалните италиански геополитически интереси. През 1934 г. Италия прави неуспешен опит да сплаши албанците чрез изпращане на флота си край албанското крайбрежие. [2]

Като конкретна причина за „албанската операция“ служи германското нахлуване в Чехословакия на 15 март 1939 година. Мусолини се чувства след последното събитие лично засегнат и обиден на Хитлер, понеже не бил уведомен, т.е. зачетен за равноправен съюзник при налагането на нов ред в Европа. Ето защо Мусолини решава да „отмъсти“ на Хитлер със същото, като анексира Албания без да уведоми Третия Райх. Италианският крал Виктор Емануил III не е съгласен с оперативния план спрямо Албания, определяйки го като ненужен риск. [3] Независимо от това на 25 март 1939 г. италианското правителство изпраща на албанското ултиматум, настоявайки за незабавното съгласие на второто за навлизането на италиански войски в Албания.

След серия дипломатически совалки Италия нахлува с въоръжени сили в Албания в състав от 100 000 души, 600 самолета, 125 танка и 64 артилерийски оръдия. [4] Естествено Албания не е в състояние сама да противостои на тази военна сила със своите 15 000 недобре военно комплектовани войници, голяма част от които са под командването на италиански офицери – по силата на военно споразумение между двете страни. Първоначално крал Зог I планира да организира съпротива в Албанските планини, обаче разбирайки че никоя велика сила към онзи момент няма „да си мръдне пръста“ да защити Албания, решава да се оттегли с антуража си към Гърция. Въпреки това, има албанска съпротива срещу италианската инвазия, като в Драч се разразява престрелка между италианските въоръжени сили и 360 албански жандармеристи и патриотично настроени граждани начело с Абаз Купи, командващ жандармерията в града. Въоръжени само с леко огнестрелно оръжие и три картечници, албанските жандармеристи задържат в залива на Драч най-силния и боеспособен италиански корпус, оборудван с най-модерното за времето си въоръжение. Престрелката продължава близо 5 часа и албанските жандармеристи се предават след като им свършват амунициите.

Другият сериозен отпор, който получават италианците, е в Шкодра, където албанските жандармеристи се укрепват в крепостта Розафа. В крайна сметка в 1:30 ч. на 8 април 1939 г. всички албански пристанища са овладени от италианската армия. Същия ден крал Зог I със съпругата си и новородения син Лека напускат Албания в посока Гърция. Кралят отнася със себе си и албанските валутни резерви на централната банка на страната. В 9:30 ч. на 8 април италианските войски влизат в Тирана и бързо овладяват всички правителствени сгради, след което в три колони се насочват към Шкодра, Фиер и Елбасан. Шкодренските жандармеристи се предават в полунощ, след изчерпването на амунициите. В хода на италианската инвазия са разбити затворите от предварително насъскани и разгневени тълпи, а всички затворници—и политически, и криминални—се сдобиват със свобода.

Броят на загиналите по време на инвазията е спорен. Според официални италиански данни, в Дуръс падат убити 25 италианци и между 97 и 160 са ранени. Според албански източници, по време на боевете са убити около 400 италиански войници.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

На 12 април 1939 г. албанският парламент, под дулата на италианските оръжия, гласува за свалянето на крал Зог I и за „лична уния“ с Кралство Италия, предлагайки албанската корона на краля на Италия. Виктор Емануил III е официално коронясан за крал на Албания в Рим. Мусолини отчита пропагандно военната си инвазия в Албания като „триумф на италианското оръжие“.

Въодушевен от постигнатото в Албания, Мусолини дори си позволява да заяви пред СМО, че ще предложи на Големия фашистки съвет издигането на джамия в Рим за новите 2 млн. албански поданици на Италианската империя. След изявлението на Дуче, възмутен анонимен кардинал от Ватикана коментира, че никой в историята не си е позволявал подобна обида с Римската курия (виж Латерански договори). Хитлер от своя страна малко иронично коментира, че с тази си акция Мусолини си е подсигурил една крепост, която щяла неумолимо да господства над Балканите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балканската политика на Австро-Унгария 1867 – 1914, стр. 25. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново., 2007.
  2. Albania: A Country Study: Zog’s Kingdom, Library of Congress
  3. Albania and King Zog: Independence, republic and monarchy 1908 – 1939 Author Owen Pearson Edition Illustrarted Publisher I.B.Tauris, 2004 ISBN 1-84511-013-7, ISBN 978-1-84511-013-0 p. 429
  4. Колесов М. Ю. Итальянский военно-морской флот в межвоенный период (1919 – 1939 гг.) // Вестник Екатерининского института. – 2015. – № 2 (30). – С. 118

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]