Ханс-Валентин Хубе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс-Валентин Хубе
германски генерал
Hans Hube1.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1909 – 1918; 1919 – 1944 г.
Прякор „Мъжът“
(на немски: Der Mensch)
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 1-ва танкова група
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
Ханс-Валентин Хубе в Общомедия

Ханс-Валентин Хубе[1] (на немски: Hans-Valentin Hube) е германски офицер, служил през Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Ханс-Валентин Хубе е роден на 29 октомври 1890 г. в Наумбург на Зале, провинция Саксония-Анхалт, Германия. На 27 февруари 1909 г. постъпва като юнкер в 26-ти пехотен полк „Принц Леополд фон Анхалт-Десо“ в Магдебург.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война е лейтенант и командир на взвод в полка. На 24 август 1914 г. при Фонтенай е тежко ранен и при последвалата операция губи лявата си ръка. Въпреки това през януари 1916 г. отново се завръща на фронта вече като оберлейтенант и командир на 7-ма рота от 26-ти пехотен полк. През юли 1916 г. Хубе е назначен за офицер за свръзка в командването на 4-ти армейски корпус, а през ноември 1916 г. – за полкови адютант на 26-ти пехотен полк. През юни 1917 г. е заместник-командир на батальон в своя полк, от 20 януари следващата година със звание капитан е заместник-адютант на бригада. След краткотрайно пребиваване като генералщабен офицер в щаба на 7-ма пехотна дивизия, през април 1918 г. е адютант на 2-ри батальон от 26-ти пехотен полк.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

При отблъскването на една английска танкова атака е тежко обгазен и постъпва в лазарет.

В края на войната постъпва в „Доброволческия корпус“ за териториална отбрана, където е ротен командир. На 1 октомври 1919 г. е приет в Райхсвера (единствен еднорък офицер оставен на военна служба) и е назначен за командир на рота в 17-ти пехотен полк. От 1 януари 1921 г. е командир на 11-та рота на 12-ти пехотен полк в Халберщат, а от 1 април 1925 г. е в щаба на 10-ти пехотен полк и преподавател в офицерския учебен курс на пехотното училище в Дрезден. На 1 април е прехвърлен в „2-ро Групово командване“ и предприема служебно пътуване за САЩ. От 1 октомври 1928 г. е и преподавател по тактика в офицерското училище в Дрезден, а от 1 октомври 1932 г., вече майор, е командир на 3-ти батальон на 3-ти пехотен полк. През октомври 1933 г. завършва курс по тежки пехотни оръжия в Дьобериц и от 1 октомври 1934 г. като подполковник поема командването на 3-ти батальон на пехотния полк „Дойч Ойлау“.

От 1 януари 1935 г. Хубе е командир на „Пехотен учебен щаб – Дьобериц“, където издава двутомното учебно пособие „Пехотинецът“ (на немски: Der Infanterist). През 1935 г. е назначен за комендант на „Олимпийското селце“ и отговаря за безопасността на участниците. Там Хубе се запознава с Хитлер, който високо оценя деловите му качества и изпитва симпатия към военния докрай.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

С избухването на Втора световна война, през 1939 г. вече като полковник Хубе е командир на 3-та пехотна дивизия, дислокирана на германско-френския фронт. На 1 юни 1940 г. е издигнат в чин генерал-майор, а на 4 юни поема командването на 16-та пехотна дивизия от резерва (реорганизирана като 16-та танкова дивизия по-късно).

Германо-съветски фронт (1941)[редактиране | редактиране на кода]

Фелдмаршал Кайтел, адмирал Карл Дьониц, Хайнрих Химлер и Гюнтер фон Клуге (първи ред от дясно на ляво), церемония по награждаване на ген. Хубе – малко преди да умре.

По нататък, като част от Група армии „Юг“ танковата дивизия, под командване на генерал-майор активно участва в операция „Барбароса“ в района на Дубно, Житомир, Уман, Киев и Таганрог. Към 1942 г. армията се сражава главно в районите Харков и Сталинград.

На 15 септември 1942 г. е произведен в звание генерал-лейтенант и назначен за командващ 14-ти танков корпус. На 21 декември 1942 г. е удостоен с Мечове, след като със своя корпус настъпва към Волга северно от Сталинград и там отблъсква непрекъснато прииждащите руски войски. За награждаването му е изведен със самолет от котела, след което отново се завръща там. По заповед на Хитлер на 18 януари 1943 г. отново е изведен от котела. Опитва се да убеди Хитлер да разреши оттеглянето на 6-та армия, но Хитлер отхвърля предложението му.

На 5 март 1943 г. му е възложено да възстанови унищожения в Сталинград 14-ти танков корпус, след което поема командването на Група „Хубе“ за Сицилия, където от 17 юли е командващ всички пехотни и зенитни части. На 31 юли му е подчинена и италианската 6 армия.

На 23 октомври 1943 г. е прехвърлен в резерва на фюрера в OKH, за да поеме ръководството на 1-ва танкова армия. На 15 февруари 1944 г. е назначен за неин командир, а на 1 април е произведен в звание генерал-полковник. През февруари 1944 г. освобождава обкръжени при Корсун германски войски, а на 8 април 1944 г. извежда своите войски от котела северно от Каменец Подолски. На 20 април са му връчени Диаманти за успешното му командване в Сицилия, в битката за Салерно и за командването на 1-ва танкова армия при изплъзването от разширяващия се котел при Каменец Подолски.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 1944 г. при завръщане от церемонията по награждаването му в Оберзалцбург, на път за Берлин загива при самолетна катастрофа на един Не 111.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

    • Носител на Рицарски кръст (1 август 1941)
    • Носител на Дъбови листа № 62 (16 януари 1942)
    • Носител на Мечове № 22 (21 декември 1942)
    • Носител на Диаманти № 13 (20 април 1944)
  • Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/42 г.“ (?)
  • Германска „Танкова значка“ (?) – златна (?)
  • Споменат 3-пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (17 август 1943, 31 януари и 9 април 1944)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Митчем С., Мюллер Дж. и др. Командиры Третьего рейха. Смоленск: Русич, 1995. ISBN 5885902879.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]