Валтер Функ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Функ
Райхсминистър на икономиката
Мандат 5 февруари 1938 г. – 1 май 1945 г.
Предшественик Херман Гьоринг
Наследник закриване на поста
Лични данни
Роден
Починал
Полит. партия НСДАП
Университет Хумболтов университет на Берлин
Лайпцигски университет
Професия журналист
Подпис Walther Funk signature.svg
Военна служба
Години 1914 – 1916
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски пехота
Войни/Битки Първа световна война
Валтер Функ в Общомедия

Валтер Функ (на немски: Walther Funk) е германски политик, който служи като министър на икономиката на Райха в кабинета на Хитлер от 1938 до 1945 г.

Съден като военнопрестъпник от Международния военен трибунал в Нюрнберг. Получава доживотна присъда, но е освободен поради влошено здраве през 1957 г. Умира три години по-късно.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Функ е роден в търговско семейство през 1890 г. в Данцекмен (днешна руска област Калининград) в Източна Прусия. Той е единственият от обвиняемите от Нюрнберг, роден в бившите източни територии на Германия. Син на Висенбаумайстер Валтер Функ старши, и съпругата му Софи. Завършва право, икономика и философия в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин и университета в Лайпциг. През Първата световна война се присъединява към пехотата, но е освободен като неспособен да служи през 1916 г. През 1920 г. Функ се жени за Луис Шмид-Сибен. След края на Първата световна война работи като журналист и през 1924 г. става редактор на дясноцентристкия финансов вестник Berliner Börsenzeitung.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Функ, който е националист и антимарксист, напуска вестника през лятото на 1931 г. и се присъединява към нацистката партия, сближавайки се с Грегор Щрасер, който организира първата му среща с Адолф Хитлер. Отчасти поради интереса си към икономическата политика, той е избран за Райхстага през юли 1932 г., а в рамките на партията е председател на комисията по икономическа политика през декември 1932 г., пост, на който не се задържа дълго. След като нацистката партия се изкачва на власт, той се оттегля от позицията си в Райхстага и става главен пресслужител на Третия райх.

В Третия райх[редактиране | редактиране на кода]

През март 1933 г. Функ е назначен за държавен секретар (Staatssekretär) в Министерството на общественото просвещение и пропагандата (Reichsministerium für Volksaufklärung und Propaganda). През 1938 г. той поема поста на главен пълномощен представител по икономиката (Wirtschaftsbeauftragter). Също така става министър на икономиката на Райха през февруари 1938 г., замествайки Ялмар Шахт, който е отстранен през ноември 1937 г. Шахт е освободен в борбата за власт от Райхсмаршал Херман Гьоринг, който бързо привързва министерството към своят Четиригодишен план.

Нацистко злато в мина в Меркерс.

Конфискация на еврейска собственост[редактиране | редактиране на кода]

В Нюрнберг, Функ е обвинен от съюзниците, че е активно замесен в държавната конфискация и разпореждане с имуществото на германските евреи. Той се хвалел, че до 1938 г. германската държава е конфискувала еврейска собственост на стойност 2 милиона марки, като е използвала постановления от Хитлер и други висши нацисти, за да принудят германските евреи да предадат имуществото си на държавата, ако са емигрирали, като например данък на Райха. Те са принудени от Гьоринг да платят за щетите, причинени от нацистите, на собствеността си след Кристалната нощ и все повече лишени от личното им богатство и активи, когато наближава Втората световна война.

Райхсбанк[редактиране | редактиране на кода]

През април 1938 – март 1939 г., Функ е директор на мултинационалната банка на международните разплащания в Швейцария[1], а през януари 1939 г. Хитлер назначава Функ за председател на Райхсбанк, като заменя Шахт. През септември 1943 г. е назначен в Централния съвет за планиране.

Нюрнбергски процеси[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки лошото си здраве, Функ е съден с други нацистки лидери в Нюрнбергските процеси. Обвинен в заговор за извършване на престъпления против мира, планиране, иницииране и водене на войни от агресия, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, той твърди, че въпреки титлите си, има много малко власт в режима. В Нюрнбергските дела, американският главен прокурор Робърт Джаксън нарича Функ "Банкерът на златните зъби", като се позовава на практиката за извличане на златото от зъби на жертвите на нацистките концентрационни лагери и да предава зъбите на Райхсбанк, за да се стопят, за да добият кюлчета. Много други златни предмети са откраднати от жертви, като бижута, очила и пръстени.[2] Гьоринг описва Функ като "незначителен подчинен", но документални доказателства и неговата военновременна биография, са използвани срещу него по време на процеса, което води до неговата присъда по точки 2, 3 и 4 на обвинителния акт и присъдата му е доживотен затвор.

Функ е отведен в затвора "Шпандау", заедно с други висши нацисти. Той е освободен на 16 май 1957 г. поради влошено здраве. Той прави едноминутен разговор с Рудолф Хес, Алберт Шпеер и Балдур фон Ширах, преди да напусне затвора.[3] Валтер Функ почива три години по-късно в Дюселдорф от диабет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bank of International Settlements, "Ninth Annual Report: 1 April 1938 – 31 March 1939" p. 135-7
  2. Nuremberg: Tyranny on Trial. History Channel. 1995. Television
  3. Bird, Eugene. The Loneliest Man in the World. London, Secker & Warburg, 1974. ISBN 0436042908. с. 121.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Walther Funk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.