Рихард Даре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихард Даре
Рихард Даре
Райхсминистър на храната
Мандат
29 юни 1933 г. – 23 май 1942 г.
Предшественик Алфред Хугенберг
Наследник Херберт Баке
Роден
Починал
Националност Германия
Полит. партия НСДАП
Университет Халски университет Мартин Лутер
Занятие агроном
Военно звание СС-Обергрупенфюрер

Рихард Даре (на немски: Richard Darré) е германски политик, който служи като министър на храната на Райха в кабинета на Хитлер от 1933 до 1942 г. Един от идеолозите на теорията "кръв и почва". Даре е високопоставен функционер в СС и седмия по-власт командир в организацията.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Даре е роден в Белграно[1], квартал на Буенос Айрес, в Аржентина в семейство на германец Рихард Оскар Даре (10 март 1854 г. - 20 февруари 1929 г.[2][3]) и Емилия Берта Елеоноре (23 юли 1872 г. - 20 юли 1936 г.). Баща му се премества в Аржентина през 1888 г. като партньор на немски международен търговец на едро Engelbert Hardt & Co. Въпреки, че бракът на родителите му не е щастлив (Рихард Даре си спомня баща си като алкохолик и женкар), те живеят успешно и обучават децата си частен път, докато не бъдат принудени да се завърнат в Германия, в резултат на влошаване международните отношения през годините, предхождащи Първата световна война. Даре придобива знания по четири езика: испански, немски, английски и френски.

Родителите на Даре го изпращат в Германия на 9 години, за да посещава училище в Хайделберг. През 1911 г. посещава училище King's College в Уимбълдън. Останалата част от семейството се завръща в Германия през 1912 г. Служи през Първата световна война и е ранен леко.

Когато приключва войната, той възнамерява да се завърне в Аржентина за земеделски живот, но отслабващото финансово състояние на семейството през годините на инфлацията прави това невъзможно. Вместо това, той се завръща във Витенхаузен, за да продължи обучението си. После получава неплатена работа като помощник в областта на земеделието в Померания: наблюдението му за лечение на завръщащи се германски войници там влияе върху по-късните му трудове.

През 1922 г. се премества в Университета в Хале, за да продължи обучението си. Завършва специалност "Земеделие", специализирана в животновъдството. Той не завършва докторантурата си до 1929 г. на сравнително зряла възраст 34 години. През тези години прекарва известно време в Източна Прусия и Финландия.

Жени се два пъти. През 1922 г. се жени за Алма Шайд.[4] Той се развежда с Алма през 1927 г. и впоследствие се жени за Шарлот Фрейнин фон Витхойтоф-Шел. От първият си брак има две дъщери.

Политически живот[редактиране | редактиране на кода]

Като млад мъж в Германия, Даре първоначално се присъединява към Артаманската лига, младежка вьолкиш група, която се ангажира с движението "назад към земята".[5] В този контекст той започва да развива идеята за връзката между бъдещето на скандинавската раса и почвата - тенденцията, която се нарича "Blut und Boden". Тук "Blut" (кръвта) представлява раса или родословие, докато "Boden" изразява понятията за почва, територия или земя. Същността на теорията включва взаимната и дългосрочна връзка между хората и земята, която заемат и култивират.

Първата политическа статия на Даре (1926) обсъжда вътрешната колонизация и спори против Германия, опитвайки се да възвърне изгубените колонии в Африка. По-голямата част от неговата работа по това време обаче се концентрира върху техническите аспекти на животновъдството. Той написва първата си книга "Das Bauerntum als Lebensquell der nordischen Rasse" ("Селското стопанство като жизнен източник на Северната раса") през 1928 г.[6] Тя твърди, че немски ферми преди това са били дадени на един син, най-силният, осигуряващ най-доброто от земеделските производители, но разделеното наследство е унищожило това. Даре иска възстановяване на древната традиция, както и сериозни усилия за възстановяване на чистотата на северната кръв, включително унищожаване на болните и нечистите.

В нацистката партия[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1930 г., след като Пол Шулце-Наумбург го запознава с Адолф Хитлер, Даре се присъединява към нацистката партия и СС. Номерът му в НСДАП е 248 256, а неговият СС номер е 6882.[7] Даре продължава да бъде активен нацистки Райхслайтер и да създава аграрна политическа апаратура, за да наеме фермерите в партията. Даре вижда три основни роли за този апарат: да използва размириците в провинцията като оръжие срещу градското правителство; да спечели селяните като твърди нацистки поддръжници; да спечели избирателен район на хора, които биха могли да бъдат използвани като заселници, за да изместят славяните в бъдещи завоевания на изток. Германският историк Клаус Хилдебранд описва Даре заедно с Химлер и Алфред Розенберг като един от лидерите на "аграрната" фракция в НСДАП, която защитава антииндустриалната и антиградска "кръвна и почвена" идеология, разширяването в Източна Европа, за Lebensraum, съюз с Великобритания срещу Съветския съюз, и твърда опозиция за възстановяването на германската колониална империя отпреди 1914 г.[8] Аграрната фракция смята, че империализмът на кайзера Вилхелм отвежда Германия в грешната посока, като е колонизирал земи, които са били неподходящи за масова колонизация от германски заселници и несъзнателно са се противопоставяли на Великобритания. Урокът, който нацистките "земеделци" взимат от Втория Райх е, че Германия трябва да ограничи амбициите си до континента на Европа, за да спечели съюз с Великобритания и земя, подходяща за германска колонизация. На 1 януари 1932 г. Райхсфюрер-СС Химлер го назначава за началник на новосъздадената Главна служба за раси и селища, расистка и антисемитска организация. Даре получава ранг СС-Обергрупенфюрер. Това е отдел, който изпълнява расова политика и се занимава с расовата чистота на членовете на СС.[9]

По време на президентските избори през 1932 г., Даре участва в кампания на антисемитски тормоз срещу кандидата на консервативната Германска народна партия Теодор Дюстерберг, който е внук на евреин, приел лутеранството.[10] Дюстерберг е толкова засегнат от нападенията на Даре, че го предизвиква на дуел - предизвикателство, което Даре отказва на основанията, че е под нивото му да се бие с човек с "еврейска кръв".

Рихард Даре открива събора на фермери в Гослар на 13 декември 1937 г.

Скоро след като нацистите идват на власт през 1933 г., Даре първоначално е изключен от кабинета. Въпреки това, през юни 1933 г., малко след като нацистите завладяват всички ключови постове в държавата, той става министър на храните и селското стопанство в Райха, след като Алфред Хугенберг подава оставка. Даре е един от малкото нацистки министри, които добре познават своята област.[11] Той участва в създаването на нацистката корпорация Reichsnährstand като част от процеса Глайхшалтунг.[12] Даре кампанира за големите земевладелци да се разделят с част от земята си, за да създадат нови ферми и да популяризират спорния Reichserbhofgesetz. Той също така преобразява повечето от малките стопанства на страната в наследствени имоти, които трябва да бъдат прехвърлени от баща на син по силата на древните закони на принудата. Макар, че това защитава дребни фермери от възбрана и много други съвременни финансови проблеми, то също ги свързва и техните потомци в почвата до края на времето.

Той разработи план за "Rasse und Raum" ("раса и пространство" или територия), който предоставя идеологическия контекст за нацистката експанзивна политика от името на "Drang nach Osten" ("Движение на изток"). В "Mein Kampf" е изложена теорията "Lebensraum" ("Живото пространство"). Даре силно повлиява на Химлер в целта му да създаде германска расова аристокрация въз основа на селективно размножаване. Нацистката политика на евгеника ще доведе до унищожаването на милиони не-германци.

Даре трябва да подаде оставка като министър на Райха през 1942 г., привидно по здравословни причини, и е наследен от държавния секретар Херберт Баке.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. американските власти арестуват Даре във Флак-Казерне Лудвигсбург и го изправя в Нюрнбергските процеси като един от 21 обвиняеми в процеса на министерствата, известен също като "Вилхелмщрасе" (1947-1949 г.).[13]

Той е обвинен в:

  • I: участие в планирането, подготовката, инициирането и воденето на войни от агресия и нахлуване в други страни. Намерен за невинен.
  • II: заговор за извършване на престъпления против мира и престъпления срещу човечеството: отхвърлено, съдът установява, че няма доказателства.
  • IV: престъпления срещу човечеството, свързани с престъпления, извършени срещу германски граждани от 1933 до 1939 г. Отхвърлено по аргументите на защитник.
  • V: жестокости и престъпления, извършени срещу цивилно население между 1938 и 1945 г. Намерен за виновен.
  • VI: разграбване. Намерен за виновен.
  • VII: робски труд. Намерен за невинен.
  • VIII: членство в престъпни организации. Намерен за виновен.

Даре е осъден на 7 години в затвора Ландсберг. Въпреки това, той е освободен през 1950 г. и прекарва последните си години в Бад Харцбург. Умира в болница в Мюнхен, на 5 септември 1953 г. от рак на черния дроб. Даре е погребан в Гослар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Blood and Soil: Richard Walther Darré and Hitler's 'Green Party', Anna Bramwell (Kensal Press, 1985)
  2. Richard [Oscar] Darré, Meine Erziehung im Elternhause und durch das Leben, Wiesbaden, 1925
  3. Bramwell gives the middle name as "Oskar"
  4. Full name Alberta Helene Theresa Alma Staadt; date of marriage 29 April 1922: see catalog of archive materials held by the Munich Archives relating to Alma Darré available at http://www.ifz-muenchen.de/archiv/ed_0916.pdf (consulted 18 Jan 2014).
  5. Heather Pringle, The Master Plan: Himmler's Scholars and the Holocaust, p40 ISBN 0-7868-6886-4
  6. Barbara Miller Lane, Leila J. Rupp, Nazi Ideology Before 1933: A Documentation p. 103
  7. Biondi, Robert, ed., SS Officers List: SS-Standartenführer to SS-Oberstgruppenführer (As of 30 January 1942), Schiffer Military History Publishing, 2000, p. 7
  8. Hildebrand, Klaus The Foreign Policy of the Third Reich, B.T. Batsford Ltd: London, United Kingdom, 1973 page 18
  9. McNab, 2009, pp. 23, 36
  10. Wette, Wolfram The Wehrmacht, Cambridge: Harvard University Press, 2006 page 65.
  11. William Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich Touchstone Edition, New York: Simon & Schuster, 1990
  12. Lovin, Clifford R.. Agricultural Reorganization in the Third Reich: The Reich Food Corporation (Reichsnahrstand), 1933–1936. // Agricultural History 43:4. October 1969. с. 447–461.
  13. "Records of the United States Nuernberg War Crimes Trials: United States of America v. Ernst Von Weizsaecker et al (Case XI). December 20, 1947 – April 14, 1949.". US Government archives
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Richard Walther Darré“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.