Ернст Ханфщенгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Ханфщенгъл
Ернст Ханфщенгъл
Роден
Починал
6 ноември 1975 г. (88 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Полит. партия НСДАП
Университет Харвардски университет
Занятие писател, журналист, историк
Подпис Ernst Hanfstaengl - Signatur.jpg

Ернст Ханфщенгъл (на немски: Ernst Hanfstaengl) е германски бизнесмен, писател и историк. Приятел на Адолф Хитлер през 1920-те години, когато финансира нацистката партия.

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Ханфщенгъл е роден в Мюнхен, Бавария, син на германски издател на изкуство Едгар Ханфщенгъл и майка американка. Прекарва повечето от ранните си години в Германия и по-късно се премества в Съединените щати. Майка му е Катрин Хайн, дъщеря на Вилхелм Хайн, братовчед на генерал Джон Седуик от американската гражданска военна армия. Негов кръстник е херцог Ернст ІІ Сакскобургготски. Има по-голяма сестра, Ерна, двама по-големи братя Едгар и Егон и по-малък брат Ервин.[1]

Посещава Харвардския университет и се запознава с Уолтър Липман и Джон Рийд. Надарен пианист, той композира няколко песни за футболния отбор на Харвард. Завършва през 1909 г.

Премества се в Ню Йорк и поема ръководството на американския клон на бизнеса на баща си - издателство "Изящни изкуства" на Франц Ханфщенгъл. Често сутрин практикува пиано в Харвардския клуб в Ню Йорк, където се запознава както с Франклин, така и с Теодор Рузвелт.

При избухването на войната, той иска от германския военен аташе в Ню Йорк Франц фон Папен да го върне обратно в Германия. Отказано му е и Ханфщенгъл остава в САЩ по време на войната. След 1917 г. американският клон на семейния бизнес е конфискуван като вражеска собственост.

На 11 февруари 1920 г. се жени за Хелен Елизе Аделхид Нимайер от Лонг Айлънд. Единственият им син, Егон Лудвиг, се включва в американския военен корпус. Дъщеря му Херта умира на петгодишна възраст.

Конфидентът на Хитлер[редактиране | редактиране на кода]

Завръщайки се в Германия през 1922 г., той живее в родната си Бавария, когато за пръв път чува Адолф Хитлер да говори в бирария в Мюнхен.[2] Друг член на клуба Харвард Хасти Пюдинг, който работи в посолството на САЩ, иска от Ханфщенгъл да помогне на военен аташе, изпратен да наблюдава политическата сцена в Мюнхен. Точно преди да се завърне в Берлин, аташетата, капитан Труман Смит, предлагат на Ханфщенгъл да отиде на нацистки митинг като услуга и да докладва за впечатленията си от Хитлер. Ханфщенгъл е толкова очарован от Хитлер, че той скоро се превръща в един от най-верните му последователи, въпреки че официално не се присъединява към НСДАП до 1931 г. "Това, което Хитлер е способен да направи с тълпата за 2½ часа, никога няма да се повтори за 10 000 години" - казва Ханфщенгъл. "Поради чудотворното му гърло, той успява да създаде рапсодия на истерия и с времето се превръща в живия неизвестен войник на Германия".

Ханфщенгъл се запознава с Хитлер след речта и започва близко приятелство и политическа асоциация, която продължава през 1920-те и началото на 1930-те години. След участието си в неуспешния Бирен пуч в Мюнхен през 1923 г., Ханфщенгъл за кратко бяга в Австрия, докато раненият Хитлер търси убежище в дома на Ханфщенгъл в Уфнинг, извън Мюнхен. Съпругата на Ханфщенгъл, Хелен, твърди, че е разубедила Хитлер да извърши самоубийство, когато полицията идва да го арестува.

През по-голямата част от 20-те години на ХХ век Ханфщенгъл представя Хитлер в Мюнхенското общество и помага за издигането му. Той също така финансира публикуването на книгата "Mein Kampf" на Хитлер, както и на официалния вестник на НСДАП, "Фьолкишер Беобахтер". Хитлер е кръстник на сина му Енгон. Ханфщенгъл композира двата химна на СА и Хитлерова младеж, моделирани по футболните му песни от Харвард и по-късно твърди, че е създал песента "Зиг Хайл".

Владеещ английски език, с много връзки с висшето общество както в Обединеното кралство, така и в САЩ, Ханфщенгъл става шеф на Бюрото за чуждестранни медии в Берлин. Освен тази официална позиция, голяма част от влиянието му се дължи на неговото приятелство с Хитлер. По-късно Ханфщенгъл твърди, че е сигнализирал Хитлер и Херман Гьоринг за пожара в Райхстага.

Когато Уинстън Чърчил пребивава в хотел "Реджина" в Мюнхен през лятото на 1932 г., Ханфщенгъл се представя и казва, че лесно може да организира среща с Хитлер. По това време Чърчил заявява, че няма национални предразсъдъци срещу Хитлер и не знае много за неговата "доктрина или записи и нищо за неговия характер". В хода на разговора с Ханфщенгъл обаче Чърчил казва: "Защо вашият главен е толкова жесток към евреите? Мога да разбера, че се ядосва на евреите, които са вършили зло или са против страната и разбирам, че се противопоставя на тях ако се опитват да монополизират властта във всяка педя, но какъв е смисълът да бъдеш срещу човека поради раждането му?" Ханфщенгъл, според Чърчил, трябва да е казал това на Хитлер, защото на следващия ден, около обяд, той идва в хотела, за да му каже, че Хитлер няма да дойде да го види. По този начин Хитлер губи шанса си да се срещне с Чърчил по свои собствено желание, а и Чърчил отказва да се срещне с Хитлер в няколко последователни случая.

Падане от власт[редактиране | редактиране на кода]

С Хитлер и Гьоринг, 1932 г.

Тъй като НСДАП консолидира своята власт, между Ханфщенгъл и министъра на пропагандата на Германия Йозеф Гьобелс възникват няколко спорове. Ханфщенгъл е отстранен от служителите на Хитлер през 1933 г. Той и Хелен се развеждат през 1936 г.

През 1937 г. Ханфщенгъл получава заповеди да скочи с парашут в район, държан от националистите от Испанската гражданска война, за подпомагане на преговорите. Докато е на борда на самолета, той се страхува от заговор за неговия живот и научава повече подробности от пилота за мисията, който в крайна сметка признава, че му е наредено да пусне Ханфщенгъл над републиканската територия, което би означавало почти сигурна смърт. Пилотът в крайна сметка се приземява на малко летище в близост до Лайпциг, след като твърди, че двигателят има неизправност след кратък разговор с Ханфщенгъл, което му позволява да избяга.

Той се отправя към Швейцария и след като е осигурил освобождаването на сина си Егон от Германия, той се премества във Великобритания, където е хвърлен в затвора като враг, след избухването на Втората световна война. По-късно е преместен в затвор в Канада. През 1942 г. Ханфщенгъл е предаден на САЩ и работи за "S-Project" на президента Рузвелт, като разкрива информация за около 400 нацистки лидери. През 1944 г. Ханфщенгъл е върнат на британците, които го репатрират в Германия в края на войната. Уилям Ширър, CBS журналист, който пребивава в Нацистка Германия до 1940 г. и е в чест контакт с него, го описва като "ексцентричен мъж, чийто язвително остроумие донякъде компенсира плиткия му ум."

През 1974 г. Ханфщенгъл участва в 65-та Харвардска сбирка, където режисира "Харвардския университет" за авторите на различни песни на "Харвард". Неговите отношения с Хитлер не са споменати.

Умира в Мюнхен през 1975 г. През 2004 г. неговата история е разказана от автора Питър Конради в книгата му Пианистът на Хитлер: Възходът и падението на Ернст Ханфщенгъл.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Europa und das belgisch-bairische Tauschprojekt im 18. Jahrhundert. München 1929. (дисертация)
  • Amerika und Europa von Marlborough bis Mirabeau. Südost, München 1930.
  • (съставител) Hitler in der Karikatur der Welt. Tat gegen Tinte. Verlag Braune Bücher C. Rentsch, Berlin 1933. Zahlreiche weitere Auflagen. Ab 1934 unter dem Titel Tat gegen Tinte – Hitler in der Karikatur in der Welt. Ein Bildersammelwerk. Neue Folge Teil 1.
  • Hitler. The Missing Years. London 1957.
  • Zwischen Weißem und Braunem Haus. Memoiren eines politischen Außenseiters. Piper, München 1970.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. See A Sedgwick Genealogy: Descendants of Deacon Benjamin Sedgwick (p. 143) at sedgwick.org (Sedgwick Genealogy). His elder brother Egon served in the German Army in World War I and was killed in 1915; his younger brother Erwine died of typhoid in the American Hospital in Paris in 1914.
  2. The initial encounter was on 22 November 1922 at the Kindlkeller, a large L-shaped beer hall. Toland, p. 128.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ernst Hanfstaengl“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.