Италиански съюз на борбата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Италиански съюз на борбата
Fasci Italiani di Combattimento
Fasces lictoriae.svg
Ръководител Бенито Мусолини
Основана 23 март 1919 г.
Разформирована 9 ноември 1921 г.
Наследник на Fasci d'Azione Internazionalista
Fasci Autonomi d'Azione Rivoluzionaria
Наследена от Национална фашистка партия
Щаб Милано
Идеология Италиански фашизъм
Републиканизъм
Цветове      черно


Програмата на Италиански съюз на борбата, публикувана в Il Popolo d'Italia.

Италиански съюз на борбата (ФИК) (на италиански: Fasci Italiani di Combattimento, FIC) е фашистка политическа партия в Кралство Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

ФИК е основана като сливане на две други движения: Fasci d'Azione Internazionalista и предишна група, която започва да се нарича Fasci Autonomi d'Azione Rivoluzionaria.[1] През 1915 г. членовете на Fasci започват официално да се наричат ​​"фашисти". Отхвърля марксизма, но твърди, че подкрепя социализма, използвайки известния цитат на френския социалист Луи Бланки, „Този, който има желязо, има хляб“ на заглавната страница на своя вестник Il Popolo d'Italia. Fasci е републиканска партия и Мусолини говори за желанието си войната да „може да разпадне монархията“ през април 1915 г. Мусолини обвинява италианския крал Виктор Емануил III, че е про-германец и „неутралист“.[2]

Консолидиране[редактиране | редактиране на кода]

Поради подкрепата на Мусолини за италианската намеса в тогавашната Първа световна война, партията получава финансова подкрепа от Ansaldo (фирма за въоръжение) и други компании. През 1917 г. се твърди, че Мусолини е подкрепян от Британската дирекция за военно разузнаване, като се предполага, че му се плаща седмична заплата в размер на 100 паунда; тази помощ се казва, че е била дело на сър Самуел Хоре. Въпреки това, независимо от финансовата подкрепа, която той приема, социалистическите критици на Мусолини отбелязват, че Мусолини е свободен да напише каквото пожелае в своя вестник „Il Popolo d'Italia“, без предварително да бъде санкционирано от финансовите си поддръжници.

Първата среща на Fasci d'Azione Rivoluzionaria се провежда на 24 януари 1915 г. На срещата Мусолини заявява, че е необходимо Европа да разреши своите национални проблеми – включително и на националните граници – на Италия и на други места „за идеалите на справедливостта и свободата, за които потиснатите народи трябва да придобият правото да принадлежат към тези национални общности, от които те са изкоренени“. В хода на дискусията по въпроса за иредентизма, Мусолини заявява че „трудният въпрос за иредентизъм е поставен и решен в рамките на идеалите на социализма и свободата, които обаче не изключват запазването на положителен национален интерес“.

През март 1915 г. Мусолини обявява иредентистката позиция на движението към Триест, в която заявява, че Триест „трябва да бъде и ще бъде италиански чрез война срещу австрийците и при необходимост срещу славяните“. В статия от 6 април 1915 г.

Fasci получава идеологическо влияние от други членове, различни от Мусолини, като например Прецолини, който преди е бил член на Италианската националистическа асоциация. През декември 1914 г. се присъединява към Il Popolo d'Italia, за да пише за него.

Преименуване и последни дни[редактиране | редактиране на кода]

На 23 март 1919 г. Fasci d'Azione Rivoluzionaria е преименувана във Fasci Italiani da Combattimento. През 1919 г. Версайския договор дава на Италия Южен Тирол, Трентино, Истрия и Триест от Австрия. Въпреки това, Италия също иска Фиуми и района на Далмация на адриатическото крайбрежие, поради което се чувстват несправедливо третирани. През март 1919 г. Мусолини създава Fasci di Combattimenti (бойната група), която хвали подкрепата на недоволните, безработни ветерани от войната.

През 1921 г. партията е трансформирана в Национална фашистка партия (Partito Nazionale Fascista, PNF). Мусолини съчетава идеологии от няколко различни политически партии. Започва политическия си живот като социалист, редактор на социалистическото списание „Аванти“, но е изгонен, когато подкрепя намесата в Първата световна война. След това започва група, наречена Fascio di Combattimento (Италиански съюз на борбата), като получават много популярност.

Избори[редактиране | редактиране на кода]

Камара на представителите
Година # от
гласовете
% от
общия вот
# от
общите места
+/– Лидер
1921 г. част от Национални блокове
37 / 535
Бенито Мусолини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zeev Sternhell. The Birth of Fascist Ideology. P. 303.
  2. Paul O'Brien. Mussolini in the First World War: The Journalist, The Soldier, The Fascist. Pp. 52 – 53.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fasci Italiani di Combattimento“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.