Дитрих фон Заукен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дитрих фон Заукен
Дитрих.jpg

Звание Генерал от танковите войски
Години на служба 1910 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 4-та танкова дивизия
2-ра армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал

Дитрих фон Заукен (на немски: Dietrich von Saucken) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Дитрих фон Заукен е роден на 16 май 1892 г. във Фишхаузен, Германия. Присъединява се към армията през 1910 г. През 1912 г. е лейтенант от гренадирски полк. Участва в Първата световна война и след нея се присъединява към Райхсвера.

Между военен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. получава званието ритмайщер. На 1 юни 1936 г. е издигнат до чин оберст и назначен за командир на кавалерийски полк.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война командва 2-ри кавалерийски полк (1937 - 1940 г.)[1]. От 16 ноември 1940 г. поема 4-та стрелкова бригада, а на 27 декември 1941 г. 4-та танкова дивизия. От 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генерал-майор. Ден по-късно е тежко ранен и се завръща на 24 август 1942 г. като поема ръководството на училище на механизираните войски[1]. Следващото му назначение е отново като командир на 4-та танкова дивизия. На 1 април 1943 г. е издигнат чин генерал-лейтенант. От 10 май 1944 г. става командир на 3-ти танков корпус, през юни поема 39-ти танков корпус, а през декември танков корпус „Гросдойчланд“. На 1 август 1944 г. е издигнат до чин генерал от танковите войски. В края на войната, през март 1945 г., става командир на 2-ра армия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е от съветските войски и е осъден на 25 години. Излежава 10 от тях и е освободен през октомври 1955 г. Физическите мъчения, нанесени му от руснаците по време на разпитите, го оставят в инвалидна количка до края на живота му. Умира на 27 септември 1980 г. в Мюнхен, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 63.
  2. Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 90.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]