Херман Балк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Балк
Информация
Звание Генерал от танковите войски
Години на служба 1913 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 11-та танкова дивизия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Подпис търговски представител
Портал  Портална икона   Втора световна война
Херман Балк в Общомедия

Херман Балк (на немски: Hermann Balck) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Херман Балк е роден на 7 декември 1893 г. в Данциг-Лангфур. Постъпва на служба в имперската армия на Германия през 1913 година като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на картечна рота и до края и се издига до звание оберлейтенант. По време на бойните действия е раняван седем пъти.[1]

Между военен период[редактиране | редактиране на кода]

Между двете войни се присъединява към Райхсвера и служи в различни стрелкови подразделения, а по-късно и като щабен офицер в бронетанкови части.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

До 22 октомври 1939 г. заема пост в Главното командване на сухопътните войски (ОКХ), а след това е назначен за командир на 1-ви стрелкови полк, част от 1-ва танкова дивизия.[1] С частта си участва в Битката за Франция и е част от плана „Sichelschnitt“, за превземане на град Седан, Франция.

През пролетта на 1940 година е назначен за командващ на 1-ви танков полк, в самото начало на Битката за Гърция.

На 15 декември 1940 г. е назначен за командир на 3-ти танков полк, а на 15 май 1941 г. на 2-ра танкова бригада. От 1 ноември 1941 г. е назначен за генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски. На 16 май 1942 година е изпратен на Източния фронт, където командва 11-та танкова дивизия, базирана в Украйна и южна Русия. На 3 април 1943 г. му е поверено ръководството на моторизираната пехотна дивизия Гросдойчланд, на 2 септември 1943 г. на 14-ти танков корпус, а на 12 и 15 ноември съответно 40-ти и 48-ми танков корпус. От 5 август 1944 г. е назначен за командир на 4-та танкова армия, на 21 септември 1944 г. поема ръководството на група армии „Г“, на 23 декември 1944 г. 6-та армия и група армии Балк.[1]

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен в началото на 1947 г. Осъден е на 3 години затвор за екзекуцията на артилерийски офицер отговорен за провал на мисия. Прекарва в затвора 18 месеца, след което е освободен. Умира на 29 ноември 1982 г. в Ербенбах-Рокенау, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Херман Балк, Русия 1943 г.
  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (1914) и I-ва степен (1914)
  • Сребърна пластинка към ордена Железен кръст (1940) - II-ра (12 май 1940) и I-ва степен (13 май 1940)
  • Баварски орден „За военна заслуга“ (15 ноември 1914)
  • Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (1916) - III-та сетпен (28 февруари 1916)
  • Рицарски кръст на Хоенцолерн (1917) - с мечове (3 декември 1917)
  • Германска „Значка за раняване“ (1918) - златна (10 май 1918)
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ - I-ва и IV-та степен
  • Германски орден „За храброст“ (1941) - III-та и I-ва степен (2 декември 1941)
  • Германска „Танкова значка“ (1943) - сребърна (14 октомври 1943)
  • Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
    • Носител на Рицарски кръст № 53 (30 юни 1940)
    • Носител на Дъбови листа № 155 (20 декември 1942)
    • Носител на Мечове № 25 (4 март 1943)
    • Носител на Диаманти №19 (31 август 1944)
  • Упоменат 3-пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт (17 май 1940; 20 декември 1942; 9 септември 1944)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (фр.) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.

Разработки[редактиране | редактиране на кода]

  • (нем.) Balck, Hermann (1981). Ordnung im Chaos / Erinnerungen 1893-1948. Biblio, Osnabrück. ISBN 3-7648-1176-5.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 23.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]