Край на Втората световна война в Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капитулацията на Германия подписана в Реймс на 7 май 1945 г.

Последните битки в Европа през Втората световна война, както и германската капитулация пред Съюзниците, се състоят в края на април и началото на май 1945 г.

Времева линия[редактиране | редактиране на кода]

Съюзническите сили започват да вземат голям брой пленници от Оста: Общият брой на пленниците, задържани на Западния фронт през април 1945 г. от западните съюзници е 1 500 000.[1] През април са заловени най-малко 120 000 германски войници в последната кампания на войната в Италия.[2] През три-четири месеца до края на април над 800 000 германски войници се предават на източния фронт. В началото на април в западната част на Германия са установени първите управлявани от съюзници лагери, в които се държат стотици хиляди заловени сътрудници на Оста. Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ) прекласифицира всички като разоръжени войници, а не военнопленници. Правната фикция заобикаля разпоредбите на Женевската конвенция от 1929 г. относно третирането на бивши бойци.[3] До октомври хиляди загиват в лагерите от глад и болести.[4]

Освобождаване на нацистки концентрационни лагери и бежанци: Напредването в Германия разкрива многобройни нацистки концентрационни лагери и съоръжения за принудителен труд. До 60 000 затворници се намират в Берген-Белсен, когато е освободен на 15 април 1945 г. от британската 11-та бронирана дивизия.[5] Четири дни по-късно войници от 42-та пехотна дивизия откриват Дахау.[6] Съюзническите войски принуждават останалите СС-пазачи да съберат труповете и да ги поставят в масови гробове.[7] Поради лошото физическо състояние на затворниците, хиляди продължават да умират след освобождението.[8] Впоследствие заловените пазачи са съдени в съдилищата за военни престъпления, където мнозина са осъдени на смърт.[9] Обаче до 10 000 нацистки военнопрестъпници бягат от Европа, използвайки организации като ODESSA.[10]

Германски сили напускат Финландия: На 25 април 1945 г. последните германски формации се оттеглят от Лапландия в окупирана Норвегия.[11]

Смъртта на Мусолини: На 25 април 1945 г. италианските партизани освобождават Милано и Торино. На 27 април 1945 г., когато съюзническите сили са близо до Милано, италианският диктатор Бенито Мусолини е заловен от италиански партизани. Спорно е дали той се опитва да напусне Италия за Швейцария (през прохода Спюген) или пътува с германския батальон. На 28 април Мусолини е екзекутиран в Джулино (гражданска енория на Мезега); останалите привлечени от него фашисти са отведени до Донго и екзекутирани там. След това телата са откарани в Милано и провесени в Пиацале Лорето на града. На 29 април Родолфо Грациани предава всички фашистки въоръжени сили в Касерта. Грациани е министър на отбраната на Италианската социална република на Мусолини.

Заглавната страница на The Montreal Daily Star съобщава за капитулацията на Германия.
Последните позиции на Съюзниците, май 1945 г.
Териториите, контролирани от силите на Оста в края на войната (син цвят).
Кайтел подписва условията по предаването, 8 май 1945 г. в Берлин.

Смъртта на Хитлер: На 30 април, когато битката за Нюрнберг и битката за Хамбург, завършват с американска и британска окупация, в допълнение към битката за Берлин, която обгражда града, заедно с неговия авариен маршрут, осъзнавайки, че всичко е изгубено и не желаейки да понесе съдбата на Мусолини, германският диктатор Адолф Хитлер се самоубива в своя бункер заедно с Ева Браун, негова съпруга, за по-малко от 40 часа преди съвместното им самоубийство.[12] В своята воля Хитлер уволнява Херман Гьоринг, негов втори командващ и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер, след като те се опитват да се възползват да вземат властта на разпадащия се Трети райх. Хитлер назначава своите наследници по следния начин: адмирал Карл Дьониц като новият Райхспрезидент (Президент на Германия) и Йозеф Гьобелс като новият Райхсканцлер (Канцлер на Германия). Гьобелс обаче се самоубива на следващия ден, оставяйки Дьониц като единствен лидер на Германия.

Германските сили в Италия се предават: На 29 април, ден преди смъртта на Хитлер, оберстлейтенант Швейниц и щурмбанфюрер Венер, упълномощени представители на Хайнрих фон Фитингоф и Карл Волф, подписват документ за предаване, след продължителни неупълномощени тайни преговори със Западните съюзници, които са разглеждани със сериозно подозрение от Съветския съюз, че се опитват да постигнат отделен мир. В документа германците се споразумяват за прекратяване на огъня и предаване на всички сили под командването на Фитингоф в 14:00 часа на 2 май.[13] Съответно, след малко горчиви спорове между Волф и Алберт Кесеринг в ранните часове на 2 май, почти 1 000 000 войника в Италия и Австрия се предават безусловно на британския маршал Сър Харолд Александър.[14]

Германските сили в Берлин се предават: Битката за Берлин приключва на 2 май. На тази дата генерал Хелмут Вайдлинг, командир на Берлинската отбрана, безусловно предава града на генерал Василий Чуйков от съветската армия.[15][16] В същия ден офицерите, които командват двете армии на север от Берлин (генерал Курт фон Типелскирх, командир на германската 21-ва армия и генерал Хаско командир на 3-та танкова армия), се предават на западните съюзници.[17]

Германските сили в Северозападна Германия, Дания и Холандия се предават: на 4 май 1945 г. британският маршал Бернар Монтгомъри приема безусловната капитулация в Люнебург от генерал-адмирал Ханс-Георг фон Фридебург и генерал Еберхард Кинцел от всички германски сили "в Холандия, в Северозападна Германия, включително Фризийските острови и в Хелголанд, както и в другите острови, в Шлезвиг-Холщайн и в Дания... включва всички военноморски кораби в тези райони". Броят на немските сухопътни, морски и въздушни сили, участващи в това предаване, възлиза на 1 000 000 души. В 16:00 часа генерал Йохан Бласковиц, немският главен командир в Холандия, се предава на канадския генерал Чарлс Флъкс в холандския град Вагенинген.

Германските сили в Бавария се предават: В 14:30 часа на 4 май 1945 г., генерал Херман Фьорш предава всички сили между бохемските планини и река Горна Ин на американския генерал Джейкъб Дивърс, командир на американската 6-та армия.

Централна Европа: На 5 май 1945 г. чешката съпротива започва Пражкото въстание. На следващия ден руснаците започват офанзивата в Прага. В Дрезден гаулайтер Мартин Мучман публикува изявление за мащабна немска офанзива на Източния фронт. В рамките на два дни Мучман изоставя града, но е заловен от съветските войски, докато се опитва да избяга.[18]

Предаване на Херман Гьоринг: На 6 май вторият високопоставен след Хитлер, Херман Гьоринг се предава на американския генерал Карл Спаац.

Германските сили във Вроцлав се предават: В 18:00 часа на 6 май, генерал Херман Нихоф, обсаден в продължение на месеци, се предава на руснаците.

Йодл и Кайтел се предадат: Тридесет минути след падането на "Крепост Бреслау" (Fortress Breslau), генерал Алфред Йодл пристига в Реймс и, следвайки инструкциите на Дьониц, предлага да се предадат всички сили на западните съюзници.[19]

Германските сили на нормандските острови се предават: В 10:00 на 8 май, Нормандските острови са информирани от германските власти, че войната е свършила. Британският премиер Уинстън Чърчил прави радиопредаване от 15:00 по време на което той обявява: "Войната ще приключи официално една минута след полунощ тази вечер, но в интерес на спасяването на човешкия живот "прекратяването на огъня" започна вчера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Daily Telegraph Story of the War, (January 1st to October 7th 1945) page 153
  2. the Times, 1 May 1945, page 4
  3. Biddiscombe 1998.
  4. Davidson, Eugene. The Death and Life of Germany. University of Missouri Press, 1999. с. 84–85.
  5. "The 11th Armoured Division (Great Britain)", United States Holocaust Memorial Museum.
  6. Station 11: Crematorium – Dachau Concentration Camp Memorial Site. // Kz-gedenkstaette-dachau.de. Посетен на 20 септември 2013.
  7. Wiesel, Elie. After the Darkness: Reflections on the Holocaust. New York, NY: Schocken Books, 2002. с. 41.
  8. Knoch, Habbo. Bergen-Belsen: Wehrmacht POW Camp 1940–1945, Concentration Camp 1943–1945, Displaced Persons Camp 1945–1950. Catalogue of the permanent exhibition. Wallstein, 2010. с. 103.
  9. Greene, Joshua. Justice At Dachau: The Trials Of An American Prosecutor. New York, Broadway, 2003. ISBN 0-7679-0879-1. с. 400.
  10. Wiesenthal, Simon. Chapter 6: Odessa. // Justice not Vengeance. George Weidenfeld & Nicolson, 1989.
  11. Kulju, Mika. Chpt. 4. // Käsivarren sota – lasten ristiretki 1944–1945. Gummerus, 2017. ISBN 978-951-24-0770-5.
  12. Beevor, 2002, p. 342
  13. Ernest F. Fisher Jr: United States Army in WWII, The Mediterranean - Cassino to the Alps. Page 524.
  14. Daily Telegraph Story of the War fifth volume page 153
  15. Dollinger, Hans. The Decline and the Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Library of Congress Catalogue Card Number 67-27047. p. 239
  16. Ziemke, 1969, p. 128
  17. Beevor, Antony. Berlin: The Downfall 1945. Viking-Penguin Books, 2002.
  18. [Page 228, "The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan", Library of Congress Catalogue Card Number 67-27047]
  19. Ziemke, 1969, p. 130
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „End of World War II in Europe“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.