Алфред Йодъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред Йодъл
германски генерал от Вермахта
Alfred Jold

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1910 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование артилерийски войски
Командвания Главно командване на Вермахта
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Рицарски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Значка за раняване

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Подпис Alfred Jodl signature.svg
Алфред Йодъл в Общомедия

Алфред Йозеф Фердинанд Йодл (на немски: Alfred Josef Ferdinand Jodl, правилен правопис Йодъл) е генерал от немския Вермахт и в същото време началник на оперативния щаб през Втората световна война.

Той е един от най-големите военни тактици през Втората световна война. Йодл, заедно с генерал Вилхелм Кайтел създават „тактиката Йодл-Кайтел“ (Jodl-Keitel-tactic), която донася много победи на Вермахта в началото и средата на голямата война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 май 1890 г. във Вюрцбург, Германска империя, завършва кадетско училище в Мюнхен през 1910 година и се присъединява на служба към Баварската армия като артилерийски офицер.

В началото на Първата световна война е изпратен като командир на батарея на източния фронт през 1914 – 1916 година, но два пъти бива раняван.

При завръщането си на служба през 1917, отново е изпратен на източния фронт, откъдето по-късно е преместен на запад като щабен офицер.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Запознава се с Хитлер през 1923 година.

През 1935 г. е назначен за ръководител на оперативния щаб към ОКВ, командващ националната отбрана – най-високата кадрова военна длъжност в Германия.

Преди началото на Втората световна война е назначен за командир на 44-то артилерийско командване – от октомври 1938 до август 1939 година.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Преди нападението на Полша през септември 1939 година е назначен за оперативен командващ в щаба на Вермахта, играейки ключова роля във военните действия през целия период на войната. Той е и главен технически и тактически съветник на Хитлер. Получава наранявания при атентата срещу Фюрера в така наречения „Заговор от 20 юли“, когато е заложена бомба под масата при съвещание на Хитлер.

Ген. Йодъл подписва капитулацията на Германия в Реймс, Франция, ден преди преподписването ѝ в Берлин.

На 7 май 1945 година в град Реймс, Франция подписва пълната капитулация на Германия във Втората световна война. (Капитулацията на Германия е подписана на 8 май 1945 г. в Берлин, Германия от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по това време главнокомандващ Вермахта (след самоубийството на Адолф Хитлер))

Осъждане и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Трупът на ген. Йодъл, снимката е направена от армията на САЩ 1946 г.

Изправен е на съд в Нюрнбергския процес, където е осъден на смърт чрез обесване. В защитното си слово пледира невинен с думите „пред Господ, пред историята и пред моя народ“.[1] Последните му думи на бесилката са „За теб, моя Германия“.

Присъдата е изпълнена на 16 октомври 1946 година, тялото е кремирано в концентрационния лагер Дахау, а прахта е изхвърлена в незнайна река.

На 28 февруари 1953 г. западногермански съд обявява починалия Йодъл за невинен в нарушаване на международното право.[2] Решението е отменено на 3 септември 1953 г. след възражения на САЩ.[3]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Залесский К. А. Кто был кто в Третьем рейхе. – М.: АСТ, 2002. – 944 с. – 5000 экз. – ISBN 5-271-05091-2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карл Густав Маннергейм. Мемуары. М.:-Изд-во „Вагриус“, 1999. ISBN 5-264-00049-2. Стр. 448
  2. Davidson, 1997, p. 363
  3. Scheurig, 1997, p. 428

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]