Херман Балк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Херман Балк
германски генерал
Hermann Balck al 1943

Званиегенерал от танковите войски
Години на служба1913 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи наFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания11 танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиЗначка за раняване
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Военен орден „За храброст“

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
29 ноември 1982 г. (88 г.)
Ербенбах, Германия
Херман Балк в Общомедия

Херман Балк (на немски: Hermann Balck) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот, Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Херман Балк е роден на 7 декември 1893 г. в Данциг-Лангфур. Постъпва на служба в имперската армия на Германия през 1913 година като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на картечна рота и до края и се издига до звание оберлейтенант. По време на бойните действия е раняван седем пъти.[1]

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Между двете войни се присъединява към Райхсвера и служи в различни стрелкови подразделения, а по-късно и като щабен офицер в бронетанкови части.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

До 22 октомври 1939 г. заема пост в Главното командване на сухопътните войски (ОКХ), а след това е назначен за командир на 1-ви стрелкови полк, част от 1-ва танкова дивизия.[1] С частта си участва в Битката за Франция и е част от плана „Sichelschnitt“, за превземане на град Седан, Франция.

През пролетта на 1940 година е назначен за командващ на 1-ви танков полк, в самото начало на Битката за Гърция.

На 15 декември 1940 г. е назначен за командир на 3-ти танков полк, а на 15 май 1941 г. на 2-ра танкова бригада. От 1 ноември 1941 г. е назначен за генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски.

На 16 май 1942 година е изпратен на Източния фронт, където командва 11 танкова дивизия, базирана в Украйна и южна Русия. На 3 април 1943 г. му е поверено ръководството на моторизираната пехотна дивизия Гросдойчланд, на 2 септември 1943 г. на 14 танков корпус, а на 12 и 15 ноември съответно 40 и 48 танков корпус. От 5 август 1944 г. е назначен за командир на 4-та танкова армия, на 21 септември 1944 г. поема ръководството на група армии „Г“, на 23 декември 1944 г. 6 армия и група армии Балк.[1]

Пленяване, късен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен в началото на 1947 г. Осъден е на 3 години затвор за екзекуцията на артилерийски офицер отговорен за провал на мисия. Прекарва в затвора 18 месеца, след което е освободен. Умира в Ербенбах-Рокенау, Германия на 29 ноември 1982 г.[1]

Военна награди[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Херман Балк, Русия 1943 г.
  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (1914) и I степен (1914)
  • Сребърна пластинка към ордена Железен кръст (1940) – II (12 май 1940) и I степен (13 май 1940)
  • Баварски орден „За военна заслуга“ (15 ноември 1914)
  • Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (1916) – III сетпен (28 февруари 1916)
  • Рицарски кръст на Хоенцолерн (1917) – с мечове (3 декември 1917)
  • Германска „Значка за раняване“ (1918) – златна (10 май 1918)
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ – I и IV степен
  • Германски орден „За храброст“ (1941) – III и I степен (2 декември 1941)
  • Германска „Танкова значка“ (1943) – сребърна (14 октомври 1943)
  • Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
    • Носител на Рицарски кръст № 53 (30 юни 1940)
    • Носител на Дъбови листа № 155 (20 декември 1942)
    • Носител на Мечове № 25 (4 март 1943)
    • Носител на Диаманти №19 (31 август 1944)
  • Упоменат 3-пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт (17 май 1940; 20 декември 1942; 9 септември 1944)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.

Разработки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Balck, Hermann (1981). Ordnung im Chaos / Erinnerungen 1893 – 1948. Biblio, Osnabrück. ISBN 3-7648-1176-5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]