Йоханес Майер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоханес Майер
немски генерал
ЗваниеГенерал от пехотата
Години на служба1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Командвания329-а пехотна дивизия
II. армейски корпус
Битки/войниПърва световна война
Втората световна война

- 1939 г.

- 1940 г.

НаградиЖелезен кръст
Рицарски кръст с дъбови листа
и мечове
ОбразованиеТехнически университет – Берлин
Грайфсвалдски университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
7 август 1963 г. (69 г.)
Бобруйска котел, СССР
Друга дейностИнженер

Йоханес Майер[Notes 1] (на немски: Alfons König) (1893 – 1963) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.

Ранни години и Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 6 септември 1893 в Мюнхен, Германска империя Майер доброволно постъпва в армията (с цел прекратяването на свещенското му обучение) като част от пехотен полк в самото начало на Първата световна война.

От ноември 1915 г. е възпроизведен в чин лейтенант, притежател на Железен кръст II и I степен от 1916 г., а малко преди края на войната получава званието старши лейтенант.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната остава във военната служба на Райхсвера, като през 1928 г. е повишен в звание капитан, след което се записва да учи в университета, където получава докторска степен икономист-инженер. От 1932 г. отново във военната служба.

Преди старта на Втората световна война е командир на пехотен батальон, от където си извоювал званието подполковник.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 1940 г. командва полк от 290-а пехотна дивизия, с който участва във Френската кампания, където получава закопчалка към Железния кръст II и I степен. От октомври е повишен в звание полковник.

Година по-късно на 22 юни участва в Германо-съветската война, сраженията в района на Себеж, откъдето е награден с Рицарски кръст.

През март 1942 г. е назначен за командир на 329-а пехотна дивизия, с която взима участие в сраженията при Стара Русия, а след това и в Демянския котел. От април обаче получава званието генерал-майор, а година след това е повишен в звание генерал-лейтенант. На същия месец като генерал-лейтенант Майер дори получава приставката Дъбови лист към Рицарския кръст. От юли бива ранен, а през август е награден и с Мечовете (№ 89) към Рицарския кръст и дъбовите листа.

От януари 1945 г. поема командването на 2-ри армейски корпус, с който води битки при Курландския котел, където си извоюва званието генерал от пехотата (последно повишение), но поради здравословни причини е евакуиран в Германия, зачислен към резерва на фюрера.

Военни отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източник на Вермахтберихт[редактиране | редактиране на кода]

Дата Оригинален текст на Немски език Директен Български превод
16 март 1944 In Kämpfen nordwestlich Newel hat sich die rheinisch-westfälische 329. Infanteriedivision unter Führung des Generalleutnants Mayer besonders ausgezeichnet.[2] В Рейнска-Вестфалия 329-а пехотна дивизия под ръководството на генерал-лейтенант Майер се отличава в сражение северозападно от Нюъл.
18 юли 1944 Bei den Kämpfen an der Ostfront haben sich im Süden die fränkisch-sudentendeutsche 88. Infanterie-Division unter Führung von Generalmajor v. Rittberg und im Norden die rheinisch-westfälische 329. Infanterie-Division unter Führung des Generalleutnants Mayer durch besondere Härte und Zähigkeit wiederholt ausgezeichnet.[3] Във Френските Судети германската 88-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор фон Ритберг, в северния сектор на Източния фронт, както и В Рейнска-Фестфалия 329-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор Майер, в южния сектор се отличават с показваща издръжливост и суровост в отбраната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В Немския език Докторска и Икономиска степен се изписват съкратено като Dr. rer. pol. („Доктор по политически въпроси“), а Докторска степен по Инженерство се изписва съкратено като Dr.-Ing. ("Доктор-Инженер)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цитати
  1. а б в Scherzer 2007, p. 532.
  2. Die Wehrmachtberichte 1939-1945 Band 3, p. 58.
  3. Die Wehrmachtberichte 1939-1945 Band 3, p. 167.
Библиография
  • Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
  • Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 3, 1. Januar 1944 bis 9. Mai 1945 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Полковник
Бруно Хиплер
Главнокомандващ 329-а пехотна дивизия
(22 март 1942 – 9 август 1943)
Генерал-лейтенант
Паул Винтер
Генерал-лейтенант
Паул Винтер
Главнокомандващ 329-а пехотна дивизия
(септември 1943 – 16 юли 1944)
Генерал-майор от резерва
Вернер Шулце
Генерал от пехотата
Херман Феорч
Главнокомандващ X. Армейски корпус
(21 декември 1944 – 27 декември 1944)
Генерал от артилерията
Зигфрид Томашки
Генерал от пехотата
Вилхелм Хасе
Главнокомандващ II. армейски корпус
(15 януари 1945 – 1 април 1945)
Генерал-лейтенант
Алфред Гаузе
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Майер, Йоханнес“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​