Алфред Йодъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алфред Йодл)
Алфред Йодъл
германски генерал от Вермахта
Alfred Jold

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1910 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи наFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формированиеартилерийски войски
КомандванияГлавно командване на Вермахта
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Значка за раняване

Дата и място на раждане
10 май 1890 година
Дата и място на смърт
16 октомври 1946 година (56 г.)
ПодписAlfred Jodl signature.svg
Алфред Йодъл в Общомедия

Алфред Йозеф Фердинанд Йодл (на немски: Alfred Josef Ferdinand Jodl, правилен правопис Йодъл) е генерал от немския Вермахт и в същото време началник на оперативния щаб през Втората световна война.

Той е един от най-големите военни тактици през Втората световна война. Йодл, заедно с генерал Вилхелм Кайтел създават „тактиката Йодл-Кайтел“ (Jodl-Keitel-tactic), която донася много победи на Вермахта в началото и средата на голямата война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 май 1890 г. във Вюрцбург, Германска империя, завършва кадетско училище в Мюнхен през 1910 година и се присъединява на служба към Баварската армия като артилерийски офицер.

В началото на Първата световна война е изпратен като командир на батарея на източния фронт през 1914 – 1916 година, но два пъти бива раняван.

При завръщането си на служба през 1917, отново е изпратен на източния фронт, откъдето по-късно е преместен на запад като щабен офицер.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Запознава се с Хитлер през 1923 година.

През 1935 г. е назначен за ръководител на оперативния щаб към ОКВ, командващ националната отбрана – най-високата кадрова военна длъжност в Германия.

Преди началото на Втората световна война е назначен за командир на 44-то артилерийско командване – от октомври 1938 до август 1939 година.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Преди нападението на Полша през септември 1939 година е назначен за оперативен командващ в щаба на Вермахта, играейки ключова роля във военните действия през целия период на войната. Той е и главен технически и тактически съветник на Хитлер. Получава наранявания при атентата срещу Фюрера в така наречения „Заговор от 20 юли“, когато е заложена бомба под масата при съвещание на Хитлер.

Ген. Йодъл подписва капитулацията на Германия в Реймс, Франция, ден преди преподписването ѝ в Берлин.

На 7 май 1945 година в град Реймс, Франция подписва пълната капитулация на Германия във Втората световна война. (Капитулацията на Германия е подписана на 8 май 1945 г. в Берлин, Германия от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по това време главнокомандващ Вермахта (след самоубийството на Адолф Хитлер))

Осъждане и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Трупът на ген. Йодъл, снимката е направена от армията на САЩ 1946 г.

Изправен е на съд в Нюрнбергския процес, където е осъден на смърт чрез обесване. В защитното си слово пледира невинен с думите „пред Господ, пред историята и пред моя народ“.[1] Последните му думи на бесилката са „За теб, моя Германия“.

Присъдата е изпълнена на 16 октомври 1946 година, тялото е кремирано в концентрационния лагер Дахау, а прахта е изхвърлена в незнайна река.

На 28 февруари 1953 г. западногермански съд обявява починалия Йодъл за невинен в нарушаване на международното право.[2] Решението е отменено на 3 септември 1953 г. след възражения на САЩ.[3]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Залесский К. А. Кто был кто в Третьем рейхе. – М.: АСТ, 2002. – 944 с. – 5000 экз. – ISBN 5-271-05091-2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карл Густав Маннергейм. Мемуары. М.:-Изд-во „Вагриус“, 1999. ISBN 5-264-00049-2. Стр. 448
  2. Davidson 1997, с. 363.
  3. Scheurig 1997, с. 428.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]