Херман Балк

Херман Балк
	германски генерал
Звание	генерал от танковите войски
Години на служба	1913 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия ;
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Командвания	11-а танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Значка за раняване; Сребърни пластинки към ордена Железен кръст; Кръст на честта; Военен орден „За храброст“
Дата и място на раждане	7 декември 1893 г. Данциг-Лангфур, Германия
Дата и място на смърт	29 ноември 1982 г. (88 г.) Ербенбах, Германия
	Херман Балк в Общомедия

Херман Балк (на немски: Hermann Balck) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот, Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Херман Балк е роден на 7 декември 1893 г. в Данциг-Лангфур. Постъпва на служба в имперската армия на Германия през 1913 година като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на картечна рота и до края и се издига до звание оберлейтенант. По време на бойните действия е раняван седем пъти.^[1]

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Между двете войни се присъединява към Райхсвера и служи в различни стрелкови подразделения, а по-късно и като щабен офицер в бронетанкови части.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

До 22 октомври 1939 г. заема пост в Главното командване на сухопътните войски (ОКХ), а след това е назначен за командир на 1^-ви стрелкови полк, част от 1^-ва танкова дивизия.^[1] С частта си участва в Битката за Франция и е част от плана „Sichelschnitt“, за превземане на град Седан, Франция.

През пролетта на 1940 година е назначен за командващ на 1^-ви танков полк, в самото начало на Битката за Гърция.

На 15 декември 1940 г. е назначен за командир на 3^-ти танков полк, а на 15 май 1941 г. на 2^-ра танкова бригада. От 1 ноември 1941 г. е назначен за генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски.

На 16 май 1942 година е изпратен на Източния фронт, където командва 11^-а танкова дивизия, базирана в Украйна и южна Русия. На 3 април 1943 г. му е поверено ръководството на моторизираната пехотна дивизия Гросдойчланд, на 2 септември 1943 г. на 14^-и танков корпус, а на 12 и 15 ноември съответно 40^-и и 48^-и танков корпус. От 5 август 1944 г. е назначен за командир на 4^-та танкова армия, на 21 септември 1944 г. поема ръководството на група армии „Г“, на 23 декември 1944 г. 6^-а армия и група армии Балк.^[1]

Пленяване, късен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен в началото на 1947 г. Осъден е на 3 години затвор за екзекуцията на артилерийски офицер отговорен за провал на мисия. Прекарва в затвора 18 месеца, след което е освободен. Умира в Ербенбах-Рокенау, Германия на 29 ноември 1982 г.^[1]

Военна награди[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Херман Балк, Русия 1943 г.

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (1914) и I степен (1914)
Сребърна пластинка към ордена Железен кръст (1940) – II (12 май 1940) и I степен (13 май 1940)
Баварски орден „За военна заслуга“ (15 ноември 1914)
Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (1916) – III сетпен (28 февруари 1916)
Рицарски кръст на Хоенцолерн (1917) – с мечове (3 декември 1917)
Германска „Значка за раняване“ (1918) – златна (10 май 1918)
Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ – I и IV степен
Германски орден „За храброст“ (1941) – III и I степен (2 декември 1941)
Германска „Танкова значка“ (1943) – сребърна (14 октомври 1943)
Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
- Носител на Рицарски кръст № 53 (30 юни 1940)
- Носител на Дъбови листа № 155 (20 декември 1942)
- Носител на Мечове № 25 (4 март 1943)
- Носител на Диаманти №19 (31 август 1944)
Упоменат 3-пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт (17 май 1940; 20 декември 1942; 9 септември 1944)