Валтер Неринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Неринг
германски генерал
Walter Nehring.jpg

Звание Генерал от танковите войски
Години на служба 1911 1918; 1919 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 18-та танкова дивизия
Немски африкански корпус
4-та танкова армия
1-ва танкова армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Кръст на честта

Роден
Стрецин, Члухув
Починал
Валтер Неринг в Общомедия

Валтер Неринг (на немски: Walter Nehring) е немски генерал от времето на Втората световна война, известен с участието си в Африканския корпус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Неринг в роден в Стрецин, Члухув (днешна Полша), Германска империя на 15 август 1892 г. Присъединява се към 152-ри пехотен полк като офицерски кадет през 1911 година. Служи в имперската армия през Първата световна война и през 1915 година е награден с орден Железен кръст.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната остава в армията и до започването на Втората световна война се издига до ранг полковник.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Неринг (дясно), Фриц Байерлайн (ляво) и Ервин Ромел (средата) по време на срещата преди атаката на Тобрук през април 1942 г.

По време на кампанията в Полша служи под командването на ген. Хайнц Гудериан. По-късно участва в операция „Барбароса“ и през юли 1941 г. е награден с отличието Рицарски кръст по случай участието си в боевете при град Борисов.

Африка (1942)[редактиране | редактиране на кода]

През май 1942 г. е издигнат в ранг генерал-лейтенант и поема командването над германските части в Африканския корпус и участва в битката при Алам Халфа (31 август – 7 септември 1942 година), където е ранен по-време на въздушно нападение. След като се възстановява в Германия, на 16 ноември 1942 г. е изпратен обратно в Тунис, където му е поверено командването на германския контингент по време на туниската кампания. Той бързо организира германските и италианските части и три дни по-късно побеждава съюзническите сили при Меджез ел Баб и до края на месеца превзема Джедейда.

Ген. Алберт Кеселринг е впечатлен от представянето на Неринг като военен командир, но не му допадат откровените забележки за проблемите, с които се сблъсква германската армия в Северна Африка. Считан за песимист, Неринг е заменен през декември 1942 г. от ген. Ханс Юрген фон Арним.

СССР (1944)[редактиране | редактиране на кода]

Следващото назначение на Неринг е в Съветския съюз, където поема командването 24-ти танков корпус. От юли до август 1944 година командва 4-та танкова армия. През януари 1945 година е награден с Мечове към Рицарския кръст. На 20 март поема командването от генерал Готард Хайнрици над 1-ва танкова армия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Неринг се предава на съюзниците на 9 май 1945 година. След кратък период като военнопленник той е освободен и прекарва остатъка от живота си в Дюселдорф. Умира на 20 април 1983 г. в Дюселдорф, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Berger, Florian. Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger, 2000. ISBN 3-9501307-0-5.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Berger 2000, p. 241.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]