Валтер Фрис
| Валтер Фрис | |
|---|---|
| германски генерал | |
| Звание | Генерал от танковите войски |
| Години на служба |
1914 - 1919 г. 1936 – 1945 г. |
| Служи на |
 Германска империя Ваймарска република.svg){kind=small} Германска империя |
| Род войски |
 Вермахт |
| Командвания |
29-та пехотна дивизия 46-ти танков корпус |
| Битки/войни |
Първа световна война Втора световна война |
| Награди |
Рицарски кръст с дъбови листа и мечове Германски кръст |
|
|
|
| Дата и място на раждане |
Гющернхайм, Дилкрайс |
| Дата и място на смърт |
Вайлбург, Германия |
Валтер Фрис (на немски: Walter Fries) е германски офицер служи по време на Първата и Втората световна война.
Съдържание
Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]
Валтер Фрис е роден на 22 април 1894 г. в Гющернхайм, Германска империя.[1]
Присъединява се към армията през 1914 г. като унтерофицер, а през следващата година е произведен в лейтанант. След края на Първата световна война, през 1919 г., се присъединява към полицията.[1]
През 1936 г. се записва отново в армията със звание оберстлейтенант. В началото на Втората световна война командва батальон от 15-ти моторизиран пехотен полк. По-късно поема командването на 87-ми моторизиран пехотен полк, на 1 юни 1943 г. на 29-та моторизирана пехотна дивизия, а на 21 септември 1944 г. получава командването на 46-ти танков корпус. На 19 януари 1945 г. е изпратен в резерва.[1]
През март 1945 г. Адолф Хитлер иска смъртна присъда за Фрис за изоставянето на Варшавската крепост, но съдът не изпълнява искането му и не постановява присъдата.
Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен две години по-късно.[1]
Умира на 6 август 1982 г. във Вайлбург, Германия.[1]
Дати на произвеждане в звание[редактиране | редактиране на кода]
- Оберст – 1 март 1942 г.
- Генерал-майор – 1 юни 1943 г.
- Генерал-лейтенант – 1 януари 1944 г.
- Генерал от танковите войски – 1 декември 1944 г.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Железен кръст – II-ра и I-ва степен
- Пехотна щурмова значка
- Значка за раняване – черна
- Германски кръст, златен – 9 октомври 1942 г.[1]
- Рицарски кръст - 14 декември 1941 г.[1], като полковник и командир на 87-ми моторизиран пехотен полк[2]
- Рицарски кръст с дъбови листа, 378-ми награден – 29 януари 1944 г.[1], като генерал-лейтенант и командир на 29-та пехотна дивизия[3]
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове, 87-ми награден – 11 август 1944 г.[1], като генерал-лейтенант и командир на 29-та пехотна дивизия[4]
- Споменат два пъти във Вермахтберихт
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Friedburg, Germany, Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
- Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Lannoy 2001, стр. 42
- ↑ Fellgiebel 2000, стр. 187
- ↑ Fellgiebel 2000, стр. 77
- ↑ Fellgiebel 2000, стр. 44
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Валтер Фрис в Lexikon der Wehrmacht
