Дитрих фон Заукен
Дитрих фон Заукен | |
германски генерал | |
Звание | Генерал от танковите войски |
---|---|
Години на служба | 1910 – 1918; 1919 – 1945 г. |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
Военно формирование | танкови войски |
Командвания | 4-та танкова дивизия 2-ра армия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Сребърни пластинки към ордена Железен кръст Кръст на честта Източен фронт |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 27 септември 1980 г.
|
Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
Дитрих фон Заукен в Общомедия |
Дитрих фон Заукен (на немски: Dietrich von Saucken) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Дитрих фон Заукен е роден на 16 май 1892 г. във Фишхаузен, Германия. Присъединява се към армията през 1910 г. През 1912 г. е лейтенант от гренадирски полк. Участва в Първата световна война и след нея се присъединява към Райхсвера.
Между военен период
[редактиране | редактиране на кода]През 1925 г. получава званието ритмайщер. На 1 юни 1936 г. е издигнат до чин оберст и назначен за командир на кавалерийски полк.
Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Втората световна война командва 2-ри кавалерийски полк (1937 – 1940 г.).[1] От 16 ноември 1940 г. поема 4-та стрелкова бригада, а на 27 декември 1941 г. 4-та танкова дивизия. От 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генерал-майор. Ден по-късно е тежко ранен и се завръща на 24 август 1942 г. като поема ръководството на училище на механизираните войски.[1] Следващото му назначение е отново като командир на 4-та танкова дивизия. На 1 април 1943 г. е издигнат чин генерал-лейтенант. От 10 май 1944 г. става командир на 3-ти танков корпус, през юни поема 39-и танков корпус, а през декември танков корпус „Гросдойчланд“. На 1 август 1944 г. е издигнат до чин генерал от танковите войски. В края на войната, през март 1945 г., става командир на 2-ра армия.
Пленяване и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Пленен е от съветските войски и е осъден на 25 години. Излежава 10 от тях и е освободен през октомври 1955 г. Физическите мъчения, нанесени му от руснаците по време на разпитите, го оставят в инвалидна количка до края на живота му. Умира на 27 септември 1980 г. в Мюнхен, Германия.[2]
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
- ((en)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 63.
- ↑ Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 90.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Ген. Д. фон Заукен в руския сайт – Lexikon der Wehrmacht Архив на оригинала от 2012-04-01 в Wayback Machine.
|
|