Карл Маус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Д-р Карл Маус
Bundesarchiv Bild 183-2006-0822-500, Gotenhafen, Generalleutnant Karl Mauss.jpg
Информация
Звание Генерал от танковите войски
Служба 1914 – 1922, 1938 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Balkenkreuz.svg Вермахт
Командвания 33-ти танкова-гренадирски полк
10-та танкова дивизия
7-ма танкова дивизия
Войни

Първа световна война

Втората световна война

Отличия

Живял 17 май 1898 – 9 февруари 1959 (60 г.)
Роден
Починал
Друга работа Дентална медицина
Д-р Карл Маус в Общомедия

Д-р Карл Маус (на немски: Karl Mauss) (1898 – 1959) е един от най-известните командири на танкови дивизи от Вермахта през Втората световна война. Той е генерал-лейтенант както и командир на 7-ма танкова дивизия и един от само 27-те получатели на Рицарски кръст с дъбови листа,мечове и диаманти.

Ранни години и Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Маус е роден в град Пльон, Шлезвиг-Холщайн, Германия на 17 май 1898. През 1914 г. той е само на шестнадесет години, когато доброволно се записва да служи в армията по време на Първата световна война.[1] Благодарение на неговата упоритост и с подкрепата на баща си той е приет и се присъединява към 162-ра лека пехота служеща по време на войната в Арас, Басе, Фландрия, Сома и Изонцо. През 1915 г. едва на седемнадесет години като най-младият човек в разделянето той е награден с Железен кръст II-ра степен и е отличен като най-добрия разузнавач в региона по време на Битката при Сома.[2] Година след това той е повишен до 2-ри лейтенант и за кратко време след прехвърляне на разделянето му на изток в Карпатите той получил и Железен кръст I-ва степен.

Д-р Маус остава в армията до 1922 г., когато се премества в Хамбург да учи стоматология и достига доктората си като Д-р по Дентална медицина. Очевидно, е че цивилния живот не му допада много затова той отново се връща на служба в армията като Хаупман, след което е зачислен в 69-ти пехотен полк през 34 г. От 1 април 1938 г. той е издигнат до чин майор.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната д-р Маус е бил командир на 20-та моторизирана пехотна дивизия, с която участва в Полската кампания от 1 септември 1939 г. На следващата година през май той командва ѝ 10-та танкова дивизия движеща се на запад и активно вземаща участие в Битката за Франция заедно с Хайнц Гудериан и неговият 19-ти армейски корпус.

Досега в тези първи задължения Маус успешно използва опита си от наученото през войната в периода на 1914/18 г. и неговата енергия и ентусиазъм са прехвърляни на хората му. След това във втората фаза на Френската кампания той взима участие ѝ в боевете срещу Френската 7-ма армия.

От 1 април 1941 г. Маус вече е повишен в чин подполковник и е преместен да воюва в Съветската кампания, Операция Барбароса от нейното начало. Малко по-късно през ноември на същата година, когато неговият батальон успешно защитава позициите си на предмостието при река Угра, въпреки тежките съветски атаки прииждащи „като гръм от ясно небе“ и лошите метеорологични условия, той е награден с Рицарски кръст за упоритостта му.

Карл Маус на 27-ми март 1945 г.

Две години по късно той е бил повишен в полковник и след като води частите си с малки загуби от Битката при Курск получава дъбовите листа към Рицарския кръст през ноември на същата година. През 1944 г. той поема командването на прочутата 7-ма танкова дивизия и през април на същата година е повишен до чин Генерал-майор. Година по-късно на 23 октомври преди да бъде ранен сериозно от метална част на артилерийски корпус през февруари 1945 г. в Готенхафен (при което му предстоеше ампутация на крака) той получава наградата Мечовете към Рицарския кръст с дъбовите листа. На 15 април 1945 г. той е възпроизведен в звание Генерал-лейтенант с което получава като последен командир на 7-ма танкова дивизия ѝ Диамантите към Рицарския кръст с дъбови листа и мечове.

След капитулирането на британски войници Маус научава, че жена му Мина майка на трите му деца е починала. Искането от него да отидете в Любек за погребението на жена си е било отхвърлено от върховното командване. През 1949 г. той се жени повторно, и само година по-късно им се ражда син.[3]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната д-р Карл Маус е работил като зъболекар. Неговото искане за повторно постъпване в армията е било отхвърлено от Бундесвера поради здравословни причини. Карл Маус умира на 60-годишна възраст от сърдечен удар след продължителна болест на 9 февруари 1959 г. в Хамбург.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Споменат три пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитати
  1. Fraschka 1994, p. 325.
  2. Fraschka 1994, p. 326.
  3. Fraschka 1994, p. 337.
  4. Patzwall and Scherzer 2001, p. 299.
  5. а б в г Scherzer 2007, p. 531.
Библиография
  • Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
  • Fraschka, Günther (1994). Knight's of the Reich, Atgen, PA: Schiffer Military. ISBN 0-88740-580-0.
  • Huß, Jürgen & Viohl, Armin (2003). Die Ritterkreuzträger des Eisernen Kreuzes der preußischen Provinz Schleswig-Holstein und der Freien und Hansestadt Lübeck 1939 – 1945 (in German). VDM Heinz Nickel. ISBN 3-925480-79-X.
  • Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X.
  • Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • Williamson, Gordon (2006). Knight's Cross with Diamonds Recipients 1941 – 45. Osprey Publishing Ltd. ISBN 1-84176-644-5.
  • Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten (in German). München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Mauss“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Полковник
Волфганг Глесемер
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(30 януари 1944  – 2 май 1944)
Генерал-майор
Герхард Шмидхубер
Генерал-майор
Герхард Шмидхубер
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(9 септември 1944  – 31 октомври 1944)
Генерал-майор
Хелмут Медер
Генерал-майор
Хелмут Медер
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(30 ноември 1944  – 5 януари 1945)
Генерал-майор
Макс Лемке
Генерал-майор
Макс Лемке
Главнокомандващ на 7-ма танкова дивизия
(23 януари 1945  – 23 март 1945)
Полковник
Ханс Христерн