Алфонс Кьониг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфонс Кьониг
германски офицер
Звание Полковник
Години на служба 1914 - 1918; 19201944 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование пехотни войски
Командвания гренадирски полк
Битки/войни Първа световна война
Втората световна война

Роден
Починал
Бобруйска котел, СССР

Алфонс Кьониг (на немски: Alfons König) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Алфонс Кьониг е роден на 22 декември 1898 г. в Мюнхен, провинция Бавария, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията от планински-пехотен батальон. Участва в Първата световна война и след нея напуска армията.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 г. постъпва в службата на Вермахта със звание лейтенант от резерва. Две години по-късно се издига до старши лейтенант и командир на пехотна рота.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война участва в Полската и Френската кампания (1939 – 1940).

Германо-съветски фронт[редактиране | редактиране на кода]

От 22 юни 1941 г. се сражава в боевете за Украйна със звание капитан, командващ батальон от 57-ма пехотна дивизия.

През февруари 1943 г. е награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст за отбраната в района на Харков. Няколко месеца по-късно е командир на 199-ти гренадирски полк. Издигнат е в звание подполковник.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Убит е при опит за пробив на Бобруйския котел на 8 юли 1944 г. Произведен е посмъртно в чин полковник.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Германия: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Scherzer 2007, p. 459.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]