Еберхард Кинцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еберхард Кинцел
германски генерал
Кинцел през 1943 г.
Кинцел през 1943 г.

Званиегенерал от пехотата
Години на служба1914 – 1945
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Военно формированиеГрупа армии „Север“
Група армии „Вистула“
Командвания570-а фолксгренадиер дивизия
337-а фолксгренадиер дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
Награди Железен кръст
Рицарски кръст
Значка за раняване

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 май 1945 г. (47 г.)
Еберхард Кинцел в Общомедия

Еберхард Кинцел (на немски: Eberhard Kinzel) е германски генерал от пехотата на Вермахта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кинцел е в Чуждестранни армии Изток (ЧАИ), до пролетта на 1942 г., когато е заменен от Райнхард Гелен.[1] ЧАИ подготвя карти на ситуацията в Съветския съюз, Полша, Скандинавия и Балканите и събира информация за потенциалните противници.

Кинцел е част от делегацията, която участва в преговорите за немското предаване в Люнебург Хийт с фелдмаршал Монтгомъри. Кинцел, заедно с приятелката си Ерика фон Ашоф, се самоубиват на 23 май 1945 г.[2]

Кинцел е свързан с аса на Луфтвафе, Гюнтер Лютцов. Той му е чичо. Носител е на Рицарски кръст и Железен кръст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Höhne & Zolling 1972, p. 10
  2. More 2013, p. 181

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eberhard Kinzel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​